„Възхвала на глупостта” е произведение на Еразъм, което, сигурен съм, всички сте чели. В случай, че не се сетите веднага за кво иде реч там, ще перефразирам Бъртран Ръсел, който вкратце обяснява за кво става дума. Та според него, глупостта е толкова жизнено необходима на човечеството („...като слънцето и въздуха за всяко живо същество”, както находчиво се е изразил Вожда и учителя по друг повод), че без нея, то (човечеството) би изгинало.

Според скромният автор на настоящето, Бойко е олицетворител именно на този вид глупост.

Като оставим настрана българските „интелектуалци”, за огромното мнозинство от народа, прочитането на Винету е твърде скромна интелектуална канава за един премиер-министър на интелектуален народ, който освен споменатият тритомник е попрочел още туй-онуй, интелектуалният връх на което „туй-онуй” е достигнат с прочитането на първа глава от „Името на розата”(помните, раздаваха я безплатно на неква промоция на „24 часа”, което превърна книгата в най-често срещаното издание в средностатистическия български дом след  „Под игото”). За по-натам не стига интелектуален капацитет.

С други думи, настоящото изложение, има за цел да обоснове тезата, че Бойко е най-смисления български държавник (тук някои ще сбърчат недоволно нос) от Стамболийски насам.

И тъй – започваме с доказателствата.

Най-важното нещо в изкуството на управлението са

Приоритетите.

Ако всяко българско правителство от двайсе години насам имаше приоритети, тая клета държавица щеше да е цъфнала и вързала досега. Работата е там, че досега се правеше от всичко по малко и в крайна сметка резултата беше – малко магистралка, малко приватизацийка, малко здравеопазване, малко Кремиковци и т.н. и т.н. В крайна сметка имаме по малко от нищо (или по малко от нещо, ако предпочитате). А историческа истина е, че ако една държава иска да нарече себе си модерна, започва от най-важното нещо – инфраструктурата. Иначе казано – от

Магистралите.

Ето примери –САЩ става модерна държава, благодарение на две неща – първото е изграждането на Юниън Пасифик, след което Дивия запад престава да бъде див, а второто – премахването на робството (то нас не интересува, щото ние роби не сме). Русия, към началото на Първата световна война преживява неслучвал се дотогава икономически разцвет, който е предхождан от бум в строежа на жп линии (чрез които се усвояват огромните природни ресурси). Франция става модерна държава по времето на Луи Наполеон (чиито прилики с бойко са удивителни), а Париж е Париж от времето на барон Озман (демек, пак оттогава). У наше село ..., бе прочетете си „Дядо Йоцо гледа”. Тъй че – „асфалта не се яде” – да ме прощавате много. Яде се и още как. Не буквално разбира се. Иначе – ако борбата е за комат хлеб, глава лук (за тоя лук ще стане дума и по-сетне), буца сирене, един шпек и бутилка гроздова на калпак на ден – за тва проблем нема. Бюджет може да се разпредели и така.

Демокрация

у България нема – интелектуално роптаят от лево и десно. Нима? Да дадем веднага пример за обратното – за първи път в историята на България от хан Аспарух насам (или от цар Ситалк ако предпочитате) у наше село ще има истински референдум (да бе знам за монархия или република и за Живковата конституция). Нещо повече даже –сефте у наше село имаме самодържец, който се „вслушва в гласа на народа” и еднолично отменя (не винаги разбира се) някои недобре обмислени (нека се изразим така) решения. Ето примери – строежа на Струма е спрян, след плах археологически протест за да покопаят наоколо (гаче ще открият гробницата на цар Самуил). Строежа на Миневия лифт на Витоша е спрян след двудневни (и неособено многобройни, да си кажем честно протести). Нещо повече, У наше село стана толкова чак демократично, че станахме основоположници на нова проява на демокрация – „Протест на протеста”. В протест срещу протестиращите на Орлов мост еколози, в София се стекоха сто каба гайди, с гугли и ямурлуци,съпроводени от раптраци (само лифта на Банско, дето не беше разглобен и доведен на протеста срещу протеста.

