Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2016 12:31 - Боб Дилън - I`m not there
Автор: ramone Категория: Изкуство   
Прочетен: 9214 Коментари: 25 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Някой ден ще напиша и третата част на темата за „Сталкер”... някой ден, ама не днес...

         А, днес – за „I`m not there”, който се явява филм за живота на Боб Дилън.

         Доста объркващ филм, най-малко по две причини. Първо защото Дилън се играе от няколко различни актьори (Крисчън Бейл, Ричард Гиър, Хийт Леджър и дори Кейт Бланшет), а освен тях, из филма се мотаят и двете му алтер его-та (Рембо и Уди Гътри) – т.е. Дилън ни е представен чрез шест различни персонажа, които в съвкупността си имат претенцията да са самият той (или „него” дали не е по-правилно да се каже в това засукано изречение-де да знам).

         И преди да продължа с персонажите, само ще споделя, че тоя филм ми достави голям кеф - случва ли ви се е да гледате филм и да си мислите, че само вие и режисьора знаете за кво става въпрос? Се едно е направен специално за вас... А масата нема да го схване... Тая година, другия такъв се оказа „Винил” (на който му отмениха втория сезон, заради липса на интерес и за който мога сигурно да напиша цела книга). Като попадна на подобен филм, се чувствам като Мойсей на планината, единствен удостоен да си общува с Господ. А сега слизам оттам със скрижалите, да ви светна кое-що...

         хахаха ...майтапя се...

         Та (да продължим), ако ви е проблем, че Дилън не е един и същ актьор, който с по-малко или повече грим е подмладен или състарен – по-добре не гледайте.

Обаче, я помислете преди това върху следното – вие (като личност) едни и същи ли сте през годините? Да кажем, че днес наближавате петдесетака. Колко общо имате днес с онзи, който преди трийсет години е бил на двайсет? И тук не говорим за външен вид... Опитайте да се деконструирате на отделни парчета (образи), а след това ги сглобете отново в едно цяло (но това второто не е задължително според мен).

Няма нужда да сме едни и същи и праволинейни – оставете тая привилегия за политиците.

         Представете си филма на собственият си живот!

Ето ви четири серии от него:

         На двайсет, сте били изпълнени с оптимизъм – животът е пред вас, мечтите се простират някъде далеч напред в хоризонта (че и отвъд него), всичко е пред вас, всичко е ново и интересно.

         На трийсет, новото и интересното е все по-малко, принудително сте скъсили разстоянието до хоризонта (той си е все същият, просто сте разбрали, че силите ви няма да стигнат до него, камо ли отвъд). Вече сте реалисти и променяте приоритетите в движение – отказвате се от едно, казвате си че ще коригирате друго и с леко настъпен оптимизъм продължавате напред.

         На четиресет, вече сте попреебали доста от нещата и си давате сметка, че останалата част от пътя, ще продължите с натрупаният до момента багаж (кой от нас с повече, кой с по-малко). Наясно сте, че трудно бихте променили нещо и отваряте широко вратата за промъкващата се илюзия, че това което правите ви харесва. Хоризонта си е на същото място, но вие сте вече късогледи.

На петдесет започвате the final countdown. Който е баба Мравка доволно потърква ръчици – фиша за пенсия е вече близо, а който е Щурчо - умислено зяпа струните на цигулкатакато стана въпрос за цигулка, само да кажа, че тия дни попаднах на един як кавър на Найджъл Кенеди на Хендрикс (ебати, колко „на”-та станаха... бе, ебал съм го-да си седи така).

Та, мисълта ми беше, че това са четири различни персонажа, които представляват една и съща личност.

Е, какво по-нормално от това, тези четири персонажа, да бъдат изиграни от различни актьори!

Втората основна трудност при смилането на филма, идва от това, че трябва да сте наясно с това което е правил самия Дилън, защото освен всичко друго, действието не ебава много за хронологията на събитията.

