Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.10.2012 15:31 - Животът, който изгубих...
Автор: ramone Категория: Изкуство   
Прочетен: 2823 Коментари: 9 Гласове:
6

Последна промяна: 12.10.2012 15:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Това е историята на несъстоялият ми се живот, който вероятно щеше да е реалност ако България все още беше социалистическа държава. Посвещава се, с най-добри чувства на всички социалистически носталгици.

Заглавието  е перефраза на известния филм на Говорухин „Русия, която изгубихме” .

           И тъй, хипотетично приемаме, че 10 ноември не се е случвал, а Народна република България продължава да съществува. Да речем, че съм 68-ми набор и се предполага, че сега щях да бъда един редови социалистически труженик на попрището жизнено в средата. Т.е. не съвсем редови, защото ще си представим, че съм юрист по образование. Вероятно щях да разполагам с всички блага, на които се радваха  малконадредовите труженици – апартамент, Лада и виличка на Щъркелово гнездо примерно.

Щях да имам жена и двама сина, казващи се примерно Емил и Борислав(падам си по Богомил Райнов:)) Малкият, щях да стягам напролет за абитуриентски бал, а сега таман щеше да е почнал частни уроци, щото требва да кандидатства догодина. Големия, щях да съм изпратил войник миналия месец(в ШЗО естествено, нали все пак съм човек с възможности) и сега вместо да пиша тая щуротия, щях да му пиша писмо, съдържащо ценни съвети, почерпени от войнишкия ми опит.

На външен вид щях да съм  достолепен мъж с начални сиптоми на оплешивяване. В гардероба ми щеше да има няколко костюма в сив нюанс(от модна къща Валентина за по около осемдесетина лева всеки)  с подходящи вратовръзки(най-хубавата, подарък от жената от екскурзия в Унгария, другите-в сиво и тъмносиньо). Един чифт дънки Райфъл купени от Кореком за 21 долара и бразилска дънкова риза УСтоп за 9 долара(от Кореком.  Отвреме-навреме за гъзария ще си взимам и Джони Уокър и Ротманс плочка-забравил съм колко бяха). Гащи, чорапи и потници – от ЦУМ.

 Щях да имам връзки в някоя книжарница(тази на Славейков примерно) откъдето да се снабдявам с интересни и дефицитни книги. Като Винету или Кръстникът примерно.  Да ходя на кино два пъти в месеца(квотата за западни филми-два пъти месечно – за 65 стотинки, нормална прожекция. билетчето е иначе 50 ст., ма за западни филми има 15 ст. надценка).

Чат-пат, вечер  ще излизам с колеги в Чешка бирария, на водка и салата(два лева и двайсе големата водка), а оркестъра ще свири неизбежните  „Зелени поля на моя дом” на Хъмпърдинк.

Когато гостува Балета на Балшой театър, жената ще ме мъкне на Лебедово езеро, а аз нервно ще гледам часовника си Пальот, щото по същото време ще започва финала на Шампионска лига.

 През уикенда щях да паля Ладата в посока Щъркела, където вечно ще копам и натаманявам нещо на виличката(това обаче, когато Левски-Спартак играе в провинцията, иначе-естествено на Герена). Всяко лято – на море в почивната станция на юристите(немам идея къде точно е била).

Ето как щеше да протича един примерен мой ден.

Излизам от къщи, под звуците на България дела и документи-„Откааак сее, мила моя майно льоо зоора заооорииила..”-припявам си наум(начи е 7 часа и двайсе минути).

Качвам се на асансьора. Вътре се возят Гошо водопроводчика( от седемнайстия етаж) и Корнелия от единайстия(не става –  три години е по-голема от мене-учили сме в едно училище). Мълчим като тулупи. Добре поне, че за разнообразие, асансьора трака и пука, като че ще се срути всеки момент в шахтата.

Като стигам до колата, установявам, че некой пак ми е свил чистачките(„секи път забравям да ги сваля, да се еба”).

На път за работа, спирам пред РЕП-а за Работническо дело(за 3 стотинки) и Народен спорт(само когато излиза - понеделник, четвъртък и събота –  5 стотинки).

Пътувам в ладата към Нипроруда на Константин Величков(там съм юрисконсулт). Завивам вляво на Двореца на пионерите, после – на Кошарите, през Хладилника, покрай Южния парк, после по Емил Марков, Земляне, Асансьорния – и съм там. Има-няма 30 минути. По радиото съобщават, че от следващата петилетка ще започне строежа на първи метродиаметър. Не ме ебе, щото като им знам сроковете, докато го свършат, вече ще съм пенсионер и ще съм отишъл да живея на Щъркелово гнездо.

Влизам в кабинета си, кимвам на колегата и паля цигара(БТ кутия-един и двайсе). България не е част от Европейския съюз и пушенето е разрешено.

