Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2016 11:00 - "Сталкер", Тарковски и стаята на желанията 2
Автор: ramone Категория: Изкуство   
Прочетен: 3936 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Нека сега се върнем на снимката с царя и бездомното куче. Гледайки я, си казваме – царя говори с накакви велможи, това добре, ама какво прави там някакво си бездомно куче? Неусетно, кучето се е превърнало в централен персонаж и на нас, точно то не може да ни излезе от главата (аз дори вече не съм сигурен, дали там е Фердинанд или някой друг цар. Само за кучето съм сигурен).

То вече дава някакъв съвсем друг смисъл на тази, иначе съвсем обикновена снимка. И несъзнателно, започваме да търсим някакъв подтекст, в който кучето е някакъв символ...

         А, вероятно, истината е тривиална!

Представете си – фотографът наглася камерата за снимка – искало му се е да излезе непринудено – царя разговаря с царедворците, хваща ги в кадър, натиска копчето (знаете, апаратите от това време изискват няколко секунди докато натаманят фокуса) и... точно в този момент отнякъде дотичва едно куче и влиза в кадрото. Фотографът, панически започва да маха с ръце да го разкара, кучето поглежда към него и...точно в този момент камерата казва „щрак” – кучето е влязло във фотото.

...

„Сталкер” както казахме вече е роуд муви (ако все пак требва да го напъхаме в некое клише) и въпреки, че страшно мразя да разказвам филми (още повече мразя, мякой да ми разказва), просто се налага...

         Сталкерът, Писателят и Учения са влезли в Зоната (затворена и забранена за влизане територия), опитвайки се да стигнат до някаква мистична стая, която сбъдва желания. Разбира се, Писателят ще поиска стаята да му върне музата (Фауст, мей би?), ученият иска да я взриви. Сталкерът се възпротивява на това с аргумента, че ако я взриви ще отнеме и последната надежда на хората (които идват). „Сега поне – казва той – те вярват, че могат да отидат някъде, където, желанията им ще бъдат осъществени. Не им отнемай надеждата!”

         Това в общи линии е филмът. Два часа и половина! И както казах – (почти) всяка минута от този трип си струваше.

         Тук обаче започват въпросите!

         Не става ясно дали Стаята на желанията изобщо съществува. Сталкерът признава, че никога не е влизал в нея (само е водил други).

         Не е ясно също, дали Сталкерът, знае, но въпреки това води хората дотам единствено защото „..стаята им дава надежда.” А, ако сте подозрителни, може да си помислите дори, че го прави не от човеколюбие, а от материален интерес (на него му плащат за да ги заведе до стаята). Или пък за да задоволява собственото си его.

         Въобще, в „Сталкер” въпросите, не са поставени, а някак се промъкват. Ако добавим към това и абсолютната липса на структура при изграждането на образите, хаосът става пълен. Освен че, героите, изглеждат сякаш водят монолози, но и всяко тяхно действие сякаш противоречи на предишното.

Във филма няма твърда почва, за да има на какво да стъпим – всичко е покрито с вода...

         И точно тук, се изкушаваме да зададем въпроса  „А, какво е имал предвид авторът...”

         Казахме вече, че подобен род въпроси са излишни, но все пак нека помислим (дори и само за да се убедим, че това не трябва да се прави).

         Ето ви едно възможно обяснение - стаята символизира вярата (в религиозния смисъл).

         Сталкерът е в ролята на духовника, който е посредник между обикновенния човек и вярата. Макар да е убеден в съществуването на Бог (който дава утеха един вид), той няма неопровержими доказателства за това.

         Хората от своя страна пък, вярват, че някъде съществува Бог, който ще ги изслуша и ще им даде желаното. Представете си, че сте някакъв тотален лузър, с абсолютно преебан живот. Единственото, което ви остава е да вярвате, е че някъде съществува сила, която е способна да ви даде  (някога и някъде) втори шанс... Е, представете си, взривявайки стаята, вие казвате – е, не копелета-счупеното си е счупено, а всичко е only flesh and bones...

         При тази постановка, аргументите на Сталкерът, против взривяването на стаята (от Ученият, забележете) добиват смисъл. Т.е. той казва – оставете ги да продължават да вярват, че подобно място (Бог) съществува. Подчертаваме – „да продължават да вярват”, а не – „не взривявай стаята, която изпълнява желания”. Т.е. - тази стая може да съществува, а може и да не съществува – това не е важно.

Спираме дотук. Това е възможно обяснение, но НЕ Е вярното!

Тълкуван по този начин, „Сталкер”, би изглеждал като „Покаяние” – нелош, но простете, конюнктурен филм от края на 80-те, когато режисьорите правеха филми, използвайки някакъв „езоповски език”, чрез който обясняваха системата, а тя се правеше на много ларж, уж не разбирайки за какво става въпрос. „Езоповския език”, всъщност е килърът на изкуството. Това е зикът на шутовете през Средновековието – този тип забавление може да е находчиво поднесено, може да е и остроумно, но е компромис – изразните средства са подбрани на принципа „да мине (през цензурата)”...

Историята по заснемането на „Сталкер” твърде наподобява на самия филм.

След няколко месеца снимки, в които Тарковски непрекъснато променя сценария, актьорите газят по цял ден във вода, дрехите им не могат да изсъхнат, навличат ги влажни – никой от екипа не знае какво точно правят...

...е, най-после този кошмар свършва и... се оказва, че трябва да започнат всичко отначало

Оказва се, че заснетият материал не може да бъде проявен...

Този „Сталкер”, за който говорим тук, всъщност е вторият вариант на филма! Първият е безвъзвратно загубен.

Снимките започват отново... А, по спомени на участниците втория вариант на сценария няма нищо общо с първия...

...

Това не е краят : ) налага се да продължим друг път...

 




Гласувай:
7



1. slavimirgenchev1953 - Интересен анализ.
02.08.2016 11:07
Нищо, че често сменяш посоката - допълнителните неща още повече го обогатяват, още повече че в киното нещата са свързани.
Едно нещо пропускаш - освен ако не го кажеш в следващата част.
"Сталекр" е филм по творба на писателите фантасти братя Стругацки от съвеЦкото тоталитарно време. В нея има подтекст - стаята на желанията е начин да се измъкне човек от ссср, да избяга някъде, не е задължително на Запад, опростенческо е, но просто да се махне съвецкият человек от там. Разбира се, ако погледнем нещата екзистенциално, за бягство от действитеността, за смяна на мястото може би мечтае и всеки човек навсякъде по света и по всички земни кълбета. Така е, няма угодия. Но в "Сталкер" става дума з ссср.
цитирай
2. ramone - ...
02.08.2016 20:25
Това е много интересно - да се махнеш, да избягаш отнякъде (и да почнеш на чисто).
Не се бях сетил.
Приемам забележката за Братя Стругацки - не ги споменавам най-малко по две причини - аз всъщност не съм чел "Пикник край пътя".
Разбира се, опитах да го прочета, но не изтраях - нещо не ми понесе, а и имам некво (непреодолимо явно) предубеждение към фантастиката. От малкото обаче, установих, че "Сталкер' няма много общо с книгата.
И като казваш, "да избяга някъде" ми идва наум, че след Сталкер, Тарковски е направил точно това - не точно е избягал дори, а просто е останал там (на запад).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ramone
Категория: Изкуство
Прочетен: 438056
Постинги: 92
Коментари: 870
Гласове: 772
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031