Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2012 09:32 - ...ееее...секси лейди!
Автор: ramone Категория: Изкуство   
Прочетен: 2535 Коментари: 7 Гласове:
11

Последна промяна: 15.12.2012 09:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

За” Тоталния хит-еднодневка” са необходими две неща – неизвестен изпълнител и набиваща се в главата мелодия. Освен тези задължителни условия, в случая имаме още няколко фактора, които няма как да не напряват „Тотален хит-еднодневка” от „еее секси лейди”. Имаме неизвестен кореец, който пее на абсолютно неразбираемия корейски(предните "тотални хитове-еднодневки" бяха на румънски), има три лесно набиваще се в главата мотива(от всеки един от тях може да се пръкне тотален хит), неизвестен дебеличък кореец. И, според мен най-важното-парчето е направено като пародия на хит. Демек пичът е подходил с чувство за хумор.

Ако се върнем назад в годините, ще видим, че „Тотални хитове еднодневки” бяха – освен споменатия румънски, „а се ре хе”(иби квото там е) и „макарена” на испански,  а по времето когато бях сравнително млад , някакъв мустакат чичо нечленоразделяше някакви звуци.Скатман май се казваше.

Всъщност не съм спец по хитовете. Рядко слушам музика, която да е на по-малко  от двайсе години.

Ако трябва да се придържаме към горното,  излиза че Лейди Гага не прави „тотални хитове-еднодневки”.

 Лейди Гага е за малките е това, което беше Мадона за малките, когато аз бях млад. Това лято Лейди Гага дойде у наше село за концерт в „Армеец” и веднага изпълзяха „Дежурните морализаторстващи идиоти”, възмутени, че дечицата гледали пипащата се за гениталиите си Лейди Гага, вместо да гледат ... ми вместо квото трябвало да гледат според тях...аз лично не разбрах каква е алтернативата на Лейди Гага, според „ Дежурните морализаторстващи идиоти”.

Година по-рано, Синода анатемоса концерта на Мадона, а още няколко години по-рано бурно ропта срещу излъчването по БНТ на „Последното изкушение на Христос” на Скорсезе(в крайна сметка не го излъчиха). Гръцкия синод пък анатемосал авторът на романа Казандзакис(румънците могат да се похвалят с хитове-еднодневки, гърците имат Казандзакис, а ние кво имаме?), а когато човекът умрял, не разрешил да го погребат в нормално гробище...забравих каква точно беше работата-вижте си там в уикито ако се интересувате. Грозна история с една дума.

Рускинчето Джени, с която работехме преди време в магазина(не беше точно магазин, ма се едно) беше фен на поп-арта и голям фен на Лейди Гага. Като истински фен на поп-арта си падаше по ярките цветове и поради това комбинациите и в обличането ми идваха малко овър, но пък съчетаваше цветовете подходящо. Беше стройно блонди, на възраст някъде в средата на двайсетте и въпреки, че си сменяше лака всеки ден, беше пич. Всъщност, беше си пичка отсекъде, имам предвид, че не беше лигла, не беше надута и носеше на майтап.

Веднъж и казах, че Лейди Гага е обикновена пунтираща Мадона кокошка. Не че го мисля сериозно, ма исках да я подразня. Тя обаче не ми се разсърди.

Таман стана въпрос за рускини и ще разкажа как един ден в магазина влезе „Самото съвършенство”.

Материализира се в плътта на възвисочка блондинка, изглеждаща още по-висока поради токовете на които се бе покатерила. Беше руса, а погледът и беше пълен с ленивата невинност на жена, която знае какво предизвиква с появата си, но от което не и пука особено. Беше облечена с твърде изрязана тишъртка, а полата и беше толкова къса, че още сантиметър-два по-малко щяха да я направят излишна. Всичко останало беше... беше гола, гладка, загоряла, лъскава плът. Но не с лъскавината на потна селянка, а на прясно полиран мрамор. Имах чувството, че ако я пипна, кожата и ще заскърца под пръстите ми.

Естествено, в момента в който я видях , се изстрелях за да и предложа помощта си, изпреварвайки с едни гърди колегата си, който беше стартирал от другия край.

И тъй, „Самото съвършенство” била художничка, търсеща нещо си за да допълни  последния си проект, както и да събере идеи за следващия. Въртяло и се нещо в главата, та да поразгледала. Ми хубаво-рекох аз, но ако ми обясни какъв горе долу е проекта ще мога конкретно да помогна. А, няма проблем-рече тя- аз го имам снимано.

Бръкна в чантичката си, извади тачскрийна, намери нещо  и се наведе към мен за да го видя.

Усетих зад ухото си топлият и дъх. В главата ми заблъскаха камбани. Тя цъкна с нокът и на екранчето се появи следваща снимка.Снимката беше картина на гола до кръста блондинка!

Погледнах към нея, после пак погледнах към екрана, после пак към нея. И пак към екрана.

Тя обърна към себе телефона(явно не виждаше екрана досега)., погледна го, каза „Упс” и го прибра в чантичката.

                Найс уърк – успях да кажа аз.

                Чандлър има едно доста добро есе за блондинките в „Дългото сбогуване”. Вмъкнато е там, където среща за първи път жената на Уейд.

Всъщност, тук не трябваше да става въпрос за блондинки, а за  лайняна журналистика...

...ми нищо... другия път.