Подозирайки, че и Уикипедията няма да е достатъчна, давам жокер – прочетете автобиографията на Дилън „Хроники. Том 1” – казвам ви - много струва! И не търсете том 2 – още не е написан или поне не е издаден.

Тъй че, нека видим какво е направил Дилън, какво се е случвало около него, за да се опитаме, както казват англичаните, да му влезем в обувките.

Та Дилън се появява на подстъпите на хоризонта, в твърде любопитно време – началото на 60-те. Във втората им половина вече е отвъд него.

Тук се изкушаваме, да кажем за 60-те, така както ги е видял и описал в „Хроники”:

„...предстоеше да ни залее огромна клоака. Пламъците щяха да обхванат всичко наоколо. Сутиени, повиквателни за армията, американското знаме, мостовете – всеки се беше размечтал да се включи във вакханалията. Националната психика щеше да се промени и развоят на събитията да заприлича на този в „Нощта на живите мъртъвци”. ...Странен свят предстоеше да се открие, свят като буреносен облак, с нащърбена от светкавиците периферия. Мнозина не го проумяха, не им беше писано да го проумеят. Аз се насочих право към него. Проникнах безпрепятствено. Едно бе сигурно - зад него не само не стоеше Бог, но и дяволът го бе напуснал.”

Струва ви се пресилено?

Ми не е. Ако днешния свят ви изглежда размирен и объркан, имайте предвид, че той е като гората на Мечо Пух в сравнение с втората половина на 60-те.

Нека само маркираме – атомната бомба; убийствата на братя Кенеди, Мартин Лутър Кинг и Че; неспирни бунтове в университетите; бунтове в черните гета; демонстрации на умерените черни за граждански права; Черните пантери (движение на по-палавите черни); войната във Виетнам; антивоенно движение на левите бели (щото черните са пас); движение на интелектуалците, в подкрепа на белите и черните; преподобния д-р Тимоти Лиъри и ползата от наркотиците; веселата дружина на Кен Киси; хиптиа; Хелс Ейнджълс; „праведните” убийства на сектата на Менсън... и още много... а всичко това под музиката на Хендрикс, Морисън и Джоплин, които съвсем скоро ще бъдат мъртви...

(говоря само за Америка, не си мислете, че останалите не се бутат за място под прожектора – в Европа - студентски бунтове в Париж и Милано, комунистически танкове в Чехословакия. В Китай простаците са се заели с „културна революция”, а в прясно отхвърлилата „колониалния хомот” Африка, човекоядството (буквално) се радва на Ренесанс...

Изглежда че светът преживава своя Армагедон, а армиите призовават и изискват Дилън на предната линия...

В началото на 60-те, ненавършилият двайсе години, с вид на хлапак  Боби, от затънтеното си градче в Минесота се премества в Ню Йорк с ясната идея да прави музика.

Заселва се в Гринич Вилидж, който по това време е център на едно антиматериалистично, интуитивно-левичарско артобщество.

Фолк музиката е едно от изразните му средства.

Става въпрос за фолклорната музикална памет на Америка – некомерсиална музика от всякакъв вид, която преселниците донесли от родните си места; бойни ирландски песни, затворнически песни, трудови песни, сантиментални балади, некомерсиално кънтри (комерсиалното си има Гран Ол Опри – популярно тв шоу от рода на „Сите българи заедно” по Скат). Черния блус почти липсва, не толкова защото бохемите от Гринич Вилидж непременно имат нещо против негрите, а защото не го познават добре - съвсем доскоро черната музика си има съвсем отделелна аудитория и пазар.

Това е наистина народна, некомерсиална музика, без авторски права и ограничения – всеки е свободен да интерпретира и променя музика и текст както намери за добре.

Кафенетата на Гринич Вилидж са основната сцена за разпространение – в програмите им, наред с вече утвърдените имена (утвърдени в нейните рамки) в ежедневните програми могат да участват и всякакви новопоявили се фрийкове.