От Дело, бегло се осведомявам за поредния Пленум на ЦК на БКП(то, кво друго да четеш в Дело-взимам го по навик), а от Спорт, научавам резултатите от снощните мачове в Шампионска лига(по тв не дават групите директно – довечера в По света и у нас- само головете). Денят преминава в обичайния си ритъм – сиреч скучно. Пиша искова молба на компютъра си Правец 81 – готина машинка -  има инсталирана програма за вътрешноведомствен трансфер на документи, и друга – с цялата нормативна уредба. Интернет? …мммне… забранен е официално.

Обядвам в стола-леща чорба, пиле с ориз и крем-карамел за десерт. Сичко за левче некъде. Докато довършвам крем-карамела зяпам Петрова от Счетоводния(много я бива!). Следобед довършвам исковата молба, решавам кръстословица и  говоря с жената по телефона. С една дума –убивам времето до края на работния ден.

На връщане минавам през супера. Купувам краве сирене(за 2.40 килото),хляб Добруджа за 36 ст., десет бири Светло по 39 ст.(с амбалажа)за събота и неделя на вилата и Кучешка радост за 2 и 40 килото(и то за вилата). Жената ми е поръчала  да купя червен пипер – ма той е изчезнал от магазините – няма никъде(миналата година така изчезна чесъна).

Плащам на касата. Всички касиерки са облечени с еднакви престилки и грозни виненочервени елечета, подшити отвътре с изкуствена кожа(полагат им се служебно) – тази есен рано захладня. Минавам през Плод-зеленчука да видя дали са докарали зеле, че е време вече да затварям. Вътре мирише на туршия, а по рафтовете има само картофи. Селяндура, който го държи мьека нещо от склада. Нема смисъл - излизам.

Паркирам пред блока. Тоя път се сещам да сваля чистачките.

Пред  входа се сблъсквам с домоуправителя. Мъкне  под мишници по едно съветско и едно българско знаме за да ги провеси от прозорците на стълбището по случай 7 ноември. Със зле прикрита досада изслушвам, как някой, за кой ли път откраднал крушките  от мазето.

Във фоайето - тъмница(и тук крушките-откраднати). Изругавам наум, спъвайки се в раздулите се, подпетени стари обувки на комшията, които обува, като ходи да хвърля боклука.

И тъй-ето ме в къщи с неизбежния дебютен въпрос:”Кво има за вечеря?”. Този въпрос е само за тежест и авторитет, иначе бръквам в хладилника и вадя „Академик Неделчев”(четри и трийсе големата). Оглеждам се за салата, но намирам единствено омекнали домати(„Дееба и копелето от Плод-зеленчука – веднъж не го зареди като хората!”). Сипвам си. Седя и пия, слушайки по радиото Ако си дал на Емил Димитров, пожелана в Разговор с вас с Божана Димитрова. Сам. Жената е в хола и гледа Бригита Чолакова(опа, тя май умря). Начи гледа Мартина Вачкова. Малкия син е в детската и слуша по касетофона си Хитачи(не ме питайте колко струва и с кви връзки съм го намерил) нелегален запис на Тупак Шакур.

След втората-третата чашка, дрезгаво проточвам по посока детската стая: „Емилеее, я си донеси бележника!” – дошло е време за възпитателна работа. Емил неохотно идва в кухнята – облечен е с размъкнати дрехи и има обица. И аз имах навремето, ма съм му казал  да я сваля, като ходи на училище. Мрънка нещо - класната там ги била прибрала. Знаеме ги ние тия, ма понеже мерака ми за възпитаване е отминал, смотолевям за авторитет, че ще мина утре през училище.

Вечеряме(мусака примерно – каймата по един и нещо беше май, а картофите – 40 стотинки, да речем).

След вечеря - в хола пред плазмения телевизор Темп-последното дефицитно творение на съветската техническа мисъл(купен е с връзки от ЦУМ – балдъзата бачка там). В хола си имам секции(съседа отляво-оня с калеврите пред вратата има същите). Опнал съм се на холната си гарнитура(съседа над мене има същата). Петък е и дават Руските новини. Время.  Задрямвам. Изведнъж се стряскам от гърмежи – по тв повтарят за нанайсти път „Родена от революцията”. Сещам се за голямото земетресение от 1977 г., преживяно в същия хол и по времето на същия филм.

Гася. Мия зъбите и легам. Утре съм на вилата.

..те така. Готино, а?

 





Гласувай:
6



1. анонимен - Рамон, аз пък съм го живяла за мал...
12.10.2012 16:08
Рамон,аз пък съм го живяла за малко:) и не ми липсва.Само някой ако ни беше подготвил за това,което се зададе после?!
От друга страна сигурно щях да съм умряла от скука досега,то като няма препятствия и противоборство- няма и живот.
Ти като пропусна ,,този живот"какво спечели????
цитирай
2. ramone - Рамон, аз пък съм го живяла за мал...
12.10.2012 16:32
анонимен написа:
Рамон,аз пък съм го живяла за малко:) и не ми липсва.Само някой ако ни беше подготвил за това,което се зададе после?!
От друга страна сигурно щях да съм умряла от скука досега,то като няма препятствия и противоборство- няма и живот.
Ти като пропусна ,,този живот"какво спечели????