И като е станало дума за лифтове, се сещаме и за дюни, а оттам за станалите модни напоследък обвинения в потъпкване на

Екологията.

Ако питате мене – нищо не требва да се пипа и да се строи по планините и по морето. Казвам го, като човек, който е обиколил с раница на гръб всички планини в България, а от средата на 80-те години ходи на море на къмпинги, полудиви и диви плажове. Обаче, нали се сещате, че и ония хора, дет живеят там искат да ядат, а за да ядат им требва поминък, дет се вика. И мен ако питате е по-добре да си стоят говедари и рибари, ма проблема е, че те самите не щат.

А за десерт, нема да пропуснем, разбира се и

Момата със златните пръстени, коматът хляб и главата лук.

Тук няма да коментирам доколко са основателни оплакванията на хората. Сигурно са основателни.

Самият пърформанс (щото тва не е акт на отчаяние, а арт – самият жест имам предвид, щото той е символичен и с конкретен подтекст) – да поднесеш някому комат хлеб и глава лук с подтекст „ние това ядем” – намирам за креативен и сполучлив. Обаче, ако го поднесеш с ръка със златни пръстени вече отиваме в друг жанр. Това си е чист сюрреализъм, ако питате мене. Народному казано – ташак. Момата, впоследствие сконфузено взе да се оправдава -  „...да си продам златото ли?”

Не, моме, просто трябваше да го свалиш преди това.

П.С. Горното изложенийце е провокирано от постинг, който видях на първа. Едната ни цел е да дадем алтернатива на написаното там.

"И мен ако питате е по-добре да си стоят говедари и рибари, ма проблема е, че те самите не щат."
А питал ли си се - що не щат?

Нема нужда да се питам, щото знам.
За да го обясня по-образно ще цитирам един класик, който казваше следното:
"Аз знам, че всекиму се иска, да тури една дебела пачка в задния джоб, да земе една путка(б.а.-сори, но класика употреби точно тази дума) и да запали колата към Боровец."

Глупостта е присъща на всички ( нужна е като въздуха, слънцето, водата...:), но когато максималната глупост "ръководи" по-малките става страшно...страшно срамно...

Това с магистралите ми напомня едно послание на един друг Винету:
„Към вас се обръща Простетник Вогон Джелтц от Галактическия хиперкосмически планов съвет — продължи гласът. — Както без съмнение знаете, планът за развитие на по-отдалечените райони на Галактиката предвижда построяването на хиперкосмическа магистрала през вашата звездна система и за съжаление вашата планета е една от тези, които по проект трябва да бъдат разрушени.”
И все в тоя дух, вогоните на Простеника, „сега представляват изключително якият гръбнак на българската администрация.”
Фактът, че българското население все пак оцелява, е своего рода признание за тъпоглавото, безмозъчно упорство на тези същества...

Пътища, магистрали и екология ги прескачам и се хващам за жената с пръстените. Не знам има ли си тази жена изобщо име, ама така я представиха медиите, че звучи като картина от ренесанса, нежели като стачкуваща и гладуваща... Толкова е грозна тази премиерска заигравка с бижутата на женицата, че няма накъде повече. Със същият успех Вожда можеше да се захване и с буйните коси на страдалката с допотопните пръстенчета, щото видите ли в едни други времена жените са продавали и косите си, заради едното оцеляване.
пп съжалявам, ама аз Еразъм Ротердамски не съм го чела, и" Винету" - също. Затова все ме тегли съм О Хенри и към едни други хора, които прощават на жените дребната суета да се закичат с някаква дреболийка, а не да ги питат скършили вежди - Дека са ти пръстените, ма? :)

вървим към на добре?
тва е пътя (закъде ли?) и бат Бойко е Месията?