(сигурно нема да повярвате, но точно в момента, в който пиша това, в съседния блок, некой идиот си пуска съвецкия химн(май в кавъра на Путин)-часът е 9.35 сутринта-чудя се дали да не стана прав...бе заеби )

Освен всичко друго, фолкът има претенцията да е лява (протестна) музика – контрапункт на комерсиализираната „капиталистическата” попмузика, а жреците му се изживяват на музикални пуритани, идолизирайки кухарката и банджото (по същото време, „капиталиста” Мъди Уотърс, нестрадащ от подобни задръжки, бичи як блус на електрическа китара, лъстиво припявайки „Rock me, babe, rock me all night long!”, ама нейсе)

Точно в този кервансарай пристига Дилън в края на 50-те...

Той бързо се утвърждава на локално ниво и не след дълго сключва договор  с „Колумбия”...

Blowin in the wind прави от Дилън истинска звезда!

Зрелите и пълни със символи и метафори текстове, чието предполагаемо или действително социално звучене, привлича вниманието и на политическите активисти – позагубили надежда от крахът на сталиновия коминизъм интелектуалци-левичари, които припознават в Дилан идеалната реклама за каузата им – той е млад, талантлив и популярен, а текстовете му, звучат едновременно традиционно и съвременно, едновременно некомерсиално и популярно.

Обществото за граждански права, дори го удостоява с наградата „Томас Пейн”.

Дилън обаче им показва среден пръст - отказва да бъде използван за някакви политически цели – той е музикант и държи да остане такъв. А политиците... ми политиците да го духат...

Никой обаче не разбира тази позиция и всички продължават да търсят в текстовете му някакъв конюнктурен политически контекст.

Задават му глупави въпроси, от рода на  „ В „Hard rain” става въпрос за атомен дъжда, нали?”

Не, бе пичове – отговаря той – става въпрос за hard rain!

         Натискът от всички страни продължава да се засилва. Времето е адски политизирано – обществото е разделено на две – или си с нас или подкрепяш ония отсреща. Всичко е бяло и черно...

В „Хроники”, Дилън разказва как Джоан Баез му посвещава дори песен.

„Призоваваше ме – пише там – да поведа масите, да развея знамето и да оглавя новия кръстоносен поход. Като я чуех, имах чувството, че ми предлагат важен пост в сферата на обществените услуги.”

Всичко това, вероятно го подтиква да направи следващият си ход ("вероятно", защото може би не е единствената причина). Той решава да „скъса с имиджа си” на „протестен” певец и да стане „комерсиален” певец, вкарвайки в музиката си електрическата китара (комерсиален, разбира се, Дилън никога не става-това са същите песни, но с други изразни средства).

Публиката не приема това – тя дюдюка и освирква – иска си старият Дилън с акустичната китара.

Хората робуват на митове и условности. Акустичната китара е „протест”, електрическата – капиталистически комерс (точно така са разсъждавали тогава, а ние днес си имаме също някакви подобни глупави контрапункт-фетиши).

 Левите обвиняват Дилън, че е предател и дезертьор (защото не иска да разсъждава с категориите на тълпата и не иска да бъде набутан в калъп). Точно както десните, доскоро са го считали за подстрекател.

В подобна позиция ще се окаже и Ленън в един период от живота си...
(Онези леви, десни отдавна са на майната си, а Дилън И Ленън са си още тук с Blowin in the wind и Imagine.)
И ето го сега въпроса -  а не е ли било по-морално все пак, ако Дилън беше развял знамето на „правото дело”?

Но кое е „правото дело” в света на политиката?

Свят, напуснат не само от Бог, но и от дявола...

...

