Прочетен: 1178 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 02.11.2012 06:27
Когато, на годишнината на фюрера се отчетох с некои съображения по повода, некой ми забеляза, че вместо за „Априлската епопея” съм драскотел за някакъв истеричен австриец, та сега – рекох си – на Деня на народните будители да взема за нещо будно и патриотично да се разпиша.
И ето – тук ще стане въпрос за „Кецове”. Сега, некой може да ми забележи, че кво ли будителско има в съвременен български филм, ма според мен има.
Аз не харесвам българското кино. У соца, като че ли възможностите за правенето на филми са били повече от вдъхновението на авторите, а у постсоца – обратното. Затуй, соцкиното изглежда като направено да се отбие номера, а в постсоц филмите, авторите държат с един филм да ни кажат сичко що ги е вдъхновило и вдъхновявало някога(щото я се докопат до друга субсидийка, я не).
Сюжета-клише на типичния постсоц филм се развива по следния начин – некви пичове са добри приятели преди Десети- купончета, мацки, ала-бала, ма идва Датата и всеки „поема по своя път”(отвратително соц-клише) – един-на Запад, друг става бизнесмен, трети-не знам що си. Съдбата пак среща приятелите след години, ма почват едни изневери, едни предателства, а накрая по дифолт всичко свършва или в затвора или на гробищата.
И сичко това, требва да го събереме в два часа. Ми не става...
...аа забравих – това, гарнирано с обилие от „да ти еба майката” и „копеле”.
Та преди да сваля „Кецове” се позамислих, дали имам нужда да си причиня това, ама след кратко колебание реших да му отпусна аванс.
И сядам аз да гледам, а първата реплика – „Да ти еба майката, педерасче долно.” Охоо, рекох си – и инстиктивно посегнах към бутона, водещ към кошчето. Ма не го натиснах,казвайки си – айде още малко.
Страшно готин филм се оказа.
На мен, ми напомня на „Волния ездач” и на, да речем „И твойта майка също”. То не, че двата филма имат нещо общо, ма и „Кецове” от своя страна има малко общо с тях.
Накратко – филма показва бягството от реалността на група хора. На Запад, този процес се обективира от началото на 60-те години(от битниците и хипикомуните).Всъщност "бягство от реалността" също е клише. Става въпрос за бягство от покварата на комерсиалния свят и (не винаги) създаване на паралелно анархистично общество. У нас, простите хора, като кажат "пълна анархия"(пак клише) имат предвид разюздано беззаконие. Анархията, всъщност означава безвластие. Което е различно.
У нас тия работи некак не се получиха. По соца – колкото и да бягаш – навсякъде щяха те открият. В постсоца се оказа че няма къде. Мотивите и на западните и наште бегълци и досега са едни и същи. Само дето ония са винаги шарени и понякога весели, а наште – понякога сиви и винаги тъжни.
Позачетох разни коментари по форуми за филма и установих, че тука имаме две категории зрители – тия дет го харесват, не просто го харесват, а са му фенове. Останалите казват, че не струва. Ако някой филм концентрира диаметрално противоположни реакции – начи струва.
От коментарите установих също, че между хората зее дълбока пропаст. По-скоро констатирах.
Та, в заключение – ако сте спали на палатка, ако поне сте пробвали трева, ако сте събирали стотинки за бира, ако сте имали в гардероба си черна фанелка на група, ако ви се е случвало да ви писне и да кажете „Ше зема се нАпия довечера и...”, ако са ви задържали някога в районното, ако ви се искало да сте герой от „По пътя” на Керуак и т.н. и т.н. – гледайте!
Ако не – преебали сте се. Никой не ви е крив.
Толко от мене за деня на будителите.
© Западът ще си плати като поп
Патриотът е като развято знаме
