Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2015 17:57 - МИГ СЛЕД СМЪРТТА (част 1)
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1723 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 15.08.2015 22:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
БИБЛЕЙСКОТО учение за състоянието на мъртвите

Джоузеф Крюс

Някога руският учен Александър Богомолец заявил, че човек би трябвало да живее поне 150 години. Той приготвил серум, с който да забави процесите на стареене в тъканта. За нещастие прочутият учен умрял на 64-годишна възраст, точно 86 години преди възрастовата граница, поставена за самия него и за цялото човечество.

Никой не е открил елексира на младостта, нито пък се е върнал отвъд завесата на смъртта, за да ни разкаже какво има "от другата страна". Единствената автентична информация по този въпрос се намира във великата Божия книга, Библията. Там са дадени отговори на въпросите, които са вълнували хората от всички векове. Като отстранява човешки идеи и суеверия, тя дава увереност на тези, които се страхуват от бъдещето и се чудят какво става с душата миг след смъртта.

За да навлезем в темата, трябва да си отговорим на един основен въпрос. Точният отговор, ще изясни всички останали спорни въпроси, свързани със смъртта и душата. Същността на проблема е: какво е естеството на човека? Дали естеството му е смъртно или безсмъртно? Според речника думата "смъртен" означава "подлежащ на смърт", а думата "безсмъртен" – "който не подлежи на смърт". С други думи, ние се питаме дали Бог е направил човека смъртен или го е дарил със силата на вечния живот.

Библията отговаря на този двузначен въпрос. "Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?" (Йов 4:17). Ето думата, която търсихме! Човекът е смъртен. Той подлежи на смърт. Истината е, че само Бог притежава вродено безсмъртно вечно естество. Той е безсмъртен. ЕДИНСТВЕНИЯТ случай, когато тази дума е използвана в Библията, е във връзка с Божието естество. "А на вечния Цар, на БЕЗСМЪРТНИЯ, невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове" (1Тим.1:17).

На човешката раса не е било дадено естествено безсмъртие. Свещеното писание ни уверява, че само Бог притежава такова естество. Той е великият Автор на живота, Източникът на всякакъв вид съществувание. От Него произлиза животът във Вселената. "Цар на царстващите и Господ на господарстващите, Който сам (единствен) притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина" (1Тим.6:15,16).

Точно тук някой може да повдигне друг въпрос – за характера на безсмъртието. Не е ли възможно човек да има смъртно тяло, но безсмъртна душа, която обитава тази телесна хижа? Може би истинската личност не е тялото, а някаква неумираща душа, която живее в смъртното тяло. И тук Библията не ни оставя в недоумение.


ДУШАТА МОЖЕ ДА УМРЕ

Бог казва чрез пророка: "Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя, душата, която е съгрешила, тя ще умре" (Ез.18:4). Този текст показва ясно, че душата съвсем не е безсмъртна, в противен случай тя не би могла да умира. След като думата "смъртен" означава "подлежащ на смърт", не може и въпрос да става за смъртна душа, притежаваща вродено безсмъртие. Има поне още десетина библейски текстове, които потвърждават, че душата не е безсмъртна по характер.

Исус, великият Учител, заявява, че душата може да умре: "Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла" (Мат.10:28). Христос не оставя място за съмнение. Душата може да умира и ще умре... Следователно не е възможно душата да е безсмъртна по характер.

Това е шокиращо за много хора. Традиционното схващане еточно обратното. За мнозина ще бъде изненада да научат, че във всичките 1700 случая в Библията, където са споменати думите "душа" и "дух", нито веднъж не е казано, че душата и духът са безсмъртни.

Откъде тогава произлиза учението за безсмъртието на душата? Повечето от нас са чували, че след смъртта душата отива във вечно блаженство или във вечни мъки. Това учение не произлиза от Свещеното писание. Истината е, че то идва направо от езическата философия и митология. Древнокитайското обожествяване на духовете на починалите е тясно свързано с вярата, че душата не умира. Египетските йероглифи разкриват, че учението за естественото безсмъртие на душата е било в основата на култа към бога-слънце. В Индия, където живях в продължение на много години, индусите вярват твърдо в прераждането и трансмиграцията на душата. Зловещите ритуали на култа Вуду в Африка и на Караибските острови се основават на идеята за неумиращата душа.

