Исторически, Кипър никога не е бил независима държава, а е попадал в рамките на доминиращата сила в Източното Средиземноморие – гърци, перси, Александър Велики, араби, византийци, Ричард Лъвското сърце, Йерусалимските крале, венецианци.  Два века след България, островът пада под турско (в местните учебници не се употребява думата робство, а доминация), а се избавя от него вследствие на Руско-турската война, когато Британската империя, за сметка на попадналата в руската сфера на влияние взима Кипър под своя власт. Без да засягат по никакъв начин традициите, религията и езика на местните, англичаните назначават губернатор и предоставят самоуправление в рамките на отделните общини.

                На старите снимки, Кипър изглежда по-скоро като екзотично северноафриканско пристанище, отколкото като европейски град.

                След края на Втората световна война (островът не е засегнат от военни действия), Британската империя започва да се разпада планомерно, но местните, нетърпеливи да получат независимост, решават да организират въоръжена борба срещу англичаните. Идеята им всъщност е едновременно с това, да се обединят с Гърция (отколешен стремеж на местните, който им изиграва много лоша шега, както ще видим нататък). Борбата се води предимно чрез бомбени атентати и по-рядко нападения над английски казарми и е всъщност рехава като нашто партизанско движение. Обзети не толкова от злоба или отмъстителност, колкото от чуство за ред, англичаните осъждат на смърт някои от заловените борци, което ги превръща в герои в очите на кипърците.

                Редът на  Кипър идва през 1960 година, когато англичаните окончателно се оттеглят от острова, но за огромно разочарование, обединението с Гърция не се случва. Това става, не на последно място и поради причината, че на острова живее и неособено многобройно турско малцинство. И така Кипър става независима държава, управлявана реципрочно според числеността на двете общности.

                Тук обаче почват проблемите. Двете общности започват да се държат като палави хлапетии, чиято класна е напуснала стаята. Започват караници и разправии, по-ячкото хлапе почва редовно да поплясква по-малкото, докато един ден на по-малкото хлапе батко му решава да се намеси и шамаросва здраво по-голямото. И не само това, ми и отцепва част от общата стая.

                Извън ташака, това е съпроводено с чисто житейска трагедия за много хора, които са принудени буквално за часове да напуснат домовете си и да се отправят на юг към гръцкоговорящата зона. Същият процес, макар и в по-малки мащаби протича и в обратна посока. В страната навлизат сини каски (те влизат дори по-рано и са тук и до днес). Налице е истинско етническо прочистване, а южната част е изправена пред хуманитарна катастрофа – има недостиг на места за настаняване, храни и дори вода. Международната общност не прави почти нищо по въпроса, освен да не признае северната част (тази под турска окупация). Оттогава у кипърците се настанява недоверие към нея или ако трябва да се върнем към инфантилната терминология – започват да се държат като към някой, който им е отмъкнал  любимата играчка.

                Някъде по това време и аз за първи път научих за Кипър. Това стана чрез снимките на отбори от последна страница на „Старт”(които изрязвахме е лепяхме в терадки голям формат), където един ден беше поместена снимка на отбора на Омония Никозия, който беше съставен от смугли, мустакати пичове разположени върху терен от сгурия.

                Малко по-късно, когато започнах да губя интерес към последна страница на „Старт” и започнах да го пренасочвам към цигари, ябълкова ракия и дашни девойки, Господ ненадейно решава да се усмихне на кипърците.

                Обзета вероятно от порив на гузност, международната общност решава да разреши на Кипър да стане офшорна зона. Към страната потичат капитали, а местните ги инвестират в инфраструктура и туризъм.

                По същото време англичаните преоткриват Кипър като място с топъл климат, гостоприемно, говорещо английски население, ниски цени и почти нулев процент на престъпност. Започва масово преселване на англичани към острова, които идват със спестяванията си и кралските пенсионни фондове зад гърба си.

                Всичко това довежда до повишено търсене на недвижими имоти, а оттам на строителството (70 % вероятно от сградния фонд е строен през последните трийсетина години(. Миграцията на англичаните налага и обслужващ персонал, от който страната има остър недостиг и така към острова потича втора вълна пришълци – филипинци, виетнамци, индуси, пакистанци, всякакви екзотики, включително източноевропейци.

                Увеличаването на населението довежда до бум в продажбата на стоки и услуги – супермаркети, магазини за дрехи, автомобили, бензиностанции, вериги за бързо хранене, бръснарници ... сичко кво се сетите, включително и петшопове.

                Местните започват да забогатяват буквално с дни и часове. Тук се отваря първата пункнатина. За да го онагледя ще разкажа една история, която научих от един местен.

                „Навремето, когато разпределяха земята между децата (бел.а.-казах в предния пост, че тук населението е било предимно селско), родителите гледаха да дадат по-плодородните земи на по-добрите и работливи деца. Тези близо до морето (каменистите и скалистите) оставаха за другите.