Разбира се, във филма става въпрос предимно за други неща :)
P.S.установих, че адски куул е усещането да пишеш за Дилън на място, където се обсъжда предимно международното положение, шапката на посланичката, кухата Цецка и тулупа Радев. Благодаря ви за доставеното удоволствие, мили хора!
Мисля скоро да продължа с Ролинг Стоунс. Чували ли сте за тях?

 

 




Гласувай:
9



1. milady - :))
13.10.2016 14:41
you re welcome ,ramone...
цитирай
2. blackpredator - 2016
13.10.2016 16:18
Боб Дилън - един от най-известните бардове в света, получи Нобелова награда за литература с формулировката: "за създаването на нова поетична изразителност и за продължаването на великите традиции на американската песен"
цитирай
3. theeconomist - Рамонка, да не те е налегнала кризата на
13.10.2016 18:39
средната възраст?

Боб Дилън е артист и певец на моето поколение, когато слушахме в петък от 16 ч. "поп албум" по сръбското радио, а вечер след 22 ч. хващахме радио "лаксенберг" и с микрофони правехве записи на четирипистовите ролкови "Ухери"....
На донесените от Запада плочи, викахме "тави" и на Копирните апарати Крокус размножавахме снимките на обложките.
Пиши за търкалящите се камънаци, за Ван Хален, за Сабът, за Мидъл оф дъ роуд, за Скорпионс, за Крийдънс Ривайвъл, за Юрая / нарочно ти ги пиша на бългаски, да ги прочетат някои дето не са чували за тях /.
И да знаеш, много ни гонеха комунистите, като куфеехме на купони и се деляхме на "групари" и "хипета". Не ни даваха да носим клошове по 32 сантима и ни вкарваха в изтрезвителя, ако сме пили "ЧоЧо сан" или "Академик Георги Неделчев".
Ех, какви времена бяха.....
цитирай
4. milady - €кономичний, моля те за корекция. /хипита
13.10.2016 19:02
хипита /хипстъри/ и така може
не знам,рамоне от коя „вълна“ е...
но,ти събуди в мен
луди спомени..
как да забравя това...
цитирай
5. theeconomist - Е, простено ти е да не помниш.....
13.10.2016 20:34
milady написа:
хипита /хипстъри/ и така може
не знам,рамоне от коя „вълна“ е...
но,ти събуди в мен
луди спомени..
как да забравя това...


просто така си викахме на "хипета" умалително от хипита....
Дали помниш антикварната на пл."Славейков" след киното - по "Графа" - имаше антикварна книжарница и от там купувахме книжки....примерно "По пътя" на Керуак, "Улица Консервна" на Стайнбек, "Заеко бягай" на Ъпдайк,Параграф 22 на Хелър, книгите на Труман Капоти...
Помниш ли специалитета на публичният дом на мадам Т. във Фриско за току -що пристигнали от дълго плаване моряци - "пресни черешки, сварени в сметана и предложени във влагалището на полегнала креолка"...:-)))
цитирай
6. milady - oоо, Yeee. един сУпер кавър..... https://youtu.be/WI8El9gzFsE
13.10.2016 20:48
дай да им разкажем и покажем...
батка...
цитирай
7. krassko - Без да искаш си уцелил десятката.
13.10.2016 21:34
Днес преди 7 часа са присъдили Нобеловата награда по литература на Боб Дилън за 2016 г.
Шведската академия присъди приза на певеца за "създаването на нов поетичен изказ в американската песенна традиция".
Наричат го най великият жив поет.
цитирай
8. freeoldmen - Боб Дилън?
13.10.2016 22:26
Мани го тоя бе, не го ли виждаш къф е битълс?

