Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2015 10:42 - Блогерът от Светлата страна на Луната 3
Автор: ramone Категория: Изкуство   
Прочетен: 3463 Коментари: 3 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

Радвам се, че историята ви е интересна. Мерси за хубавите коментари под предните постове. Вслушвам се в съвета, да спестя глупавите си интродукции, както ще бъде оттук насетне.

Secondary School and the 1960s

Проваляйки се на изпита 11+ постъпих в Lancaster Boys School, Leicester през 1962. Изобщо не се чувствах провален обаче, напротив – бях доволен. Беше ново училище с добра репутация, а освен това наблизо имаше girlsschool, което щеше да ми е важно през следващите години!

Беше точно времето, когато значението на Secondary Modern schools се променяше. През 50-те, тези училища изпълняваха ролята на кошчета за боклук за онези, които бяха неспособни да  греят в „академичните висини”, запазена марка за Grammar Schools (Да бе, знам че съм саркастичен). За съжаление, отпадналите бяха към 80% от целия набор, а ставаше все по очевидно, че тези деца са способни на много повече. На Lancaster Boys беше дадена квота да изпрати ученици за да положат изпита и по ирония, точно те получиха най-високия резултат от всички училища в града(включително и Грамар).

15 години, беше официално възрастта, до която образованието беше задължително, но дори успешното полагане на 11+ не гарантираше успех.

Някъде през първите седмици след постъпването ми, ни беше даден избор да свирим на музикални изнструменти, разбира се ако имахме желание. Изборът се състоеше от различни духови инструменти – кларинет, тромбони, флейти и т.н. Имаше училищен оркестър, ръководен от мистър Дж.Орд Хюм – роднина на известния композитор на военни маршове. Беше много забавно! Реших да взема кларинета, защото точно по това време вървеше един голям хит на Acker Bilk който се казваше “Stranger on the Shore”, а аз все още бях под влиянието на леката оркестрова музика!

Всъщност нямахме истински уроци по музика - мистър Хюм единствено ни научи на основните неща и нотите. И така почнахме да свирим, като той викаше по нас ако объркаме нещо. Учудващо е, за колко кратко време започнахме да се справяме. Върху мелодиите, Хюм правеше собствени по-лесни аранжименти и по този начин започнахме да свирим всички заедно в оркестър още от самото начало. И така лека полека надобрявахме. Не звучахме хич зле, а този опит ми беше много полезен.

Също и пеехме веднъж седмично, (всеки понеделник сутрин) което също обичах. Директорът, мистър Диксън, често идваше за да се увери, че всички са на линия. Отсъстващите без причина, рискуваха да получат шамар зад врата. Бяха времена, когато физическите наказания бяха широко използвани не само за наказване на простъпки, но и като чисто възпитателен метод. Това включваше скубане на косата, шамари и въобще всчкакви методи за мъчение. Тия неща, не ме трогваха особено! Шамарите обаче, обикновено бяха съпровождани със сарказъм, който, честно казано, действаше по-възпитаващо. Представете си ако днес учителите използват такива методи – вероятно биха ги арестували!

Бийтълмания!!

През 1963 избухна Бийтълманията и всичко се промени. Tова беше вълната, която отвори шлюзовете за нови перспективи. Беше времето, в което младежите се освобождаваха от стереотипите на миналото и съвсем логично, аз загубих интерес към леката оркестрова музика. На тази възраст, вече се размазвах с Twist and Shout и Please Please me, а бъдещето ми на певец беше окончателно решено, както си мислех тогава. С появата и на Ролинг Стоунс скоро след това, музикалните ми предпочитания бяха окончателно определени и вече прекарвах почти цялото си време пеейки и слушайки музика, още и още, докато всичко това в един момент стана част от мен - не бях просто пасивен потребител, музиката беше моя живот!

Имах обаче един проблем. Въпреки, че вътрешно в себе си идеално разбирах тази музика, аз все още не знаех как точно се прави. Нямах достъп до инструментите, с които се свиреше попмузика, а музикалната теория ми куцаше.

И в един момент настъпи прераждане – открих как се правят акордите! Свириш акордите и пееш заедно с тях!! След като го хванах веднъж, вече нямаше връщане назад. Верно - отне ми малко време за да хвана цаката.

1965 година беше една от най-добрите години изобщо за музиката с Rubber Soul (Бийтълс),  Highway 61 Revisted (Дилън) и всички блестящи неща на Ролинг Стоунс. Също така беше и най-важната година живота ми. Вече бях истински тинейджър и част от една широка субкултура. Беше времето на модовете и рокерите – вярно и на двете бях по-скоро в периферията, макар че си клонях повече към модовете.