Та – продължи той – и чичо ми постъпи така. Даде на едните хубавите земи, а другите, останали със скалите и камънака от нямане какво да ги правят, заминаха за Австралия. И не щеш ли, точно там, на брега на морето започна да се строи Агия Напа (курорт като нашия Слънчев бряг). Цените там удариха милион, "лошите деца" станаха милионери, а "добрите деца" с „плодородните земи” продължиха да копаят картофи.”

                Смях се с глас, разбира се.

                И тъй, местните забогатяват не само с дни и часове, но и абсолютно ненадейно, безпричинно  и  необяснимо за самите тях.

А, ако цел живот си немал, ако изведнъж ти попаднат много пари, почти сигурно е, че ще започнеш да ги харчиш за глупости/ще започнеш да правиш глупости.

                Жените започват да уплътняват семейния бюджет като наемат виетнамки и филипинки, уж за да им помагат в домакинската работа, а всъщност да я вършат вместо тях.

                Мъжете заобичват комара и започват да прахосват парите на гемблинг турове в чужбина (тук комара доскоро беше забранен). Освен това започват твърде да наблягат на набезите по чуждо (казах вече, че местните женски са грозновати и проклети).

                Традиционния морален стожер на обществото - семейството се разпада, но икономиката продължава да процъфтява.

                Положението става още по-добро след разпадането на Съветския съюз и последвалите го Елцинови казачоци, когато и руснаците пристигат с парите си на острова. Това помпа допълнително недвижимите имоти и дига още строителството.

                По това време, обаче започва да се отваря още една пукнатина, която ще се разширява все повече във времето.

                Оказва се, че когато са се „освободили” от англичаните, местните са доста занемарили образованието и вместо да наблягат на английския са се съсредоточили върху религията и патриотизма. Ако с по-възрастното поколение можеш да се разбереш на английски, със средното, работата е чатара-патара, а с младото изобщо не можеш –те масово не знаят и дума. Това, обаче все още е бъдеще (по-скоро вече е настояще).

                А, възходът продължава. Кипър влиза в ЕС, а няколко години по-късно и в еврозоната.

                ...а сега идва кризата...

                Постепенно притокът на английски пенсионери започва да спира (недвижимите имоти са с надути цени, а е пълно с празни къщи и недовършени строежи). Цените на стоките и услугите вече са високи, започва да се появява и престъпност (нашенци и румънци също са тук-нема как да е иначе). Т.е. всичко това, заради което англичаните са дошли някога – вече го няма (с изключение на климата). Започва обратен процес – англичаните разпродават и се прибират обратно.

                Тук някъде гръмва и Гърция. Кипърците, обзети от порив на патриотична глупост (вместо да се разграничат, както правилно, но не особено интелигентно правят наште братя македонци), се юрват да се солидализират с гърците и уж да „подпомогнат икономиката на Гърция” се набутват с гръцки държавни облигации (едната фалираща банка е тъпкана с такива, доколкото разбрах).

                Както казах по-горе, местните, които все още не са си обяснили  как и защо са забогатели, са изправени пред нов въпрос – как и защо изведнъж всичко се срина. А това, без отговора на първия въпрос е невъзможно за обяснение.

                Незнаейки отговора, естествено се хващат за най-елементарното и съответно най-глупавото – чужденците и световния международен заговор.

                Първо започнаха под сурдинка приказките за незаконните емигранти, които изнасят припечеленото към екзотичните си родни места,  после за българите и румънците, които заемат работни места. Което е пълна глупост.

                А тия дни виновни са Меркел и Тройката. Което е същата голяма глупост.

                Турците също некой ги спомена пак, ма не внимавах и не разбрах те кво беха виновни.

                Та така. Това са фактите - изводи и прогнози няма да правя – правете си ги сами.

                Само ще река, че държава се не прави, а благосъстояние се не трупа за ден-два. Не става. Па и да става – не бива.

               

               

               

               

отличен 6
:)
сори за въпроса за прогнозите, малко съм разсеяна
всъщност и аз напоследък се зачетох по вълненията в Кипър и съм меко казано изумена, че Кипър кляка на такъв обир, който е доста брутален пък и коментарите в дух хак им е, което вече си коментирал, ми идват малко отгоре

още по-забавно ! Чух го от грък-пенсионер, безгрижно доживяващ с пенсията си у нас. Значи при тях най-кофтите места, до морето, са давани на зетьовете. И един негов(на пенсионера) френд, със сълзи на очи молеле шурея да трампят малко земя, та да можел и той, завалията, да посади малце компир.Ма гордият първороден наследник рекъл "охи", не става ! Обаче, като дошъл строителния бум и земите на зетя изведнъж станали златни, шурея рекъл - нали искаше да се трампим, айде, давай! Естествено зетя отвърнал с израз, който изобилствал с едни думички, които се използват и в учебника по биология ! :)

защото се чудя на тамошните как се отразява кризата. Преди години имах един познат холандец, който почти целогодишно си живееше в северен Кипър и не можеше да се нахвали на евтинията и любезността на местните. То не е и за чудене, че го предпочиташе пред студения и влажен Ротердам.
Жалко, че става така, жалко за всички бедняци, на които показаха близалката за кратко и после им я взеха. Ние дори и това не видяхме.