Не съм съвсем сигурен какво точно имаш предвид, за да ти отговоря конкретно. Със сигурност Бойко не е "максималната глупост", както не е и олицетворение на злото.
Бойковият мозък е доста просто устроен и доста интуитивен според мен. Понякога, това помага, щото простоустроения мозък дава ефикасни решения.
Ще ти напиша какво казва един манюъл за поддръжка на мотори.
"Когато двигателят не ще да пали - пише там - не бързайте да вадите инструментите. Много често проблема е съвсем елементарен."
Когато моторът ми не запали една сутрин, аз със сложноустроения си мозък, почистих свещите, свалих резервоара, източих старото гориво, налях ново. Разглобявах и сглобявах обратно какво ли не. Пак не запали.
И знаеш ли къв беше проблема?
Акумулатора ми беше паднал:)))

Това вероятно е от "Пътеводител на галактическия стопаджия". Чувал съм само хубави неща за тая книга, поради което никога не съм я чел.
Нема смисъл да говоря за визия за модерна държава, само ще кажа, че аз съм 80% сигурен, че ако утре в България има референдум между алтернативите "Хлеп, шпек, гроздова на ден" и "Магистрали", българското население ще избере първата.

Еразъм и аз не съм чел, но Винету съм чел неколко пъти.
Чакай, на тебе пък да ти разкажа една арт история (не помня откъде я знам).
Та, бил обявен конкурс за картина на тема "Глад".
Първа награда спечелила картина, изобразяваща задник, хванал паяжина.
Тъй че...:)

Срещам често Гладни хора. Гладът е Убиец Рамоне. Терорист.
Първо убива носителя си, после първият таргет, натиснал случайно спусъка.
Магистрали? Да! Но и за български тракентусиасти.
При междуфирмена задлъжнялост от 105 до 200 милиарда /милиарда!?/според различни източици, като един от най-големите длъжници е строителката на магистрали, модерната държава...
Аз не съм убеден, че ще яхнеш чудесния си мотор и ще разнасяш пици, по магистралата, с уговорката някога да ти платят.
Тогава ще гласуваш "Хлеп, шпек, гроздова на ден"...

Българският Бертран Ръсел изпод овчия си калпак е казал: Сит на гладен не вярва!

Наистина, не разбирам каква е връзката между Бойко и глада.

Нема шанс да се качи на първа.
За това, вината е на Октай Мехмедов, който с дефектното си пушкалце "доганизира" изцяло първа и прати този материал с фундаментално значение за българската демокрация в миманса.

Човек обичайно предполага, че всички искат онова, което иска той. Тъй като не може да си представи, че някой друг би искал нещо друго!
Тази ти оценка ме поразява, Рамоне. Създаваш впечатление за широко скроен човек!:-(

Никой не бяга от хубавото. Въпросът ми бе - защо да си овчар в България не е хубаво? Условията не зависят от овчарите. Те протестират срещу тях, като бягат. Нещо, което си направил и ти, както разбирам.

Аз всъщност, разглеждах нещата от гледна точка на мераците на чобаните.
Това за условията са глупости на търкалета, ма не ми се влиза в подробности защо са.
Вместо това ще ти преразкажа една история, която се приписва на кого ли не, но всъщност е от разказ на Хайнрих Бьол. Та...
... в един хубав слънчев ден, наслаждавайки се на слънчевото време и прекрасния пейзаж на крайбрежието, един интелигентен бизнеориентиран турист, забелязал как един рибар, събуждайки се от следобедна дрямка, лениво припалвал цигара.
Туристът отишъл при него и го запитал:
-Няма ли днес да ловите - я какво хубаво време се е отворило?
-Не, сутринта излизах, имах добър улов - ще ми стигне и за утре, че и за вдругиден - рекъл му рибаря, дръпвайки си с наслада от цигарата.
-Но защо - учудил се туриста - излезте пак, наловете още, за няколко месеца ще съберете пари-ще си купите кораб, след това ще отворите рибен ресторант, а до няколко години ще натрупате състояние.
-А защо да правя всичко това? - с насмешка му отвърнал рибаря.
Тук туриста се зачудил как да му отговори, изненадан от непрактичността на събеседника си.
-Е как защо..., когато натрупате състояние, ще можете да си седите спокойно на брега, да се наслаждавате на прекрасния пейзаж и... и тогава ще ловите риба само за удоволствие.
-Ми аз и сега правя това.

...не знам дали ми схвана мисълта

за да питам що беше толкова доволен от победата 20 минути преди края на Рефи-то, а после не се появи на пресконференцията, за да удължи тържеството на победата? Многу странно ми се виде...