... можем да се изчукаме на бегом от спалнята в банята, 
на черджето в антрето – незаконно хлапе на добрия Вълшебен килим, 
на някоя счупена люлка в среднощния парк – 
и да пищим от възхита, почуда, трепет и плътски възторг 
из люлеещия се унес на грохналия в скучните си статики свят, 
между ужас и унес няма никаква видима филологическа разлика – 
двете къси понятия взривяват междуметието „Ааааа!” –
ние просто сме голички – и изгубени две дечица на Южния плаж, 
за които радиоуредбата няма да съобщи – добър е Бог, 
винаги натирва от Рая най-неприложимите си чеда,
другите са на петдевна почасова работна седмица 
и голямото им любовно междучасие е в събота след „По света и у нас”, 
всъщност, има ли значение къде ще се любим,
когато зениците ти ще изфирясат 
през Деветото измерение в десетите Дифузни мъглявини – 
и ще ми пращат все по-затихващите си сигнали, 
трептежите ти ме научиха да гълтам пасатите, мусоните и мистралите – 
и да пилея дъховете си из твоите неокосени мокри дъбрави 
с хъс на покорител – една нецелуната маргаритка не остана по теб...

6 август 2017 г. 
гр. София, 10, 30 ч.