В Библията няма нито един текст, в подкрепа на подобно учение. Там обаче се разказва за произхода на тази доктрина и за този, който пръв започва да я проповядва. Ето какво четем в Бит. 3:1-4: "А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Бог беше създал. И тя рече на жената: "Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?" Жената рече на змията: "От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете." А змията рече на жената: "НИКАК НЯМА ДА УМРЕТЕ."

Забележете, явява се някой, който не е съгласен с Бога. Създателят е заявил, че грехът ще доведе до смърт, а Сатана казва точно обратното: "НИКАК НЯМА ДА УМРЕТЕ." Това е първата лъжа, изречена на Земята, и авторът й се опитва да я поддържа до ден-днешен. Тази проповед за естественото безсмъртие е повтаряна през вековете от проповедници и богослови, които би трябвало малко по-добре да познават Библията. Преди няколко години в сп. "Рийдърс дайджет" бе публикувана статия, озаглавена "Смъртта не съществува", чийто автор е един от най-известните протестантски проповедници в Америка. Евангелизаторът каза същото, което някога големият измамник е казал на Ева: "Вие всъщност не умирате. Може да ви се струва, че е смърт, но в действителност вие продължавате да живеете и да научавате все повече и повече неща."

Може ли да считаме това за опасно? Да, защото то е нещо много повече от заблуждаващо изявление. Последиците от това сатанинско учение могат да бъдат гибелни за много хора. Милиони ще погинат, защото не разбират истината за естеството на човека. Заблудата по този въпрос отваря вратата, пред която може да навлезе нечистата сила. Можем да бъдем предпазени само ако имаме правилно разбиране за състоянието на мъртвите.


ДУХЪТ СЕ ВРЪЩА ПРИ БОГА

Най-ясното и най-краткото описание на смъртта е дадено от Соломон: "…и се върне пръста в земята, както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал" (Екл.12:7).

Веднага прави впечатление думата "върне". След смъртта изглежда всичко отива там, откъдето е дошло. Пръста (химическите елементи от тялото) се връща в земята, а духът се връща при Бога, Който го е дал. Смъртта е процес точно обратен на сътворението.

Не е трудно да си представим процеса на разпадане на тялото. Много добре знаем, че химичните компоненти на плътта са същите като тези на земята. Когато бъде погребано, тялото се разпада на химичните елементи, от които е било сътворено.

Но какво да кажем за духа, който се връща при Бога? Никак не е лесно за разбиране. Няма човек на света, който да може да го обясни със своята човешка мъдрост. Въпреки това много библейски текстове хвърлят светлина по този съдбоносен въпрос. Яков пише: "Както тялото, отделено от духа, е мъртво, така и вярата, отделена от дела, е мъртва" (Яков 2:26). В много преводи на Библията думата "дух" е отбелязана със звездичка и под полето е написано "или дъх". Това е изключително важно. Гръцката дума в оригинала е "пнеума" – "дъх" или "въздух". "Пневмония" произлиза от същата гръцка дума, защото е болест на белите дробове, т.е. на дишането. Гумите са "пневматични", защото в тях има въздух. Думата "пнеума" обаче има и друго значение – "дух". Например гръцкият термин за Светия Дух е "Хагнос пнеуматос" – "Свят Дух" или "Свят Дъх".

Това ни води до интересно заключение. На много места в Библията думите "дъх" ("дихание") и "дух" са взаимнозаменяеми. Йов казва: "…докато е диханието ми в мене и духът Божи в ноздрите ми" (Йов 27:3). Не са необходими детективски способности, за да разберем, че Йов описва едно и също нещо с две различни думи. Човек има "дъх" в ноздрите си. Всъщност точно това бе вдъхнато от Бога по време на сътворението. "И Господ Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа" (Битие 2:7).

Нещата като че ли започват да се изясняват. Когато Соломон твърди, че духът се връща при Бога, сигурно загатва за диханието, тъй като то е дадено при сътворението и следователно е единственото нещо, което може да се "върне" при Този, Който го е дал. "От всичко, що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря" (Битие 7:22).

Псалмистът описва смъртта със следните думи: "Скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли лъха им, те умират и се връщат в пръста си. Изпратиш ли Духа Си, те се създават" (Псалом 104:29,30). Според Соломон духът се връща. Тук е казано, че Бог дава Духа Си, за да създава, а в Битие е споменато, че Бог е вдъхнал дихание (дъх) при сътворението. Всичко си идва на мястото, когато приемем, че двете думи са равнозначни и взаимнозаменяеми.