Иначе Икономиста е прав, лично познавам няколко човека, вкарани до живот
в панделата от комунистите, защото притежаваха клошове от 32 сантима...
И слушаха Боб Дилън.
цитирай
9. ramone - freeoldmen
14.10.2016 07:30
понеже, гледам, имаш тънко чувство за хумор, нека ти кажа един виц.
Седял един ден на агората един философ, да кажем Аристотел. Покрай него минал метачът бай Лази. Метял си бай Лази, а Аристотел през това време мислил дълбоко за нещо си. Минало се време и накрая Аристотел рекъл:
-Бай Лази, знаеш ли какво измислих - искаш ли да ти кажа едно изречение, в което името ти ще го има три пъти?
Бай Лази вдигнал рамене - давай да чуем.
-Ето го - казал Аристотел - Бай Лази, лази на таЛази!
А, бай Лази (продължавайки да си мете) му отговорил:
-А, искаш ли сега аз да ти кажа едно изречение, в което твойто име ще го има три пъти?
Аристотел помислил известно време - бе, трудно ще е, но опитай.
-Ето ти го - казал бай Лази - Аристотеле, Аристотеле, да ти еба майката Аристотеле.
...
На останалите ще отговоря по-късно, че требва да излизам сега.
цитирай
10. appen13 - Изборът на евреин-левичар и неотроцкист, много близък до фамилията Клинтън и дружка на американския президент с типичното американско име Хюсеин, е пряка и откр
14.10.2016 10:27
Изборът на евреин-левичар и неотроцкист, много близък до фамилията Клинтън и дружка на американския президент с типичното американско име Хюсеин, е пряка и откровенна намеса в американските президентски избори.
Боб Дилан НИКОГА не е имал някакво влияние върху американската или световната литература, но е част от радикално левичарския троцкистки американски културен истъблишмънт.
И много отдавна нобела за литература е просто подигравка с литературата.
Някой да си спомня имената на последните трима носители на тази награда ?
цитирай
11. ramone - здрасти предаторе
14.10.2016 10:28
изглежда, че Нобеловия комитет внимателно чете блогбегето, и текстът ми е натежал при избора на Дилън :) Още повече, че не бил между предварителните фаворити :)
зачетох се из коментарите в нетя по тоя повод и отново ми лъсна тая отвратителна наша агресивна и нахална полуграмотност. У нше село, очевидно всеки е чувал за Дилън (за разлика от половината ми съседи тук), но някой няма представа кой всъщност е той.
А, Дилън е много повече лирик, отколкото музикант и точно с лириката си прави поне две революции в рокендрола (а рокендрола е сам по себе си революция в обществения живот-и става такъв до голяма степен благодарение на Дилън). Лириката му е, смея да твърдя, мноооого висока топка.
И понеже, това всъщност е втора редакция на текст, написан преди няколко седмици, ми идва наум да взема да направя трета и да я предложа на некой културен сайт. Много ми е интересно какво ще стане... ма ше видиме де, ако не ме мързи.
Бъди здрав
цитирай
12. appen13 - "Единствената книга на Дилън, "Тарантула", е едно от най-лошо написаните някога произведения"
14.10.2016 10:37
Според южноафриканския литературен критик Бен Уилямс от сайта Букс лайв следващата година за наградата трябва да се готви и група "АББА".
"Единствената книга на Дилън, "Тарантула", е едно от най-лошо написаните някога произведения", отбелязва Уилямс.
А шведския литературен критик Виола Бао пред в. "Свенска дагбладет" каза:
"Този избор бе популистки и несериозен. По този начин Шведската академия нивелира авангардната, амбициозната и понякога труднодостъпната култура в името на "демократизацията", изтъква Бао
цитирай
13. katara - здр.добре звучи...ретро и мелодраматично..
14.10.2016 10:40
все едно станах на 21...
апропо,в № 10 има известна логика...
но не му е мястото тук..
готин петъчен постинг..
поздрав,рамоне !
цитирай
14. ramone - A, appen13 мерси, че намина
14.10.2016 10:41
отдавна се каня да те питам какво ще рече "левичарски троцкистки културен истаблишмънт".
Акцентирам върху "троцкистки" - това нещо не ми е ясно - как точно се вписва троцкизма в останалото?
Сериозно питам.
цитирай
15. katara - колега аппен13, мярката е единств.достойна общочовешка ценност/ нищо лично/
14.10.2016 10:43
А шведския литературен критик Виола Бао пред в. "Свенска дагбладет" каза:
"Този избор бе популистки и несериозен. По този начин Шведската академия нивелира авангардната, амбициозната и понякога труднодостъпната култура в името на "демократизацията", изтъква Бао“

