Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2015 12:42 - Блогерът от Светлата страна на Луната 7 (в която част не се говори за музика)
Автор: ramone Категория: Изкуство   
Прочетен: 7196 Коментари: 10 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

1968-ма беше година на големи политически сътресения. През май, в Париж избухнаха бунтове, които ескалираха в обща стачка, която свали френското правителство. Не много дълго след това, във Великобритания избухна първия по-сериозен бунт от 1930 година насам. Той започна на Гросвенор Скуеър в Лондон пред Американското посолство. Започна като демонстрация срещу войната във Виетнам. Полицията, която беще неподготвена да се справя с неща от подобен род, реши да атакува демонстрантите с конна полиция. Това предизвика тотален хаос, който не можа да бъде овладян и в резултат на това много невинни хора бяха въвлечени в насилието. Репортажите бяха доста шокиращи. Революцията се носеше в ефира на телевизията!

В Лестър също имахме антивоенна демонстрация, която премина доста по-кротко, въпреки че, на някои места имаше схватки между протестиращите и полицията.

Ситуацията в Америка, обаче беше зловеща. Войната във Виетнам се разрастваше и допълнителен набор младежи получиха призовки от военните комисии. За да избегнат военната служба, много млади американци избягаха в Европа и Канада или симулираха психически заболявания.

Полицията действаше срещу демонстрантите далеч по-брутално, отколкото във Великобритания. Антивоенните демонстрации кулминираха в Чикаго, пред централата на Демократическата партия, където много хора пострадаха при последвалите сблъсъци.

По-късно нещата още повече се влошиха, когато в Охайо, Националната гвардия откри огън по демонстриращите студенти, убивайки няколко от тях (Нийл Йънг написа песен за това: “Tin soldiers and Nixon’s coming, We’re finally on our own, Last Summer I heard the drumming, Four dead in Ohio”). В резултат на всичко това общественото мнение се обърна против войната.

Виетнамската война беше най-транслираната и най-фотографираната война в историята до този момент. Много от снимките бяха твърде шокиращи – особено една с бягащо и крещящо от болка дете, поразено от напалм. Имаше и репортажи за кланета над цивилни, както и такива за широката употреба на наркотици сред войниците, повечето от които нито искаха да са там, нито пък знаеха защо са там. Използването на дефолианта Agent Orange унищожаваше тропическите гори и предизвикваше кожни възпаления у хората. Както гласеше едно от популярните скандирания по онова време: “LBJ, LBJ, how many kids have you killed today!!” (бел. моя – LBJ – Линдън Джонсън). Беше наистина срамно, защото Джонсън беше дошъл на власт с либерални обещания, които така и не изпълни. Въобще, съмнявам се, някой нормален човек да е подкрепял подобна война!

Всичко това е фонът на който се разви, ценностната система засягаща отношението към света, обществото и отделния човек, които станаха известни с понятието „контракултура”. Нормалните хора търсеха да се обединят около алтернативни за политическите режими ценности – да не се нараняват едни други и да не нанасят вреди на планетата.

За негова чест, министър-председателят по онова време Харолд Уилсън, отказа дори и дума да се издума за участие на Великобритания във войната – исторически урок, който Тони Блеър трябваше да е научил преди в наше време да въвлече страната в два абсолютно идентични военни конфликта, съюзявайки се с Джордж Буш.

1969 the dream was over! Един приятел се самоуби, след един bad acid trip. Както беше казал няколко години преди това Алън Гисбърг в “Howl” – „най-достойните от моето поколение се самразрушиха от лудост” (“best minds of my generation were destroyed by madness”), но беше валидно и за мнозина, които познавах – увлякоха се по религии или по екстремистки леви политически проекти. Що се отнася до мен – на мен не ми дремеше за спасението на душата ми, а ми се струваше глупаво да се боря за смяната на една лоша система с друга, дори по-лоша от нея.

