Първоначално, това писанийце беше предназначено като мнение под тема на един много харесван от мен блогър (това сериозно), но докато го писах, едни весели и приятни спомени ме налетяха, и тъй, завладян от тях, не усетих кога порасна и някак доби собствена идентичност, та ми се някак досвиди да го пусна под онази тема.
 

Всяка прилика
с по-късно случили се събития
е случайна

 

Първите демократични избори, състояли се през лятото на 90-та, завършиха с абсолютно мнозинство за комунистите в първия демократично избран парламент след ерата Живков. Седесе спечели смазваща победа в София и големите градове, но това се оказа недостатъчно. 
Подозирайки комунистите във фалшификации, през горещото лято на 90-та София въстана....

 

 

... по улиците, барикадите никнеха като гъби. Любимото място беше пред университета, който беше заварден от Кошлуковите Нефеседета. Времето - хубаво, работа нямаш и що да сториш – звъннеш на някой приятел, земете 94, па се замъкнете към центъра.
Тъкмо навреме – група граждани, предвождани от знаменосец със син байряк, таман придърпва една пейка към средата на кръстовището. Туряте едно рамо, придърпвате още няколко кашпи, побивате байряка и сядаш на пейката. Онези с колите зад тебе, побибткат с клаксоните, вие се строявате в редица, вдигате два пръста и дружно подемате „Се-де-се”. Ония от колите, махат разбиращо и обръщат.  Бръкваш в джоба и вадиш вестник „Век21” – там най-сочно и интелигентно попържаха комутистите, сядате на пейката и припалвате цигара.
По някое време се домъква поредния протестиращ, носещ ВЕФ под мишница. Делово разпъва антената и включва Хоризонт. Там, цял ден предават наживо „дебатите в Парламента”.  Дедо (не дедо Симо, а Дертлиев) се е вкопчил в словесен дуел с Чавдар Кюранов. По едно време, в дебата се включва бай Милан Дренчев и изтърсва, ни в клин ни в ръкав: „По решение на Постоянното присъствие на БЗНС Никола Петков (натъртва на Никола Петков)напускаме апартамента... пардон парламента” . Слушащите дружно се хилят със симпатия ( стар човек-изкукуригал, ма от наште ).

Преваля икиндия и ни писва да се ръбим на пейката. Решаваме да се поразходим към Градът на истината.  Първоначално, това беше един набързо създаден палатков лагер, образуван в знак на протест срещу комунистическите шашми, който впоследствие гордо се накичи с името Град на истината. Постепенно, Градът се разрасна и се обособиха квартали. Към Стамболийски по посока на Света Неделя и надолу към градинката на Народния.

Пред Банката себеше обособил квартала на интелектуалния авангард на протеста, където под едно чергило като индийски брамин се беше разположил Едвин Сугарев, а Йосиф Сърчаджиев обикаляше с един мегафон и червена лента на ръката с надпис "комендант". Имаше даже и палатка с кръст, която изпълняваше ролята на православен параклис, около който се моташе синьото духовенство. В тази ерия, беше и  мястото, където се събираха подписи против не помня вече какво, пишеха се прокламации, възвания и петиции- тем подобни работи.

Откъм задния вход на Археологическия музей, току между археологическите находки бяха опънали палатки, и се излежаваха тия (както се изрази Глишев) с гаджетата и кучетата. Там се размятаха бири, чуваше се  Шуд ай стей ор шуд ай гоу на Клаш, а отнякъде тънко се процеждаше миризма на ганджа.

Меркаме, един пройдоха от квартала и отиваме да говидим. От съседните палтаки ни махат за здрасти едни познати пънкари от Синьото. Питаме съкварталеца, как я карат, кво ядат, кво правят през деня.

-          А екстра е – отговаря той – носят хората за ядене, цигари чат-пат. Абе, ходете земете по една бира!

Нема как, подпомагаме материално бореца за демокрация. Седиме и пиеме. По едно време, един от нас интилигентно се сеща да пита:

-          Абе, къде пикаете тука?

-          Е, къде... – махва неопределено с ръка онзи.

Градът на истината беше разтурен след палежа на Партийния дом, ма за това ще стане въпрос по-сетне.

Свечерява се, а до Двореца се подготвя сцена за кратка културно-артистична програма. Концерт на Лили Иванова. Страшна! Нема плейбек, нема нищо, сичко ин лайв! Пред мавзолея тумба пънкари играе пого на „Детелини”.

Концертът свършва, а на нас не ни се прибира още. Решаваме да се затътрим към НДК, да видиме там кво става. Минаваме покрай кино Млада Гвардия на Витошка, и що да видим – дават филм с Чичолина. Ехаа, какъв брилянтен завършек на деня! Копелета, заклевам се – гледал съм Чичолина и Джон Холмс в Млада Гвардия!

...

По време на палежа на Партийния дом не бях на площада. Пиян ли съм бил, на море ли – наистина не помня. Няколко дни след него  обаче, отиваме да пием в един приятел. На масата – пълно с шишета Бяло конче. Под масата-още толкова празни. Включвам се с хъс да наваксам. По едно време отивам да пикая, а в коридора се спъвам в некъв сандък. Светкам лампата – машина за лъскане на обувки. Ония старите - от двете страни четки, натискаш едно копче, четките се завъртат, мушкаш чепика под четката и след секунди го вадиш джам.

-          Кво е тва бе – питам, връщайки се обратно в хола.

Домакина загадъчно се хили.

-          Ти нали знаеш, че бехме в Градът на истината?

-          Е, та?

-          Е, е та...-продължава да се хили онзи на недосетливостта ми – ти тва уиски дет го пиеме, отде мислиш, че е?

-          Ааа – зацепвам аз накрая – начи щавиме комунистите сега.