„ демократизацията“ ??!!
аре ,стига бее...
да допълня, тва ми прозвуча,като
„електрофикация“ ...
цитирай
16. appen13 - Въпроса ти ramone, уви, демонстрира сериозни пропуски в политико-култорологичното ти образование.
14.10.2016 11:03
ramone написа:
отдавна се каня да те питам какво ще рече "левичарски троцкистки културен истаблишмънт".
Акцентирам върху "троцкистки" - това нещо не ми е ясно - как точно се вписва троцкизма в останалото?
Сериозно питам.


Отговарям ти сериозно.
Темата е МНОГО дълга, но като цяло нещата стоят така.
Американският политически и културен елит се формира в елитните американските колежи и университети от Ivy League. В тях още в края на 50-те години на 20 в. практически всички философски, политологични и хуманитарни катедри се ръководят от евреи-неотроцкисти, нео-фройдисти и нео-марксисти, най-вече с германски, австрийски и руски произход привърженици на франкфуртската и виенската философски школи, в които доминира троцкизма, фройдизма и грамшианството.
Всъщност американския политически нео-либерализъм и глобализъм, като идеологии и практики са изцяло 100% повторение идеологемите на Лев Бронщайн и Антонио Грамши.
Т.е. през академичния еврейски-неотрцкистки истаблишмънт нео-троцкизма, нео-фройдизма и нео-марксизма се разпространява в американския културен елит и в 60-те и 70-те години става господстваща идеология сред него.
Типичният пример затова е и Боб Дилън.
80-те години от академичния и културния американски елити, нео-троцкизма и грамшианството започват да доминират и в американския политически елит, а оттам и в европейските академични, културни и политически елити.
Това е възможно най-накратко.

цитирай
17. ramone - привет икономисте
14.10.2016 11:18
Ми като беше толко ларж тоя комунизъм, що слушахте Ван Хален по "Люксембург", а не по "Хоризонт" :)
Дилън, впрочем не е певец на твойто поколение, а на около две преди тебе (ако условно приемем, че Битълс, Стоунс и Елвис са първо поколение. Цепелин, Сабат и Флойд - второ). Или би требвало да е.
В Бг обаче нещата си вървяха по друг ред - тук всичко идваше хаотично и обикновено се слушаше това, което на запад е станало вече известно.
Има някои интересни изключения - например Юрая Хийп е една второстепенна и малко известна група на Запад. У наше село обаче, тя има някъв култов статут - всеки я е чувал.
като цяло, в Бг винаги е имало тежнения към по-мелодичния рокендрол - линията "Битълс" (за сметка на другата - Стоунс). Поради това, Цепелин стават популярни след Stiairway to heaven.
Сабат никога не са били особено популярни в Бг-много са твърди за тогавашния вкус. Но Дийп Пърпъл - да-заради Чайлд ин тайм и Смоук он дъ уотър, предимно-беха си известни през 70-те.
Т.е. има разминаване - твърдата музика влиза в Бг в началото на 80-те, тогава обаче вече е късно за Сабат. По същата причина и Ван хален никога не са били особено популярни. Въобще тая тема е много интересна и много дълга.
като цяло, в Бг се слушаше всичко, което можеше да се намери - чак от средата на 80-те нататък взеха да се канализират вкусовете, и то, щото тогава вече имаше изобилие от музика, поради навлизането на касетките - презаписа вече беше лесен. Щото, ако не бъркам, Балкантон не издаваше Венъм и Металика :)
Иначе, хипита си имаше още през 70-те наистина - аз ги помня от 80-те, изглеждаха ми като некви стари уморени лъвове (сигурно са били към 30-тина годишни :)
цитирай
18. ramone - appen13 мерси за отговора
14.10.2016 11:47
Това което казваш е интересно и напълно възможно.
Но, това би важало да речем за университета в Бъркли (например), но не и за елитните консервативни университети, чийто продукт е Буш-старши, примерно (Мейн, ако се не лъжа беше).
Действително, шейсетарските движения в Щатите са доста леви и в подкрепа на това, което казваш, са оглавени от доста университетски интелектуалци.
Но не само, защото Щатите са твърде обширна, разнообразна, разнородна и децентрализирана страна, за да бъде обяснена толкова просто. Ако едно нещо е валидно в Ню Орлийнс, съвсем друго е в Бостън. На практика, това са различни държави ако щеш.
Колкото до Дилън - той практически никога не е посещавал Университет. Вярно, в Гринич Вилидж се движи в един по-скоро левичарски кръг, но те са по-скоро любители, отколкото някакви теоритици.
Лириката на Дилън си е чисто американска, чиито идеи и корени са лесно различими у Торо, Уитмън и да речем бийт поколението.
освен това, той използва за изходна база фолклора - стилистиката му е такава.
А, няма десен фолклор, той винаги по неволя е ляв. Ако зачетеш например текстовете на негърските блусове - те са толко мощно леви, че нема накъде повече.