Връзката ми с рокерите беше, когато ходех на Avenue Road Youth Club, който беше техния бастион. Те бяха доста впечатляващи с мощните си мотори и с щуротиите, които вършеха. Сещам се как форсираха моторите по Avenue Road and Bulwer Road, където понякога някой от тях се блъсваше в стената – падаха си по кретениите. Харесвах мъжкарското им перчене и кожените им якета.

Връзката ми с модовете беше по-реална. Въпреки, че заедно с приятелите ми бяхме наясно с нещата около тях, все още бяхме твърде малки за да движим по клубовете и кафенетата, където ходеха. Обаче, майката на най-добрия ми приятел по онова време, държеше фризьорски салон и имаше един стажант който си беше истински мод с истински скутер и той ни стана основния източник на информация за това какво се случва и кои са най-добрите места, дори в Лондон. Слушахме тези разкази, едва ли не с религиозно благоговение.

Прекарвахме си времето, мотаейки се предимно из парковете и града, вършейки всякакви бели – крадяхме дребни неща от магазините, возехме се без билет по влаковете и вършехме разни безсмислени опасни неща, главно по високите сгради и релсите на влака. Приятно се изненадах, когато по-късно разбрах, че Джон Ленън и неговите квартални аверчета са вършили същите щуротии в Ливърпул десет години по-рано. Явно, това беше един вид посвещаване”, валиден за всички момчета израснали през следвоенния период. Бяхме, един вид начинаещи „бунтари без кауза”. В края на 1965 си мислех, че съм голям късметлия, че съм още жив!

Също така се учехме да заговаряме момичета. Насрочвах си срещите, обикновено  на Музея, където беше едно от главните места за срещи в неделните следобеди.

За да кажа нещо позитивно за този период от живота ми, ще отбележа, че бяхме тотално завладяни от музиката – слушахме плочи, които си разменяхме един с друг. Беше страхотна година с The Animals’ “House of the Rising Sun”, The Byrds’ “Mr. Tambourine Man”, The Who’s “My Generation”, а за мен най-доброто беше Bob Dylan’s “Like a Rolling Stone”, която и до днес си остава за мен най-важната песен. Имаше страхотни неща и от хитовете на Бийтълс.

Песните от този период станаха част от моята същност и до ден днешен са все още част от репертоара ми.

По това време, синглите бяха най-разпространения формат, които можехме да си позволим. Слушахме и Топ 40 по радиото, както и джубоксовете, каквито имаше по доста кафенета и в специално оборудваните кабинки в магазините за плочи. Често, ходехме да караме ролери в Granby Halls, където пускаха последните хитове.

Там чух за първи път Bob Dylan’s “Positively 4th Street”, който ми оказа огромно влияние – чувайки  тези песни осъзнах, че в тях може да се разказва за нещо, което искаш, а може и да не се разказва за уж нищо важно.

 

To be continiued





Гласувай:
6



1. podvodni - С началото на тази поредица, про...
28.01.2015 13:32
С началото на тази поредица, продължиха синхроничностите които се наслагват с това което подготвям. До тук всичко ми подсказва, че съм на прав път, което истински ме кефи.
Но все още сме на вълна 60-те.. и като се замисля колко още остава до края......
цитирай
2. tit - мисля си, колко пъти тази вълнА идвА и се връщА!:))
28.01.2015 13:55
чета и все се пренасям в осемдесетте...сигурно щото тогава беше "моето време".
Виж, това можеш да го дадеш на по-отворените деца сега и да им обясниш, че през социализма едни дъртаци у нас се мъчеха да вкарат такива млади хора в "калъпа"!
Не им обяснявай що, като поотраснаха, повечето си "хванаха пътя" навън - те ще се досетят самички!:))
цитирай
3. ko642 - Интересно е, макар че има опасност ...
28.01.2015 17:28
Интересно е, макар че има опасност да се проточи тая история на светлия блогър :)

Понеже и аз правя някакви напъни в музиката, някой път нещата върят дотолкова, че се ентусиазирам и си викам 'мамка му, ако този инструмент го бях подкарал преди 25 години'. По едно време обаче, попаднах на некакви ДС архиви от 70-те .... в една дискотека пуснали Пърпъл, друга Юрая .. все идвала милицията, бой, ТВУ-та, сътрудничене и си викам забрави тея мераци за преди 25г.

ПП: There is no dark side of the moon really. Matter of fact it's all dark.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ramone
Категория: Изкуство
Прочетен: 438102
Постинги: 92
Коментари: 870
Гласове: 772
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031