Точно това ми е печалбата - че го пропуснах :)))
Ако трябва да ти отговоря сериозно, докато си го представях тоя живот(описаният), на ташак си рекох:"Бахти, не е чак толко зле."
Всъщност, като съпоставих "изгубеният си живот" с реалния, се оказа, че ако не обръщаме внимание на детайлите, може да изглежда, че реалният ми е провал.
Особено контрастно ще изглежда, ако разгледам реалния си живот от гледна точка на човека, живял измисления. Човека който щях да бъда, който не е бил на местата на които аз съм бил, не е срещал хората, които аз съм срещал, не е чел, гледал същите филми, книги, въобще всичко, което се смята че формира гледната точка, начина на мислене, ценностна и естетическа система.
Не знам дали не звуча много разбъркано - тва е неква много забавна шизофрения :))
От моя гледна точка, ме втриса от мисълта, че можеше да живея този живот(измисления:)))


цитирай
3. анонимен - Eva Braun
12.10.2012 16:50
дай малко вариации на тема музика и Концертна дирекция. Щурците още са заедно, защото сектите са забранени и Гюзелев е наред :-)
Единият син да е поне калпазанин, тоест металист и активист в някоя агитка. Например големия. На новобранската - мацки със съдрани дънки Пионер и прически, оформени с крем за бръснене. Фанелките на групи са направи си сам, освен на онзи дето баща му е тираджиия и пътува по на запад от Югославия.
цитирай
4. apostapostoloff - Ужас!
12.10.2012 17:59
Ужас! Маани, заеби!
цитирай
5. ramone - ..
13.10.2012 08:35
анонимен написа:
Рапоне, реално, живееш същият този, измислен, живот. Нищо съществено не се е изменило, освен марките на стоките, повишението на лихвите по кредитите, цената на тока и петролните продукти.

Лъжеш се, човече.
Реално, живея на 2 000 км от България. В момента съм безработен разносвач на пици.
Никога през живота си не съм се женил. Нямам собствени деца.
Дали, да не взема да разкажа историята на реалния ми живот?
цитирай
6. ramone - ==
14.10.2012 08:56
анонимен написа:
дай малко вариации на тема музика и Концертна дирекция. Щурците още са заедно, защото сектите са забранени и Гюзелев е наред :-)
Единият син да е поне калпазанин, тоест металист и активист в някоя агитка. Например големия. На новобранската - мацки със съдрани дънки Пионер и прически, оформени с крем за бръснене. Фанелките на групи са направи си сам, освен на онзи дето баща му е тираджиия и пътува по на запад от Югославия.

Тц. Метъл-фен в къщата е разорително.
През 86-та на Слънчев бряг се запознах с един местен метъл. Беше накипрен като за първа корица на списание - с всички възможни аксесоари.
Ето ценоразписа:
- рокерско яке - от 200 кинта нагоре.
-фанелка на група - към петдесетина кинта
- раирани жълточерни гащи като на Матиас Япс от Скорпионс. Ако приемем, че дънките бяха към 60 кинта и се намираха сравнително лесно, тия гащи би трябвало да гонят към стотина. Абсурд беше да намериш подобен плат в магазин и после да го занесеш на шивач(знам, щото специално съм търсил.)
- значки - кръглите биеха от 5 нагоре, взависимост от популярността на групата. По същото време бяха станали популярни едни с форма на китари(метални), които бяха много редки и требваше да се бръкнеш поне към двайсетачка. Онзи имаше две такива, а от кръглите - не помня колко.
- кожени кецове - от 60 кинта нагоре.
Та значи, дотук изкарах униформата към 450 кинта. Това, биха били две мои заплати!! Ако прибавиш към тая сметка и задължителния касетофон, оборудването на метъл-фен вкъщи излиза колкото Запорожец на старо.
Освен това, онзи беше от Несебър, дето хората се знаеха. Ако аз в София тръгнех по улиците с подобна униформа, рано или късно щях да бъда пребит и ограбен от някой по-голям.
Аз, например, се сдобих с дънково яке(на което отрязах ръкавите, както се изискваше) открадвайки го от един простор.
Тъй че, метълфен? Мерси много.
цитирай
7. mglishev - Ми естествено,
03.11.2012 05:51
ама на повечето съграждани това им липсва.

Добро блогче.
цитирай
8. tera - Интересно си го написал, замислящо
14.11.2012 10:46
Хич не ми липсва онова време, сега ми е по-интересно. С тази разлика, че живея в България, а не на 2000 км от нея. Но за сметка на това пътувам много и често. Това ми е хобито.
И като се замисля май възможността да пътувам когато и където си искам като че ли ми е единствената файда от новото време. Ами ... малко ли е? :)
цитирай
9. susona - :))))))
26.11.2012 11:18
машалла
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ramone
Категория: Изкуство
Прочетен: 438274
Постинги: 92
Коментари: 870
Гласове: 772
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031