....

Те така, пичове. Аре питайте ме сега, за кво точно протестирахме тогава. Да ви кажа, честно – не знам. Тогава, май знаех... ма не съм съвсем сигурен в това. Ма купон беше.

 

имам анлогични спомени.:)
Но малко си отделил внимание на Фори Светулката и бденията.
И комката. Доста Будистки беше.;)

"Да ти се падне да живееш в интересни времена!" : ))
То от 23 години не е спирало да е интересно...
Помня и аз лагера на истината, помня и палежа на Партийния дом... Всичка стана пак от внедрени и платени групи хора, за да се дискредитира още повече опозицията, която тогава нямаше достатъчно медийно присъствие. Комунистите си дирижираха събитията както си искаха!
Сега пак си ги дирижират...

беше голема звезда верно.
Правеше едни бдения пред двореца. Жълтите павета беха целите покрити с восък от свещите.
Той, иначе доста подробно обясняваше на прост език писаното в Библията като даже обясняваше научно възкръсването на Христос с некъв ядрен синтез ли беше, що ли-не помня вече (той беше иначе физик по образование).
Помня една служба на Великден пак там. Работата беше досущ като в един разказ на Солженицин, където беше описано честването на Великден в някакво село - как ергенашите по време на литургията с едната ръка пощипвали момите по задниците, а с другата поднасяли свещите за да си припалят цигарите.
На тая литургия, когато извадихме яйцата да се чукаме, Христофор рече: "Белете и хвърляйте черупките на земята - нека видят комунистите."
После поведе множеството към Александър Невски, където пък Максим отслужваше литургия, не разбрах от къв зор.
И тъй, понесохме се към Александър Невски - отпред води Христофор с хоругвите, а аз бех някъде към края на колоната.
И понеже много хора, та си се влачиме ние яваш-яваш отзад, по едно време, малко по-нагоре от Цеденеато, гледам пред мене хоругвите на Христофор и самия той с митрата му там, епатрахиля (неговия беше син естествено) се изнася на пожар.
А, викам си, кво става бе, нали бехме тръгнали към Александър Невски.
А, те вероятно нещо го натирили ушевите ли, знам ли кой, и той - аре кръгом и сички обратно по него.
Бе весело беше.
Ти ква комка имаш предвид не зацепвам, нещо конкретно ли?

просто метафора.:)
Между причастието на Фори, Боко и останалите политически влъхви.
Време е народеца да дава причастие.:))
Ма няма да се случи де...

че сега е по-опано да се протестира :)

Аз тогава бях на шест годинки, но помня палатките пред бившия Мавзолей. Нашите ходеха нататък, явно са имали приятели в Града на истината. То тогава точно нашите бяха гаджета с куче. Баща ми по някакви причини много псуваше Фори Светулката (мисля, че помня и прозореца с жълтия тиксов кръст на Партийния дом), а после стана фен на покойния дедо Пимен.

за опасно и дума не може да става. Въобще не беше.
Градът на истината верно по едно време тръгна да се разраства и към мавзолея. Въобще, кой си немаше друга работа, ходеше да се бори за демокрация. Даже имаше и смъртен случай - некъв клетник беше предозирал хероина.
Основателите на Града по едно време се усетиха накъде вървят нещата, ма не идеше да гонят новодошлите. Ушевите дават, па демократите не дават - некак не беше гот.
Все пак, по времето, за което разказвам, пред мавзолея все още нямаше палатки. Там един ден ритуално запалиха един Москвич ли, Трабант ли. Ма не за вандалщина, а беше некъв арт-пърформанс - един вид - старото изгоре, скъсахме вече окончателно.
Преди време, като бех в Лондон, баш в градинката пред Парламента, току под статуята на Чърчил, гледам неколко палатки опънати и некви лозунги - нещо искаха хората - не помним кво.
Демек, не сме само ние.

По едно време някакъв правеше гладна стачка в палатката си, ама сега не се сещам точно кой. Май Едвин Сугарев беше... Или пък не. Ако някой се сети, нека да каже. Та, един мой познат (също жител на Града на истината) веднъж ми беше споменал, че въпросният гладуващ гладувал само през деня, докато наоколо обикаляли журналята, а те тогава не беха чак толкова много, както сега. Вечерта, обаче, от съседните палатки баламите му носели хляб, салам и каквото там имало и онзи яко се зареждал за следващия "гладен" ден. Ебати авантата! :))
Верно, че интересни времена бяха.

Едвин Сугарев беше да.
Но не съм сигурен, дали беше обявил гладна стачка тогава или през 92-ра, когато Желю бутна правителство на Фил.
Тогава, беше организирано ритуално късане на "Фашизмът" на Желю. Бая народ и там се беше събрал.
Само дето, не бяха направили клада и не маршируваха със запалени факли.
Гладна стачка пък обявиха част от депутатите, протестирайки срещу приемането на сегашната конституция, което беше през лятото на 91-ва. Но те бяха се разположили до Света София, около гроба на Иван Вазов.
Бе, са като се замислям, Едвин може и трите пъти да е гладувал.

Честно да ти кажа - още му личи. :)))))

Палатката ми беше от служебното туриститическо дружество и беше единствената червена палатка там. Бях я комплектовал с пояснения, че палатката не е червена, а синя. Исканията бяха настоявания за обективна информация по състоянието на държавата и икономиката. Заради тях известната режисьорка Гръбчева веднаж крещеше като луда пред палатката ми, че щяла да се върне с автомат да ни застреля, друг път истеричната катилка ми събори скромната палатка. По-късно почнаха да лъжат като дърти цигани, че комунизма хич не бил фалирвал, даже бил като рая, само дето не сме били знаели...