цитирай
19. appen13 - ramone, много интересни наблюдения. Благодаря.
14.10.2016 11:59
Но, малка забележка.
Боб Дилън преди всичко е ЕВРЕИН, вярно неортодоксален и ляв.И чак след това американец и всичко останало.
И извинявай, няма как да е точно "американски поет".
А идеологиите и теориите, както знаеш, проникват в интелектуалните групи и общности индиректно и претърпяват формални метаморфози, но същността им си остава.
Жалко, че не си запознат с настолната книга на всеки западен интелектуалец, "Затворническите тетрадки" на Антонио Грамши.
Цялата политическа култура и интелектуалните движения на Запада от 70-те години на 20 век до днес, се развива под нейно влияние.
А по отношение нобеловите награди има един крайно важен детайл, който всички средства за масова дезинформация упорито пропускат.
ЦЕЛИЯТ финансов фонд на нобеловите награди се управлява и е СОБСТВЕНОСТ на шведската банка 'Stockholms Enskilda Bank', която пък е СЕМЕЙНА ПРИТЕЖАНИЕ на шведската ЕВРЕЙСКА фамилия Валенберг. И именно през 'Stockholms Enskilda Bank' Вторият райх е превеждал в 1917-1918 г. онези 70 милиона златни райхсмарки за финансирането на Улянов-Ленин, болшевишката партия, в чието ръководство тогава е имало само 1-2 етнически руснаци и т.н. "Октомврийска революция". Същата банка обслужва и ВСИЧКИ финансови операции и транзакции на американския Световен еврейски конгрес за Европа, Азия и Африка от началото на 20 век.
И която практически еднолично утвърждава нобеловите лауреати.
Сега разбираш ли защо "случайно" близо 82% от нобелистите са от ЕВРЕЙСКИ ПРОИЗХОД ! Това е и главната причина великият философ и интелектуалец Жан-Пол Сартър, КАТЕГОРИЧНО да откаже да приеме нобела за литература, който му е присъден през 1964 г. Без да е радикален антисемит, Сартър никога не е криел своята неприязън към ционизма и Израел.
цитирай
20. ramone - е, не. тук не съм съгласен
14.10.2016 12:50
Няма съмнение, че американски поет.
Нека обясня - какво приемаме, че е националността (не знам дали е точно), нека го кажем така - какво те определя като част от даден народ? Кръвта?
Ми не е това. Според мен да си част от даден народ, означава, да приемеш едно или друго културно влияние, което те определя към кой точно народ принадлежиш.
Т.е., народността НЕ се придобива автоматично по рождение, то е вторично придобиване - по избор (дори да е наложено със сила, пак е по избор).
Принципите на земята и на кръвта са валидни единствено за правото.
Представи си следната хипотеза - ако един човек има родители от различни националности, а самият той е роден и живее в трета.
Към кой народ ще принадлежи?
Ми логично е - към този, който е оказал най-силно културно влияние върху него.
Най-естествено би било, това да е народът, в чиято държава живее (щото там е ходил на училище, приятелчета и т.н.)
С други думи, този човек ще направи своя избор.
В Щатите тоя процес е в общи линии завършил към началото на 20 век (без негрите обаче-те все още са си отделно) - натрупано е достатъчно количество общо съжителство на поляци, германци, ирландци, евреи и т.н. за да могат да се определят вече като американци. Всеки си е запазил нещо отпреди, но то избледнява все повече за сметка на нещо друго (общо).
Синатра примерно е италианец по рождение, обаче е американски певец, а не италиански.
цитирай
21. appen13 - ramone - е, не. тук не съм съгласен
14.10.2016 12:57
Повярвай ми,
Успя искрено да ме развеселиш с примитивните си американски пропагандни мантри.
Ти това сериозно ли ?
Жалко, останах с погрешното впечатление, че си от самостоятелно мислещото малцинство в този форум.
Само да те открехна за нещо.
Етническата СОЛИДАРНОСТ между евреите се конкурира ЕДИНСТВЕНО с етническата солидарност на китайците.
цитирай
22. ramone - ...
14.10.2016 13:05
А, ти откъде го знаеш това?
Някой ти го е казал или ти самия си евреин?
цитирай
23. katara - рамоне, тук олекна...и аз не съм еврейка, ни китайка..пристрАстен си, а това е несериозно.
14.10.2016 15:16
ramone написа:
А, ти откъде го знаеш това?
Някой ти го е казал или ти самия си евреин?