И благодаря за филма - свалих го и сега ще си го гледам с кеф:)

Северната част, както казах преди, се води независима държава, но е призната единствено от Турция. Това означава, че чуждите инвестиции там са много малко. Едната причина е, че положението е несигурно, а другата е, че транспорта дотам е ограничен, т.е. е възможен единствено през Турция (има самолетни полети до Истанбул - на тънкана впрочем, и ферибоот).
Турция се стреми всячески да осигури поминък на местните и използват територията нещо като офшорна зона, но за собствената си държава (имам предвид, че в Турция, комарът е забранен, но в Северен Кипър е разрешен. Също е и пълно с бардаци).
Основното перо си е туризма, но пък той разбираемо е затруднен от липсата полети. Примерно,преди две години във Фамагуста бехме ние е неква двойка германски туристи (тва в целия град и то в разгара на сезона). Миналата годинабеше малко по-добре - имаше един рейс рускини.
Тъй че, колкото и да се стараят местните хора, тия политически неуредици им ебават майката.
Въпреки всичко, в момента се строи магистрала ( с извинение), която да свързва западната част с източната.
Като цяло, населението там живее бедничко (сравнимо с гръцката част), а стандарта на живот предполагам е като в Турция.
Тъй че, кризата ги е засегнала единствено до степен в която е засегнала Турция (а доколкото чувам не я е засегнала много, че и напротив.
Колкото до цените - и аз тук се наслушах на митове колко било евтино, но некак не останах с такова впечатление. Разликата в цената на цигарите например беше толкова незначителна, че не си струваше. Бирата също държеше цена. Все пак аз говоря за положението по кръчмите, по магазините може да е наистина по-евтино. Наемите със сигурност са по-ниски от южната част, но пък те са базират на други показатели.
Това е в общи линии.
Как беше филма?

на очакванията ми:) Дори накрая си поплаках, ама с тоя актьорски състав - няма как. Безупречна, почти френска естетика и зловещи кадри отгоре на един "идеално" подреден град (живот). Гордостта е първият смъртен грях. И толкова ли са велики напомпаните горделивци? Горките!
Не знам защо, но ми се мяркаха образи на разни "дребни" хора, които се раждат и умират на джонките си, на безбройни китайци, които танцуват валс на разсъмване, на безкрайната шарена редица индийци по Ямуна ривър, на ... сещаш се. На неизтребимия живот.
Мисля, че е хубаво да си обуеш китайските еспадрили и да поскиташ блажено по кривите улички на истинския човешки свят, да пийнеш една биричка на някой стар площад, заобиколен от древни къщи. Строени от хора, които са вярвали в човешките добродетели и че животът има смисъл.
Мостовете служат за връзка, не само за печелене на време, което било пари. Можеш да застанеш горе и да гледаш как тече реката под краката ти. И това ще мине, всичко минава ...

Пиши по-често :)

Ше клякат - кво да правят - пари нема.
А преговорите за "клякането" ги водиха по такъв начин, че... айде да не казвам, че все пак съм гостенин на тая държава и не е редно баш аз да давам оценки.

Това явно е някаква градска легенда:)
От известно време, много ме занимава въпроса за намесата на случайността/съдбата и как понякога правенето или неправенето на нещо коренно променя нещата, дори когато става въпрос за минути, че и секунди.
Преди време катастрофирах и след това си мислех, че ако бех, да речем, минал на червено на предишния светофар, тая катастрофа немаше да се случи.
А пък после се замислих, че ако пък не се беше случила тази катастрофа, дали пък не би се случила по-нататък друга, по-тежка. Те такива работи.
Има, впрочем, два нелоши филма по темата - германския "Бягай Лола" и "Ефектът на пеперудата", които препоръчвам ако някой се интересува. Втория има и продължения, които не съм гледал, но мисля, че са некви бози, тъй че не ги препоръчвам.
А аз, в същия ред на мисли се замислих какво би се случило тук ако кипърците не беха се борили срещу "английските си поробители", а смирено бяха им се помолили да останат. Ето какво най-малко:
- в момента Кипър нямаше да е разделен на две
- нямаше да преминат към еврото, щяха да си седят към паунда
Дори и само от тия две неща, с голяма степен на вероятност, би могло да се прогнозира, че Кипър не би бил на настоящото финасово дередже. Което всъщност е най-минималното.
Значи кво излиза от всичко това?
:)))

Много мило.
Още малко да поскитам по широкия свят и като нищо ще взема да се върна.
Щото, аз всъщност, отдавна не съм младеж:))))
Даже, май вече превалям и "на попрището жизнено средата" :)))

Нали си пацифист, тук ще трябва да воюваш за леба! Па щом си и на попрището жизнено в средата - ще се окажеш в необятен лес.
Аз па ти боднах един плюс. Ей така като милостиня! :-))