Прочетен: 4136 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 20.02.2013 11:42
„Между бъдеще неясно
и минало-страшно
живееше един малък народ...”
Тия дни имам усещане за дежа вю. Само дето, тенкс Год, не участвам в него, а зяпам от последните редове.
Думата „народ” извън чисто научния смисъл ми е крайно противна. Мирише ми на кошара.
Има една стара сентенция, която гласи, че „Умните (народи) се учат от историята, а глупавите (народи) се учат от грешките си”. Тук акцента би трябвало да е върху противоположностите „история – грешки”. Ние, обаче се замислихме върху думата „учат”. Демек, какви са тези народи, които не искат да се учат, нито от историята, нито от грешките си?
Стадо?
Нагърбвайки се с просветителска мисия, тук ще припомним някои забравени страници от историята на българския народ, който нито познава историята си, че да се поучи от нея, нито пък признава собствените си грешки (че да се поучи поне от тях).
Преди близо сто години в Европа избухнала Голямата война (по-късно тази война е наречена Първа световна, щото междувременно избухнала и Втора световна, в която българския народ отново изиграл „достойна” роля). Общественото мнение в страната било разделено на две – не, не – не дали да воюваме или не, а на коя страна да застанем. Критерият бил, от коя страна повече келепирец ще падне. Келепирецът се изразявал или в „цела Македония” или в „Беломорска Тракия” или в и двете заедно, барабар със сакралното „България – на три морета”.
Народът, немал нищо против да повоюва, затова възложил на политиците си да преговарят за келепирецът. Политиците я свършили както и обикновено (сиреч зле) – хлопали на вратите на Великите сили, тук ги натирили, там им отворили, - крънкали, мрънкали - па накрая се закачили за Германия.
Нема лошо – рекъл народа и тръгнал на война. А как само тръгнал... Тук ще дадем думата на народния сърцевед Елин Пелин (който, заедно със „събратята си по перо” и българската историческа „наука” са пряко отговорни за интелектуалното дередже на народа). Ето как:
„И върви Герчо, свири с гъдулката и се прощава.
Трепкат възбудено сърцата на запасните. Чуват се провиквания. Бъклици с вино се разнасят от уста на уста.”
На това, в българската литература и лошата историография му се вика народен ентусиазъм.
Ако, някой тогава беше се осмелил да каже на Герчовците – стойте бе, хора, тая работа нема да свърши добре – то онези с китките зад ушите и бъклиците в ръце, биха го ентусиазирано прегазили.
И тъй, носен от вълните на ентусиазма, славни страници записал народа във военната история – разбил руснаците в Добруджа, освободил Кърджали (не помня от кого), а Сърбия и Гърция набил с една ръка.
Да, ама по едно време хлебът свършил. Не, щото политиците били крадливи (то, не че не били, де), а щото България просто нямала икономически ресурс да води такава амбициозна война. Впрочем, същото се случило и със съюзника и Германия. Дори и велика държава като нея, макар и непобедена, била принудена да капитулира точно поради същата причина – хлебът свършил. Обаче с Германия, нека се занимава германския ramone. Българския се връща обратно при малкия народ.
И тъй, в тила започнали гладни бунтове. В старите учебници по история имаше картина, показваща някакви були със забрадки, а зад тях полицаи на коне с извадени нагайки. Социалистическата историография навремето се гордееше, че Партията била деен организатор на тези бунтове. Доколко е така, аз не знам, щото социалистическата историография обичаше да послъгва.
А на фронта в това време се случил пробивът при Добро поле. Българската историческа „наука”, тук е единодушна със социалистическата историография, че пробивът е бил допуснат, понеже видите ли, като научили за бунтовете в тила, народът се обърнал и се отправил към София за да подири отговорност от политиците си за Втората национална катастрофа (която всъщност била наречена така по-късно – по това време, войниците не знаели, че са катастрофирали за втори път национално). Демек, не го били народа, а сам се пробил при Добро поле. Щото, ако не беха гладните бунтове в тила, щеше да седи на Добро поле до второто пришествие на Христос.
Се едно. И тъй, народът зарязал фронта, а пътьом образувайки Крушовска република, Радомирска република и други щуротии скоро се озовал на Княжево-демек на подстъпите към София. Два дена народът гърмял около Княжево, мъчейки се да се докопа до „виновниците”. Всъщност, нека си кажем истината – на народа му се е искало няколко дена да побезчинства по улиците на София, па да си иде по живо по здраво обратно на село.
Да, ама на третия ден, тогавашния външен министър Михаил Такев разгонва народа и възстановява редът. За награда две години по-късно е убит.
Историята, обаче не свършва дотук. Скоро след всичко това, народът (тея същите – с бъклиците и гъдулките) е призован да се произнесе на референдум относно вината на политиците-виновници за споменатата по-горе катастрофа. В добиването на която, с песни и танци, охотно се включват. Сметам, нема смисъл да казвам резултата.
А после... После идва Стамболийски. После резват главата на Стамболийски. После вожда и учителя спретва едно мърляво организирано Септемврийско въстание. После следва атентата в Света Неделя (тук ще дам един жокер на юдеофобите. Атентата е организиран от евреи. Ефектно да се наблегне на триадата – евреи-атентат-православен храм. Аре, па да черпите). После следва убийството на един от малкото читави български интелектуалци Гео Милев ...
...и така нататък...
Всъщност, по това време се случва и нещо наистина читаво и достойно за уважение.
След края на войната, столицата е притихнала, улиците са пусти, кафенетата празни... Малка групичка се отправя към дома на Иван Вазов, да чуят ... и те май не знаели какво искали да чуят от него.