Годината на фестивала в Удсток отбеляза краят на една епоха! Прекарах лятото на гости на мой приятел, а през септември постъпих в Middleton St. George College of Education за да уча за учител по музика.

1968 година остана за мен и до ден днешен като „Златната ера” на моя живот –  чувство, което постоянно съм се опитвал да върна и от известно време ми се струва че успявам да достигна!






Гласувай:
8



1. tit - Воъбще...
09.02.2015 12:51
Съмнявам се нормален човек изобщо да подкрепя войната!:)
цитирай
2. ramone - :)
09.02.2015 13:27
абсолютно съгласен.
Само да вметна, че той го е казал по малко по-друг начин - It’s doubtful if anyone with any sense could possibly support the war.
Той вкарва думата "чувство" - демек - "човек с чувства".
Малко е по-различно, но на български май нямаме такъв израз.
Въобще, аз доста свободно превеждам, защото освен че повечето им изрази звучат различно, те имат и различно светоусещане от нас.
Това е интересна тема - как различната култура предизвиква различни нюанси в усещанията

цитирай
3. tit - човек с нормални усещания?:))
09.02.2015 13:44
Нямам нужното ниво английски, за да оценявам превода. Освен това, талантливия преводач е проводник на смисъла...а той е ясен, тук.:)

Мъчно ми е да го чета.
"Нормалните хора търсеха да се обединят около алтернативни за политическите режими ценности – да не се нараняват едни други и да не нанасят вреди на планетата."
Все още търсят! Уви...

Оня отговор на Ленън пред "Роулингстоун"/мисля/, че "мръсните политици са си все същите" ми витае в главата от миналия епизод, още!:)

Хората, които следват безкористно таланта си са рядкост, Рамоне!
После, едно е да си бунтар без кауза на двайсе, друго е да продължаваш да се инатиш на петдесет... Ако ме разбираш!
Знам, че ме разбираш!;)
цитирай
4. ramone - tit,
09.02.2015 14:54
нищо не търсят хората вече.
През 60-те всичко е изглеждало постижимо и е изглеждало на една ръка разстояние. Уви.
Днес, хората си бутат по утъпканите коловози, папкат и слушкат (телевизора).
Плащат ти достатъчно малко за да се връщаш всеки ден на работа и достатъчно много за да не се откажеш - това го е казал Буковски впрочем, или поне беше нещо в тоя смисъл.
Хипитата са вече история, а днешните люде са технологични и консумират и трупат, без да се усещат, че повечето от тия неща са абсолютно излишни.
А вместо да мърморим за политици, нека послушаме все пак Ленън, който казва:
Beter free your mind instead!
(В Revolution).
Хората все още живеят със заблудата,че най-големия рвеолюционер на 60-те е Че Гевара.
Истината е, че е Ленън...