благодаря ти за отговорите
няма да те притеснявам повече.
поздрав..
Юлия
цитирай
24. theeconomist - Таке ви свалям, на тези дето
14.10.2016 18:25
избягахте от комунистическият ад, като политически емигранти преди 10. ноември....
Другите дето духнаха по гастарбайтерски причини, бяха съгласни с режима, ма бяха алчни.
Не съумяха да намерят място в тезисите на XII Конгрес за "все по - пълното задоволяване, на все - по нарасналите потребности".

А иначе помниш ли Слейд, как изглеждаха Дъ Ху, Аеросмит, Алис КуФар, АС /DC и Деф Лепард.......
цитирай
25. ramone - ...
14.10.2016 19:08

Не ме разсейвай сега ако обичаш - понеже уважавам читателите си, проверявам инфото дет ми го даде апен13.
Дотук открих поне 3 еврейски фамилии (Ротшилд, Рокфелер и Варбург) и поне 4 банки (четвъртата е Nya bank) дет се предполага, че са финансирали Великия октомври.
Оставам с впечатлението, че всеки евреин с по два лева в джоба се е натискал да финасира Ленин и Троцки. Ти някакво становище по въпроса имаш ли?
Валенбергови обаче никъде не фигурират като донори (явно апен си има собствено мнение по въпроса). Открих обаче, че банката е колаборирала с нацистите чрез концерна Бош в Германия, за което след войната е санкционирана от щатския финансов министър с недвусмисленото име Моргентау. Друг пък Валенберг, след войната е пленен от евреина Джугашвили (което на иврит означавало син божи или нещо подобно-пишат го хората, аз иврит не знам), след което дирите му се губят (предполага се някъде в Сибир).
С такива неща се занимавам цял следобед...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ramone
Категория: Изкуство
Прочетен: 438098
Постинги: 92
Коментари: 870
Гласове: 772
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031