Прочетете отново Битие 2:7 и се опитайте да си представите акта на сътворението. "И Господ създаде човека от пръст из земята." Този текст не е труден за разбиране. Виждаме безжизнено тяло, оформено съвършено и съдържащо всички необходими за живота елементи. Но в него няма живот. Сърцето си е на място, но не тупти. Кръвта е там, но не циркулира. Мозъкът е там, но не функционира.

Тогава Бог добавя още нещо. Той "вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа". Не пренебрегвайте значимостта на тези думи – хората често ги тълкуват съвсем произволно. Бог не е вложил душа в тялото. Той е прибавил едно-единствено нещо – диханието (дъха). След като тялото и диханието се съединяват, човекът СТАВА душа.

Милиони хора са  приели традиционното схващане, че Бог е вложил душа в тялото, за да създаде човека. Точно това учат и всички нехристиянски религии. В Библията няма текст, освен в случаите на алегорична употреба, според който душата влиза и излиза от тялото, нито пък се казва, че душата може да съществува отделно от тялото. Не малко вярващи са били учени, че душата притежава естествено безсмъртие и всеки път, когято чуят или прочетат думата "душа", те си представят нещо съвсем фалшиво и небиблейско. На нито едно място в Библията не се казва, че душата е безсмъртна или неумираща.

Истината е, че душата е съзнателният живот, възникнал, когато Бог прибавил диханието към тялото. Един прост пример ще ни помогне да видим по-ясно тази истина. Нека сравним тялото с електрическа крушка. Електрическият ток, протичащ през крушката, представлява жизненото дихание, вдъхнато от Бог в тялото. Светлината пък е душата, създадена, след като се съедини тялото с жизненото дихание. Натискаме бутона и угасваме светлината. Какво става? Електрическият ток напуска крушката точно така,както диханието (духът) напуска тялото след смъртта. Къде е светлината? Дали отива някъде нагоре? Не. Тя просто престава да съществува, когато електрическият ток е отделен от крушката. Тогава нека се попитаме: къде е душата, когато духът напусне тялото. Просто няма душа, докато при възкресението Бог не възстанови жизненото дихание в тялото.

Това не трябва да ни звучи толкова странно сега, когато разбрахме, че всичко се "връща" след смъртта такова, каквото е било преди. Човекът не е съществувал в никакво разчленено състояние преди сътворението. Не е имало личност, съзнание, чувства, преди  Бог да съедини жизненото дихание с тялото. В този момент човекът станал жива душа. Ако душата е започнала да съществува в резултат на това съединение, тогава кога тя престава да съществува? Естествено, когато бъде разрушен този съюз.

Представете си, че пред себе си имаме две неща – дъска и пирони. Взимаме чука, заковаваме пироните в дъските и се получава кутия. Сега имаме три неща, а не две – дъски, пирони и кутия. По-късно изваждаме пироните и ги поставяме до кутията. Отново пред нас са две неща – дъски и пирони. Какво се е случило с кутията? Няма кутия, защото за нейното съществуване е необходимо да се съединят два елемента.

По същия начин Бог започва с две неща – тяло и дух. Когато ги съединява, душата "става" – започва да съществува. Еклисиаст ни казва, че след смъртта духът се връща при Бога, а тялото се връща в пръста. Никъде в Библията не е споменато, че душата надживява тялото или продължава да съществува без тяло. Душата, т.е. животът, не може да съществува, без Божията сила да обитава в тялото. При смъртта тази жизнена сила бива отнета; тя се връща при бога и състоянието на човека става същото, каквото е било, преди жизненото дихание да е влязло в тялото на Адам. Това означава, че след смъртта няма живот, няма съзнание, ням личност.

В Библията дори животните са неречи "души", защото те имат същата сила от Бога, която им дава живот (Откр. 16:3). Мъдрецът пише: "Каквото постига човешките чада, постига и животните; една участ имат; като умира единият, така умира и другото. Да, един дух имат всичките… Всички отиват на едно място; всички са от пръста и всички се връщат в пръста" (Екл. 3:19,20). Това не означава, разбира се, че хората и животните ще имат еднаква участ за вечността. Ще има възкресение и съд за Божите творения, надарени с разум и морал.