цитирай
5. podvodni - Размисли някакви си.
09.02.2015 22:31
Мдааа, слушал съм, че 60-те са били голяма романтика. Навярно може и да е било така, от днешна гледна точка, което от своя страна говори, че днес хората се превърнаха в абсотни неадентарски олигофрени. И не бива да виним единствено елита който се явява и власт-имащи и процесо-направляващи, апреди всичко себе си които наричаме свободни хора. Защото роб се става единствено по собствена воля. А тези които се занимаваме с езотерика знаем, че тази планетка е зона на свободна воля. В този ред на мисли, една революция която е процес зазедйстван по желание на някой винаги се явява крачка назад, защото самият процес ре(ДЕ)волюция предполага започване на нещо ново от ниво абсолютна нула. Т.е. няма надграждане чрез преструктуриране което е същиността на Еволюцията.
Именно заради ре(ДЕ)волционите представи 60-те и 70-те се определят за романтични години от днешна гледна точка. А днес наистина се провежда етап на Еволционно искачване на по-високо стъпало, което е неразбираемо и още повече - ужасяващо плашешто за мнозина, защото това е непознат или по-точно напълно забравен и същевременно нов процес.
Не ли странно, че мнозинството от хората (както на Запад, така и на Изток) изпитват носталгияя по миналото без да се стремят да променят настоящето с използване на ясните знаци на бъдещето. Промяната на една система никога не може да бъде извършена от външен фактор, а от вътре. При положение, че човек сам по себе си, е точна реплика на системата която той и околните го изграждат, то промяната на системата в която е, трябва да започне от самият него.
А това също е въпрос на личен избор исвободна воля.
цитирай
6. ramone - podvodni,
10.02.2015 09:16
аз не съм посветен в тези тайнства, в които ти очевидно си.
И поради това, си мисля, че в наши дни човечеството не се издига еволюционно, а деградира.
И деградира под натиска на техниката. Технологиите вече навлизат прекалено бързо и прекалено лесно в живота на човека и той няма време да се справи с тях - да ги асимилира и да ги използва по предназначение (за нещо полезно).
Образно казано, ние преяждаме с техника.
Говоря за цивилизованата част на човечеството.
Картинката обаче е още по-сложна, защото технологиите вече са достъпни и за нецивилизованата част и това води до конфликт. Т.е. сблъсъците вече само условно са междунационални или идеологически, а практически са между индивиди с различна степен на културно развитие.
Веднага ти давам пример с блогбегето - тук само привидно се водят идеологически спорове (защото идеологиите и религиите умряха) - в същността си, това са спорове между привърженици на различни културни модели или още по-точно между хора с различна степен на културно развитие.
Напълно съм съгласен обаче със следното:
"Промяната на една система никога не може да бъде извършена от външен фактор, а от вътре. При положение, че човек сам по себе си, е точна реплика на системата която той и околните го изграждат, то промяната на системата в която е, трябва да започне от самият него.
А това също е въпрос на личен избор исвободна воля."
цитирай
7. podvodni - Не бих заложил голяма сума на твъ...
10.02.2015 12:22
Не бих заложил голяма сума на твърдението, че днес има сблъсък на индивиди с различна степен на културно развитие, като за изходна точка се използва технологичното усвояване.
Прав си, че технологиите навлизат бързо и лесно в живота ни, но това е процес който се форсира от желанието на голяма част от хората от "цивилизованата" му част да притежават, поради заблудата, че това е признак на креативност, вместо да използват по предназначение. От тук следва и смисълът на системата на разтеж заради самият разтеж. Което е всъщност деградация - ментална, социална и икономическа, прикрита под изманото чувство на благосъстояние. В този ред на мисли, цивилизованат част от човечеството е винаги във фокуса на вниманието което поставя останалите в положение на страничен наблюдател, който има по-ясен поглед на цялото и забелязва както грешките така и правилните действия. От тук следват определени изводи които се наслагват върху тяхната социална среда и в огромна степен дават учудващо добри резултати на много нива. Пример за това е Китай, Венесуела, Русия, Бразилия и др. страни. Именно това е процеса на надграждане което е всъщност етап от еволюционото развитие. Което от своя страна подсъзнателно отхвърля идолигическите борби и противопоставяне.
