Тук ще се говори за така актуалните напоследък  траки, Куентин Тарантино,африкански ономаст, индианци, Христофор Колумб, черепа на Брумхилда фон Шафт, Джо Кокър, Пауърс Бут и други.

                Последният филм на Тарантино Django unchained е истинското завръщане на най-големия талант в историята на киното изобщо (след Чаплин).

 След безусловните шедьоври Кучета в резерв и Криминале, последваха блудкавия Джаки Браун, необяснимия Кил Бил и тоталната тъпотия Гадните копилета (където единственото читаво нещо беше музиката на Мишел Льогран). Аз претендирам да съм един от първите в Бг, оценили таланта на Тарантино – гледах Кучета в резерв още в зората на видеоразпространението на неква пиратка, преведена от добре познатия на моето поколение монотонен глас с металически тембър, който по време на световното в Италия озвучаваше рекламата на Адидас Торшън. По същото време (и със същото качество), имах удоволствието да гледам и една друга резачка с Пауърс Бут и Том Сайзмор, чието заглавие беше преведено Южняшко самочуствие (действието на филма се развива из блатата на Луизиана, населени със затворени анклави френскоговорящо население, наричано „кейджъни”).Да вметнем само, че Пауърс Бут е единствения актьор, сполучливо изиграл Филип Марлоу. Игралият го по-рано Робърт Мичъм (който иначе е пичага)  е грохнал дедик .

                Бедничък (да ме прощавате) откъм конкретика  е българският език (за сметка на това е живописно описателен). Не е стегнат и конкретен като английския. Заглавието на филма Django unchained е преведено на български „Джанго без окови”. Този превод не е точен защото:

а)не става ясно, дали Джанго е имал окови преди да бъде без окови

б)само се подразбира, че е имал окови, след което са били премахнати (което е условна хипотеза)

                Поради това, точният превод според мен е „Джанго разокованият”. Което обаче не звучи добре. Точното би било „Джанго с премахнатите окови” или „Джанго с развързаните окови”, което звучи прекалено разлато. Това, горе-долу, би свършило работа за заглавие, ама за поезия не става. Джо Кокър има едно парче Unchain my heart. Айде опитайте се да го преведете това, като се стараете, ем да запазите ритъма, ем да предадете вярно съдържанието!

                Съдържанието на филма Django unchained е симпатична комбинация между: класиката на Серджо Корбучи – Джанго;  известния на мойто (и на по-предното) поколение Бък и проповедника със Сидни Поатие; и Карл Май (партньорът на Джанго е германец).

                Историйката, в кратце е следната – разокованият Джанго иска да освободи от робство германоговорящата си любима Брумхилда фон Шафт (която иначе си е чиста негърка). Майсторлъкът на Тарантино се състои в това, че никога не знаеш какво ще последва в следващата минута – дали ще се случи нещо смешно, дали, нещо нелепо абсурдно или ще бликнат фонтани от кръв. Или сичкото заедно.

                Тарантино е ненадминат в диалозите. Има една реплика на Джанго където отговаря на Леонардо ди Каприо в ролята на богат, ексцентричен южняк: „Аз съм по-американец от партньора си”. Нека разчепкаме тази реплика.

                Расово, Джанго е точно толкова американец, колкото сме ние с вас. Всъщност, в Америка съжителстват всички възможни раси и всички възможни миксове между тях. Американската нация е формирана от британци, германци, споменатите по-горе кейджъни и квито още се сетите(включително дори и българи – ние обичаме да се ласкаем с Джон Атанасов, но той не е българин баш като ние с с вас). Демек, както е стилно и находчиво се казва тъдява – от дошляци. Американската историческа нАука е безусловно категорична по този въпрос. Даже и слабо образовани американски любители историци не защитават тезата за автохтонния произход на американците. Щото автохтонното население на Америка – индианците е почти изчезнало. Среща се тук-таме за цвет.

                Вероятно, не сте хванали, че в последните изречение се съдържат няколко взаимноизключващи се глупости. Нема значение – вината не е във вас, а в абсурдите, които днес сме приели за даденост. Ще го обясня е сега.