КОГА ЩЕ БЪДАТ ВЪЗНАГРАДЕНИ ПРАВЕДНИТЕ?

След казаното до тук можем да разберем какво всъщност става с човека след смъртта. В проповедта на Петър, произнесена в деня на Петдесетница, се споменава за Давид, който по това време бил мъртъв вече от 700 години: "Защото Давид не се е възнесъл на небесата" (Деян. 2:34). Помислете за момент. Давид отдавна е умрял и макар че е грешал често, той е получил уверението за прощение и спасение. Защо седем века след смъртта си той все още не се е радвал на райските блаженства? На този въпрос е отговорено в ст. 29, където Петър обяснява: "Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря, и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден."

Апостол Петър заявява, че Давид е в гроба и все още не се е възнесъл на небето. Интересно, нали? Ако човек "по сърцето на Бога" не е получил наградата си 700 години след своята смърт, какво да кажем за всички останали добри хора, които са живели и умрели дотогава? Те също си почиват в гробовете и очакват Божия зов за възкресение.

Исус уверява хората от Своето поколение: "Ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните" (Лука 14:14). На друго място Той казва: "Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и ТОГАВА ще въздаде всекиму според делата му" (Мат. 16:27). Тук няма нищо двусмислено. С ясни думи Исус потвърждава, че никой няма да бъде възнаграден преди възкресението, което ще бъде осъществено при Второто пришествие. Това означава, че до този момент нито един праведен не е отишъл на небето. Всички ще бъдат в гробовете до края на света и до съда. Един от последните стихове в Библията потвърждава този факт: "Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя всекиму според делата му" (Откр. 22:12). Наградата в съдния ден е описана и от Павел в 1Кор.15:53: "Това тленното трябва да се облече в нетление." Кога ще се случат тези събития? "В една минута, в миг на око, при последната тръба" (ст.52).

Това изяснява въпроса за наградата са праведните, но какво ще стане с нечестивите? Кога ще бъдат наказани за греховете си? Във 2Петр. 2:9 намираме изненадващ отговор. "Знае Господ как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден." Интересно! Нечестивите са пазени някъде до деня на съда. Къде е това място? Исус отговаря: "Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а ония, които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане" (Йоан 5:28,29).

Нашият Господ дава ясно да се разбере, че всички ще бъдат пазени в гробовете си, докато бъдат повикани при възкресението да получат живот или осъждане. Тук намираме не само здраво учение, но и здрав разум. Очевидно никой не може да бъде наказан, преди да получи присъда. Правосъдието го изисква. Дори най-несправедливият земен съдия би бил заклеймен, ако постъпи по друг начин. Представете си, че някой бъде изправен на съд, обвинен в кражба, и съдията каже: "Затворете го за десет години и после ще разгледаме неговия случая." Но това би било ужасно несправедлив! Дали небесният Съдия може да постъпи така с виновните? Съдът би се превърнал във фарс.

Според Библията и добрите, и нечестивите спят в гробовете до деня на възкресението. Тогава ще бъдат изправени на съд, след което ще бъдат произнесени присъдите. Йов казва: "Така човек ляга и не става вече. Докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съдя ни" (Йов 14:12).


СМЪРТТА Е СЪН

В хармония с останалата част от Библията Йов описва период на безсъзнателен сън в гроба преди пробуждането в деня на възкресението. За същото говори и пророк Данаил когато описва Христовото пришествие. "И в онова време твоите люде ще се отърват… И множеството от спящите в пръста на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение" (Дан. 12:1,2).

Ето защо мнозина боговдъхновени автори описват смъртта като сън. Когато вечер човек си легне уморен, той заспива веднага. Ако го събудят рано сутринта, за него е изминал само миг от момента на лягането. Той не знае нищо за онова, което е станало по време на съня му. Така е и със съня при смъртта.

Лазар е умрял. Исус казва на учениците Си: "Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя." "Затова учениците Му рекоха: "Господи, ако е заспал, ще оздравее, но Исус бе говорил за смъртта му, а те си мислеха, че говори за почиване в сън. Тогава Исус им рече ясно: "Лазар умря" (Йоан 11:11-14).