Исеологическите спорове водят до революции на по-късен етап. Сама по себе си идеологията е вид теория (мисъл-форма) която се материализира чрез революция и стъпва на собствена основа която е изградена от нулата. Социализма проповядван от Маркс също е вид теория (мисъл-форма), и за доказване на нейната правота и погрешност трябва да тръгне от нулата, защото до този момент няма отправна точка на която да стъпи. Същото се отнася за глобализма като идология.
Т.е. за проверка на тяхната истиност трябва да се тръгне от нулата което изключва достиженията на противоположната теория. Което по всъщност си е ДЕ(ре)волюция.
По същество липсата на сблъсък на идологии е търсене на баланса между тях, което е излизане от модела на полярностите.
цитирай
8. tit - :)
11.02.2015 01:43
https://www.youtube.com/watch?v=CYgkyITvY9Q
цитирай
9. ramone - ...
11.02.2015 10:40
Не съм сигурен, че разбирам всичко което казваш.
Ако правилно разбирам, с някои неща съм съгласен, с други не.
Доколкото схващам, и двамата имаме предвид под "цивилизованата част" Западната цивилизация (това съм съгласен, че не е много коректно, но нека условно го приемем). Като казвам цивилизация имам предвид не консуматорство, а едно огромно натрупване на културен бекграунд, който започва от Древна Гърция, минава през Ренесанса, през технологичния бум от втората половина на 19 век, та до попкултурата. Тази цивилизация е толкова мощна, че всички останали "цивилизации" са възприели моделите които са измислени от Запада - литература, музика, кино... всичко. Дори и отрицателите на Запада използват несъзнателно всичко това. Защото това е критерий за цивилизованост.
Ще го обясня с пример от футбола (видях някъде че се интересуваш) - целта на всички нации е да се докажат на Световното първенство (а то е измислено от Запада). А за да победят, те трябва да използват теорията на футбола (която е измислена от Запада) като евентуално съчетаят това с някакви специфични национални особености. И така е във всички сфери - турски или ирански режисьор прави филм и го представя на Фестивала в Кан (в Европа). Т.е. трябва да го признаят най-добрите...
Турция впрочем е нагледния пример как европейската цивилизация асимилира една абсолютно различна култура. Защото турската култура, в момента е европейска култура. Прочети книга от турски автор или гледай филм на турски режисьор и ще разбереш какво имам предвид.
Гледай и някой ирански филм (гледал съм 2-3 много добри) - темите основно са промяната в живота на хората - този преход от стария начин на живот с новия. А новия модел на живот е копие на западния.
Дори и Иран не може да избяга от напора на Западния модел.
Тези затворени общества, които според теб седят отстрани и мъдро наблюдават, всъщност имат проблем - модерните хора там са изправени пред избор - традициите или новия модел. За мен, резултатът е лесно предвидим.
цитирай
10. ramone - ...
11.02.2015 11:16
По-надолу ми даваш пример с Русия, че там има някакво надграждане (вероятно имаш предвид политическата система).
В Русия няма как да има надграждане, защото Русия поддържа една и съща политическа система още от времето на Иван Грозни насам (на моменти тази система се либерализира, на моменти обратното, но като цяло си остава една и съща). За да обясня какво имам предвид ще я сравня със Щатите.
В един от коментарите беше казал, че системата е реплика на отделния човек (би могло да бъде вярно и обратното) - с което съм напълно съгласен.
Ако земем пример как се е оформила политическата система в САЩ - тя е точно това - "реплика на отделния човек". Формирала се е дълго, като за база са използвани множество различни съдебни прецеденти (които по същество са чисто житейски ситуации). Това е система. която се е развивала в спор (съдебен), където чрез механизма на размяна на мнения се е взело решение за определен тип устройство (държавно) и за установяване на определен тип отношения (морални, икономически и всякакви). Т.е., това е система измислена според нуждите на отделния индивид.
Русия е точно обратното. Путин беше наложен за приемник на Елцин от самия него. а впоследствие същият Путин предложи на поданиците си една система или по-скоро модел на управление. Този модел нито беше обсъден, нито беше поставен под съмнение.
Оказа се че този модел се хареса на поданиците и така изпадаме в хипотезата как "индивидът става реплика на системата".
Ок, приемаме, че Путин е талантлив политик и добър държавник - обаче се пита в задачката сега - дали този авторитарен модел ще сработи, ако след Путин начело застане не толкова талантлив или направо слаб държавник.
Лесно е да се предвиди - примери бол.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ramone
Категория: Изкуство
Прочетен: 438069
Постинги: 92
Коментари: 870
Гласове: 772
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031