Прочетен: 4244 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 24.11.2012 21:24
Понеже тея дни революциите пак излязоха на мода, та се пресетих за края на 60-те години, когато революциите са били кървави, а не доматени. И таман наскоро гледах горните два филма, дето доста точно пресъздават шейсетарския дух.
Та какво, най-общо, се случва през 60-те.
За пръв път в историята възстават не шепа кръвожадни интересчии, не „унизените и оскърбените”, а младите срещу старите. Младите са крайни левичари, а възрастните – десни и леви консерватори. Над Париж, Берлин, Прага и Вашингтон, във въздуха витае революционна ситуация, а по улиците - истинска война. Ако трябва да перефразираме Илич (с извинение): „Младите не искат, а старите – не могат”.
Вятърът довява духът на шейсетте и у наше село, но тук, както винаги сичко е с краката нагоре – дъртите са комунисти, а младите...айде да не антикомунисти, но прозападно настроени (което според дъртите си е чиста контрареволюция).
„Забриски пойнт” е филм на Антониони от края на шейсетте и се разказва за едно момче и едно момиче, които роли се изпълняват от непрофесионални актьори. Няма да разказвам филма щото историята на двамата е по-интересна от самия филм. За филма само ще добавим, че е по музика на Пинк Флойд.
Тук сега ще отворим любимата си скоба и ще се отплеснем.
Навремето филми като „Забриски Пойнт” можеше да се гледат единствено в кино Дружба срещу Попа(сега го прекръстиха на Одеон). Ако се не лъжа, Дружба беше единственото кино дето му пускаха програмата за месец напред. Когато започваше продажбата на билети за следващия месец, по Толбухин се извиваше дълга опашка от чакащи да се доредят да гледат „Кръстникът”, „Последно танго в Париж”, „Дневна красавица” или „Последната жена” с Жерар Депардьо и Орнела Мути, по сценарий на самия Чарлс Буковски. Излишно е да казвам, че билетите свършваха за минути. И до днес не знам по какъв критерий и защо се прожектираха единствено там. Нещо там не отговаряха на естетическите критерии на другарите с каскети(другарите с каскети беха естети), пиратски копия ли въртяха, друго ли – се едно.
Филмите беха без субтитри, а един глас превеждаше „в ефир.” Гласът”, ем дразнеше, ем се някак готино получаваше, като атмосферата с пианиста по време на прожекциите на неми филми. Често шпикерите, даже излизаха извън репликите. Спомням си, в една сцена от „Шофьор на такси”, когато някъв дребен брадат пич се вмъкна в колата, шпикерът веднага отбеляза:”Мъжът, който се качи в таксито е самият Мартин Скорсезе!” Готино.
Друго място където можеше да се гледа елитарно кино беха студийните кина. Там прожектираха Бергман, Фелини (от които не се интересувах тогава) или шедьовъра на Бертолучи „ХХ век”. Също и унгарската рок класика „Плешивото куче”, където с две три реплики участва самия Алън Гинзбърг(незаобиколима фигура от шейсетте) и откъдето са тафени една-две сцени за „Оркестър без име”.
Та да се върнем на актьорите от филма. Момчето се казва Марк Фрешет и е без абсолютно никакъв опит когато се явява на кастинг. Живее в хипи комуна, на която предоставя целия си хонорар получен от филма. Момичето е Дария Холприн, по излъчване напомня с нещо на Орнела Мути и след като и в реалния живот стават гаджета с Марк, го последва в комуната. По-късно Дария се омъжва за Денис Хопър.
Скивайте сега обаче кво става с Марк. Неколко години по-късно е задържан и осъден за банков обир. Наскоро след като е тикнат в затвора, умира при твърде странен инцидент, нестигнал и трийсетгодишна възраст.
„БаадерМайнхоф Комплекс” е нов филм и разказва с документална точност историята на легендарната Фракция Червена Армия, която е нещо средно между бандата на Робин Худ и групата на Митка Гръбчева. Легендата гласи, че са обучавани в лагери на ООП на Ясер Арафат и след като извършват множество кървави атентати в Германия, накрая са задържани (в ролята на шефа на Берлинската полиция играе Бруно Ганц, който играе Хитлер в „Крахът на Третия райх” – хаха!).
След като лидерите на Фракцията са задържани, една нощ твърде мистериозно, ама много меко казано твърде мистериозно се самоубиват.
Филма много го бива – много е шейсетарски и е някак непредубеден.
Ще отбележим само една сцена. В лагера за военно обучение на ООП, боркините от Червената армия се пекат по цици на покрива на една барака, връткайки джойнт. А доле на полето, на бойците от оопето им текат лигите.
Ми тва е от мене. Сори че си загубихте времето.
Връзката е повече от подсказваща.
Малко ги поизбиха, но при публична и при въоръжена съпротива.
По онова време имаше един Руди Дучке - студентиш фюрер, но някой да знае с какво се занимава днес?
Като си спомним, че Ахмед Али Агджа е бил 6 месеца у нас и обучаван в ШЗО-то във Враца трябва да сме наясно кой ги финансираше тези "борци".
Иначе, киното е най-важното изкуство за нас, след правенето на водка - е твърдял лидера на Сияйна зора от Перу - Владимир Улянов - Сталин, както и брат му Троцки!
Съмнявам се Баадер Майнхоф да са били свързани с наште тюфлеци. След като гледах филма доста порових в мрежата за тях и останах с впечатление, че не са били биз-бизе.
Солженицин
В Щатите, като почнем от аполитичните и изолирани хипи-комуни, минаваме през университетските литературни четения на пафкащи джойнт и пиейки уиски от картонена чаша брадати интелектуалци, през антивоенните Армии на нощта, минем през "Хелс Ейнджълс", които от маргинална моторджийска банда се превръщат в част от контракултурата, през Малкълм Екс, Черните пантери, та ако щеш даже и бандата на Чарли Менсън са част от всичко това.
В Европа е същото - Нежната революция в Прага, студентските вълнения в Париж, бунтовете в Ълстър, та стигаме до Фракция Червена армия.
Мисълта ми е, че навсякъде бунтовете са в пълния спектър - от тотално аполитичен-до краен.
За контактите между хората си прав. И аз имам такива наблюдения. Общото между тия хора са именно Шейсетте. Това е адски важен период от най-новата история. Тогава е битката, когато силите на доброто губят войната.
@apostapostoloff - по тези въпроси, със Солженицин имаме разминавания.