Това е класически пример за библейското становище за смъртта. Христос нарича смъртта "сън". Малко по-късно Той застава до гробницата на Своя приятел и извиква: "Лазаре, излез!" Исус не казва: "Лазаре, слез!" Лазар не е на небето, нито някъде другаде, а в гробницата. В отговор на Исусовия зов той се събужда от съня си и излиза на слънчевата светлина.

Разпространяват се силно преувеличени истории за хора, които са се върнали от смъртта, но това е най-достоверният записан разказ. Няма абсолютно никакво съмнение, че Лазар е бил мъртъв от четири дни. Сестрите му се възпротивили, когато Исус наредил да бъде махнат камъка от вратата на гробницата. Марка възкликнала: "Господи, смърди вече" (Йоан 11:39).

Според разказите на някои пациенти, които са били върнати от клинична смърт, те са видели чудни неща на небето. Какво има да ни каже този праведен човек след четири дни, прекарани в смъртта? Дали ни докладва за небесни видени5я? Нито дума. Той е бил заспал, точно така, както Исус е казал. За него тези четири дни са миг на забрава.

Между другото, какво ли ужасно наказание би било за Лазар да го върнат в този мрачен свят, след като четири дена и бил в Божието присъствие? Сигурно би започнал да се моли да го върнат там, където се е наслаждавал на наградата на праведните. Възстановяването на земния му живот би било по-страшно от ад в сравнение с 96-те часа, прекарани в рая. Със сигурност можем да кажем, че нашият Господ не би си позволил да изиграе такава лоша шега на Своя добър приятел Лазар.

Защо ни е трудно да приемем простата терминология, която Исус използва, за да опише смъртта? Нали не е никак сложно да разберем естеството на съня? Представете си, че вече е заспал на градинска пейка. Той спи така дълбоко, че изобщо не може да разбере за надвисналата опасност. Приближава се престъпник и само след миг човекът остава да лежи на пейката облян в кръв и мъртъв. Според всеобщо възприетото становище този човек не знае нищо, докато спи, но веднага след като душата му напусне тялото, той започва да разбира всичко. Възможно ли е това да е истина? Исус казва, че смъртта е сън. Ако човекът не знае нищо по време на сън, как може да знае много повече след смъртта си? Христовите думи престават да имат някакво значение, ако ги изопачаваме така, че да съвпадат с това, което искаме да вярваме.

Не сме оставени в неведение за естеството на смъртта-сън. Много библейски автори дават по-подробни обяснения. "Не се надявайте на князе, на син човечески, от когото няма спасение. Духът му излиза, той се връща в земята си; в този ден погиват помислите му" (Псалом 146:3,4). Боговдъхновените автори на Библията често посочват, че по време на смъртта няма съзнание. На нито едно място в Свещеното писание няма такива вълнуващи описания на живот след смъртта, каквито ни представят съвременните привърженици на това учение. Християнски богослови са възприели подобни доктрини директно от езически форми на богослужение. Давид заявява: "Той се връща в земята си; в този ден погиват помислите му."

Соломон пише: "Живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят вече нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен; още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял за нещо, що става под слънцето… защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, гдето отиваш" (Екл. 9:5,6,10).

Тези, които вярват в безсмъртието на душата, казват точно обратното. "…любовта им, омразата им и завистта им продължават да съществуват… защото има и работа и замисъл, и знание, и мъдрост в гроба, гдето отиваш." Такъв аргумент би трябвало да постави край на дебата. Кой иска да спори с подобен вид логика?

И все пак хората продължават да вярват в това, което искат да вярват. Пренебрегвайки ясните текстове, написани от боговдъхновени автори, които разкриват истината за смъртта, те продължават да следват сляпо празни предания, научени от родители, свещеници или пастори.

На друго място в Библията четем: "Защото преизподнята (евр. "шеол" – гроб) не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; ония, които слизат в рова, не могат да се надяват на Твоята верност. Живият, живият, той ще Те хвали, както аз днес" (Исая 38:18,19). Нима праведните мъртви не биха възхвалявали Бога, ако отиваха на небето след смъртта си? Давид повтаря същата вечна истина: "Мъртвите не хвалят Господа, нито ония, които слизат в мястото на мълчанието" (Псалом 115:17). "В смъртта не се споменава за Тебе; в преизподнята кой ще Те славослови?" (Псалом 6:5).

Превод от английски
ЕМАНУИЛ ГЕОРГИЕВ 


2 част
http://nbrakalova.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/08/15/.1384125





Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1624936
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031