И тогава, Вазов излиза на балкончето си откъм Раковска и им рецитира прясно написаното си стихотворение „Да работим”.
...ма народа за това не е чувал. или не иска
Даже и да му режат главата не трябва да се съпротивлява. Нецивилизовано е, не европско.
Бе, то да искаше да пийне гроздова или да ебне Златка - да го разбереш (и аз нема да откажем).
Ма то не можеш да го разбереш кво иска. Което си е диагноза.
Зачетох ги тука, едни идиоти-некви пишман идеолози, ма най-добронамерено си викам - дай да видя кво предлагат за алтернатива, може па и нещо умно да има.
Некви преки демокрации бълнуват, некви мажоритарни избори - идиотия пълна. А отдоле една тумба съпортъри се наредила.
Съвсем сериозно си мисля - тва е неква епидемия на психично заболяване.
Пак станахме уникални, иначе казано.
Даже и да му режат главата не трябва да се съпротивлява. Нецивилизовано е, не европско.
Не, бе човек, аз съм неведнъж казвал, че съм за протести. Ако ще и камъни да метат, ако ще кофи да обръщат.
Ма да кажат кво искат. Ти, например можеш ли да ми формулираш ясно и конкретно какво искаш. Ако можеш - давай.
Ма аре моля ти се без глупости.
Рамоне, мани го тоя - на него все евреи му се привиждат и, каквото и да му говориш, той си пее неговата. Само да вмъкна, че Подводния е от висшата раса Хор-Рата, не е от простолюдието като нас. Той има трето око, шесто ухо и два пениса. Същия като онзи жмурц Чавдарчо Главната буква е. Не си струва нормален човек да се разправя с него.
Или за някой друг народ?!
Би ли формулирал ясно и конкретно какво е "работа"?
Забавно е, но аз съм възпитана да се чувствам част от "народа", та се засягам...щото работя!
като световно неизвестна анархистка напълно подкрепям секви революции
и гърмежи
както казва един вазов герой, кръвнина трябва да има
тъпото, алчното и наглото разбира само от бой и страх
да се надяваме, че в боя ще се избистри какво точно се иска занапред
Или за някой друг народ?!
Би ли формулирал ясно и конкретно какво е "работа"?
Забавно е, но аз съм възпитана да се чувствам част от "народа", та се засягам...щото работя!
Аз говоря за народа, на когото все някой друг му е крив. Ако същият е казал цитираната поговорка и ти държиш да се чустваш част от него - изборът си е твой.
Що е работа, няма да формулирам.
Само ще кажа, че майка ми, която е на 72 години все още работи. Сметката и за ток е към 70 кинта (малко повече от миналата година по същото време).
А сестра ми работи на две места. Сметката и за ток е 27 кинта.
Аз, като по-интелигентен от тях не живея в България. Бачкам на едно място и се мъча да намеря второ, ма е адски трудно, щото и тука яко друса криза. Не ме питай колко ми е сметката за ток.
Надявам се да бях изчерпателен.
Само преди това, ако позволиш, понеже си човек с усет за детайлите, да те питам нещо.
Начи за нема и месец се случиха следните неща - безсмисленото референдумче за Белене, "атентата" срещу Доган, атентата срещу Златко, "ненадейно" появилото се досие на агент Буда, протестите срещу... сметките за ток (да речем), а за капак мятащите камъни агитки (те винаги се пазят за десерт). Айде - едно от тия неща е съвпаднало случайно с другите. Айде две да са. А останалите?
Май пак баламски ви лъзнаха по пързалката, а?
Ма айде, приемаме, че всичко е съвпаднало случайно, протестите са спонтанни, а ти най-добронамерено искаш сичко да е честно и прозрачно.
Викаш, срещу монополите сте. Там е работата, че си представяте разбиването на ел монопола по следния начин - в къщите си да имате три контакта - на единия да пише ЧЕЗ, на другия ЕОН, а на третия ЕВН. От единия контакт, тока струва 15 стотинки, а от другите - 15 лева. И ти гордо пъхаш щепсела в оня за 15 стинки, размахваш среден пръст към другите два, гласно казваш "Кура да ми ядете вие".
Но айде, дори да приемем, че това с трите контакта е технически възможно, наистина ли верваш, че те ще имат кой знае каква разлика в цените?
Ми нали, пич, в момента имаш три мобилни оператора. Да има някаква кой знае каква разлика в цените между тях?
Това за копаенето и продаването сами на златото го приемам като некъв майтап. Дори и да е пълно със злато (което, разбира се не е вярно), с кво ше го добиваш?
С лопата, сито и кучешки впряг като в Клондайк ли?
Това за съденето не ща да коментирам.
На въпроса що не си дойда у нас. Казвал съм го и на друго място - аз не съм икономически емигрант. Не съм и избягал от комунистите или кви там беха другите. Тук живея по собствено желание и ще живея, докато ми харесва. Като спре да ми харесва, си дигам чуковете и отивам някъде другаде.
Дето законите се спазват от ВСИЧКИ...
Така си избрал - лошо няма!:-)
Достигането до това съзнание е труден път и аз вярвам, че моя народ, оня дето "залудо работи, залудо не стои" ще го измине.
Няма лесен път през пустинята. Аз предпочитам да го вървя с близките си тук, сега...най-вероятно няма да стигна до края, уви!
Но вярвам, че заедно ще го изминем.
Каквато и да е сметката!:-)
Надявам се да бях изчерпателна.