Гласувай:
11



1. tera - Ми не е есе, а си е лаф:
15.12.2012 09:44
"Беше блондинка, заради която епископът би избил с шут витража на църквата."
Цитирам по памет. :)

Нещо манджа с грозде се е получило, но на мен ми хереса, защото и аз така пиша. Тръгвам да пиша за нещо, после писането си започва свой живот и по асоциативната връзка стигам съвсем другаде. :)
цитирай
2. ramone - ...
15.12.2012 09:51
това е от "Сбогом моя красавице".
Добра памет:)
цитирай
3. tera - Мислех, че това имаш предвид
15.12.2012 10:12
Това е най-култовият лаф за блондинки, увековечен в литературата!
Ако не е това - дай есето да го видим. :)
цитирай
4. ramone - ето:
15.12.2012 10:30
Има блондинки и блондинки, пък и думата вече много се изтърка. Те всички си имат своите хубави страни освен може би изрусените до бяло, които са толкова блондинки, колкото и населението на Централна Африка, а пък по отношение на характера са меки като павета. Има дребни, миловидни блондинки, които гукат и чуруликат, и други — едри като статуи, които набързо те поставят на мястото ти с леденосиния си поглед. Или да вземем блондинката, дето те поглежда морно изпод мигли, мирише на хубаво, увисва ти се на ръката, а като я заведеш у дома, винаги е много, много уморена. Тя вдига, длан към челото си с такъв един безпомощен жест, ах, това ужасно главоболие, и на теб ти идва да я фраснеш, но все пак си доволен, че научаваш за главоболието, преди да си вложил в нея излишно много време, пари и надежди. А и номерът с главоболието е класически — оръжие, което никога не се изхабява и е не по-малко смъртоносно от камата на наемен убиец или отровата на Лукреция Борджия.

Или сърдечната, винаги навита и пиеща като смок блондинка, на която не й пука как е облечена, стига да е визон, и къде ще я заведеш, стига да е в първокласно заведение с реки от сухо шампанско. Има освен това дребни наперени блондинки, които са ти добро другарче, много държат да платят своята част от сметката, винаги са лъчезарни и разумни, тренират джудо от деца и могат да метнат през рамо някой шофьор на камион, без това да попречи на основното им занимание в момента. Има и едни бледи, бледи блондинки, болни от анемия — не смъртоносна, но все пак неизлечима. Те са много отпуснати, движат се като сенки, едва-едва отварят уста и не можеш ги разбра какво представляват, първо, защото не изпитваш никакво желание, и, второ, защото все четат я „Опустошената земя“[1], я Данте, Кафка или Киркегард в оригинал. Такава една блондинка обожава музиката и като отидете на концерт на Нюйоркската филхармония, тя ви информира коя от шестте виоли изостава с четвърт такт. Тосканини също познавал, така че с нея стават двама....

цитирай
5. ramone - продължението:
15.12.2012 10:34
И най-накрая има разкошни парчета като за изложба, които надживяват трима главатари на гангстерски шайки, женят се за двама-трима милионери, прибират при разводите по милион на глава и накрая притежават бледорозова вила на Антилските острови, „Алфа-Ромео“ за градско ползуване с двама шофьори и цяла свита от поизвехтели аристократи, с които се държат мило и разсеяно, както застарял херцог пожелава лека нощ на иконома си.
Мечтата на отсрещната маса не спадаше към нито един от изброените типове. Беше ми невъзможно да я класифицирам — неземна и чиста като планински поток, неуловима като цвета на водата му.

Това е. Сега, надявам се няма да ме пратиш в уикито да търся каква точно беше историята с погребението на Казандзакис :))))
цитирай
6. tera - Добра работа си свършил, остави Казандзакис на мене :)
15.12.2012 11:36
Да, това есе дето му викаш съм го чела, готино е, но първо ми дойде наум лафа за епископа. :)

Сега за Казандзакис:

"Никос Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Тъй като църквата не отделя място за тленните му останки в „осветена земя”, той е погребан на хълма Мартиника до родния си град. Епитафията на надгробния му камък гласи: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Свободен съм!” Достойна еманация на вечно търсещия дух на писателя."

А това е моят пост за Казандзакис преди 5 години, когато 2007 беше негова година:

http://tera.blog.bg/izkustvo/2007/06/12/2007-godina-na-nikos-kazandzakis-bonus-zorba-s-dance.79664

цитирай
7. usandthem - Чандлър освен приятните мигове с книгите му, има и решаващ принос за оформянето на начина, по който възприемам блондинките.
15.12.2012 12:15
не , че го виня - напротив. Обаче любимият цитат по темата е от "Високият прозорец" - за тези жени ,които стигат до крайност в стремежа си да са най-блондинки. Ето го и него :"Дългокрака морна блондинка, типична кабаретна хубавица, се бе изтегнала удобно в един от шезлонгите, подпряла крака върху тапицирана табуретка, а досами лакътя й, недалеч от сребърната кофичка за лед и бутилката шотландско уиски, стоеше висока, изпотена от леда чаша. Тя отправи ленив поглед към нас, докато пресичахме моравата. От десетина метра създаваше впечатление за изискана дама. От три метра приличаше на нещо, което трябва да се гледа от десет..."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ramone
Категория: Изкуство
Прочетен: 438096
Постинги: 92
Коментари: 870
Гласове: 772
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031