                Твърдението „Колумб е открил Америка” е абсолютно невярно. Защото:

а)Колумб всъщност е открил (това което днес наричаме) Хаити и Куба

б)когато ги е открил, Колумб всъщност е мислел, че е открил Индия

в)Америка е кръстена така на името на откривателя на (това, което днес наричаме) Бразилия Америго Веспучи, чиито крак никога не е стъпвал на (това, което днес наричаме) Америка

г)на името на Колумб е кръстена държавата Колумбия. Кракът на Колумб никога не е стъпвал там

д)американци, днес е прието да наричаме единствено гражданите на Съединените американски щати (демек дошляците британци, германци и т.н.). Живеещите на север от тях на същия континент, поданици на Британската корона, наричаме канадци.

е)завареното, „автохтонно” население на американския континент, днес е прието да наричаме индианци. Които са точно толкова индианци, колкото ние с вас(виж подточка „б”), всъщност са наричали себе си приблизително по следния начин - сиукси, команчи, апачи и т.н. и чиито съседи са били високо развитите маи(или ацтеки беше), които са строяли каменни пирамиди и са майсторели  златни накити (не бе, нищо не намеквам) и които днес също не съществуват (или ако предпочитате са били претопени от тамошните дошляци испанците).

                Ако след време, някой африкански ономаст набара архивите от продажбата на роби на плантацията Карукан, ще се натъкне на звучното име Брумхилда фон Шафт. Ако (нека хипотетично допуснем) набара и черепа на Брумхилда фон Шафт, след съответните му там антропологически замервания ще установи, че Брумхилда си е най-обикновена негърка. Африканския ономаст веднага ще събере две и две и ще излезе със сензационно заглавие в масмедиите - „Негрите са германци”. Ако африканския ономаст е доволно трудолюбив и неособено начетен, не ми се мисли какви щуротии ще се пръкнат по-натам.

                А сега да се върнем и да анализираме репликата на Джанго „Аз съм по-американец от партньора си”. От тази реплика разбираме, че Джанго ясно разграничава понятията народ, раса, езикова група и нация. Джанго, напълно правилно е схванал,  че за да се чуства американец ( с целата условност на понятието) е достатъчно да е реципирал и абсорбирал (нека се изразим нАучно) американските ценности, за да се счита част от американската нация.

За разлика от Константин Велики и бабата на Кирил и Методий, които са се считали за траки (ми изтървах се, да се еба).

Аре стига толкова.

Сега некой ще пита – къде тук става въпрос за траки?

...ми, то и за окования Манго не стана...

Използвана литература:

1.Лизелоте Велскопф-Хенрих „Синовете на Великата мечка” – 1,2 и 3 том.

2.Карл Май „Винету” 1,2 и 3 том.
               

              3.Учебник по география за 7 клас.

               

      

СУПЕР! ...САМО НЕ РАЗБРАХ - ДЖАНГО ТРАКИЕЦ ЛИ Е? МАЙ ЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ ГЛЕДА : )

Ромеи са, според държавността си. Римляни или роми по днешному. Ама те пък изядоха гъските оня ден на Бангу Васил и сега кой ще спасява Рим???
Чудя се!
А Тарантино ще го гледам след малко:)

Гледай на сека цена.
Не ти требва тракиец като Джанго - наеш ли къв е грозен...

Вервам да ти е харесал.
След като изписах горното изречение си дадох сметка, че този израз е всъщност сленг, чиито смисъл се хваща, когато е произнесен с нужната интонация. Изписано само, звучи леко тъпо. Поради това, считам за нужно да уточня, че "вервам" в случая се използва в смисъл "надявам се".
И като стана въпрос за сленг, та се сетих как си "говорихме" на кокни с един пич.

блога ти по повод актуалностите днешни. И видях този си коментар за Освободения или Развързания Джанго. Или Отвързания ;) Много ми хареса. То е нещо като Умберто Еко на киното. Колаж, препратки към филми и литература и наснимано и извъртяно майсторски... Тарантино! Това е!!!