Снощи се натъкнах на поредния пост на Гинка, озаглавен „моят реален живот”, в който се разказва за уикендът на героинята, онагледен с фотоси на мушички, тревички, пътечки и тенджера  свински джолан. И тъй – ето го и моят „реален”:

 

                Ние с Гинка, всъщност не ви показваме нищо реално. Ние с Гинка ви пробутваме лайфстайл. Реалния живот е нещо съвсем лично и понякога не може да бъде описан с думи (още по-малко със снимки, освен ако не си некъв виртуозен артист фотограф, а ние с Гинка не сме), понякога ни е неудобно да го опишем, а понякога чак ни е срам. Реалният живот си е нещо лично наше, не за пред хора в голямата си част.

А тук – из форуми, блогове и фесбуци се опитваме да покажем какви бихме искали да ни смятат околните и не толкова какви бихме искали да бъдем. Това последното е инспирирано от готови модели, клишета и калъпи, в които (полу)доброволно сме се набутали чрез филми, реклами и телевизии.

                Моят „извор на вдъхновение” е „Волният ездач”, гинкиният – рекламата на македонска наденица. По същество, разликата не е голяма. Казано без грам ирония.

                Преди време бях чел някакво изследване на Бердяев, че цивилизацията убива изкуството. Без да съм Бердяев, бих казал, че технологиите убиват индивидуалността. Начинът ни на живот, всъщност не е личен избор, а следване на стереотипите, наложени ни от технологиите като „лайфстайл”. Ние, единствено имаме свободата да си избираме от предлаганите модели лайфстайл.

                Технологиите биват единствено три вида – такива, които ни пробутват лайфстайл( телевизия и кино), такива, които ни служат за избрания модел на лайфстайл ( мотори чопър) и такива, които ни позволяват да пробутваме на другите лайфстайла си ( това, което искаме хората да мислят за нас). Генетичния първообраз на Фейсбук е огледалото – възможността да се погледнем с очите на другите. Във Фейсбук (и производните нему), ние публикуваме, не за задоволяване на вътрешна необходимост, не за да покажем какви сме, а за това – какво искаме другите да мислят че сме. Поради това, когато правим нещо, вместо да му се наслаждаваме, ние приклякаме зад храстите, аранжираме маса с букет маргаритки и буркани с лютеница, обикаляме за де гепнем по-куул кадро, в единствен стремеж да го постнем на другия ден „у фейсбуку”.

                Както казах по-горе – ние нямаме личен избор, ние не знаем кои сме, ние не живеем реален живот. Ние сме роби на технологиите и слуги на щампите.

                Who to fuck we are?

                ...не знам дали бех достатъчно ясен

не мисля, че е непременно лошо това
ако в крайна сметка се превръщаме в това, на което се правим
то просто трябва да избираме внимателно
макар че кой ли би могъл да даде оценка
по-скоро оценката, която търсим е проблема
може би като се освободим от нея
накрая ще сме това , което реално сме
но и това няма значение
ако няма наблюдател, нещо не се е случило
една хубава епитафия е
...не съм съществувал,
но съм се случил...

Не знам кое е право и кое е криво, не знам кое е лошо и кое е добро.
Не знам дали сутрин тичаме пред огледалато да си измием гурелите, поради някаква вътрешна необходимост или поради това "какво ще си кажат хората за нас". Не знам дали хората правят деца поради егоистично задоволяване на вътрешна необходимост, поради възвишен инстикт за продължаване на рода или просто защото така е прието. Не знам дали живеем собствения си живот или натрапен ни нечий чужд.
Колкото повече остарявам, все повече нямам отговори на много въпроси.
Факт е, че нямаме свободен избор - никой не ти дава възможност да осмислиш нещата и да си изградиш собствена концепция, а те залива отвсякъде само с рецепти. А когато нещата се преебат, онези дето ти пробутват рецептите ти викат - " ми сам си си крив, копеле".
Ние сме крепостни селяни, прикрепени към купчини вещи и модели на поведение. Кое е същественото в случая - ние или вещите на които принадлежим?
Гинка (да речем) я дърпа към живот на село. Ми що не иде на село да живее щом я дърпа? Ми щото, лайфстайл тип "живот на село" не ни се рекламира.
Обаче ни се рекламира като лайфстайл модела - през седмицата паркираш малката си кола, потракваш с токчета към съдебната палата (примерно), а през уикенда нахлузваш калцуните и се плакнеш с легени - това е допустимото ниво екзотика в лайфстайла.
Градовете се напълниха със селяни, които вместо да размахват копралята зад Белчо и Сивушка бачкат "нещо си там" у градо. Щото, както и друг път съм казвал "на всеки му се иска..." ...иска му се да се набута у широко рекламираната и пропагандирана щампа.
Естествено, тва са философски въпроси, а те в по-голямата си част са практически безсмислени.

и аз не знам
но всъщност е много просто, и... сложно
като топло и студено
обичам да ми е топло, значи е хубаво, съответно правилно
гадно ми е да ми е студено, значи не е правилно, аут
обаче става сложно, когато няма топло, има само студено
е тогава вече изборът отсъства, освен ако си скъсаш гъза да избягаш от студеното
в тоя контекст си избираш естетическия идеал, за да ти е под ръка и да ти става топло
доколко успява човек не е ясно, но наложен или не, усещането е лично
щом те кефи, значи тва е
ако не те, значи нещо не е наред, за теб самия
важното е на теб да ти е комфортно
дали е масово или бутиково, в случая вече не важи
ти си мярката за самия себе си

Евайла, Батко- много точно си го описал "задкулисното" у всеки!!! Моите сърдечни поздрави за истинската Неподправеност която си вложил в писанията си!!!

На определена възраст, нормален човек би трябвало да се чувства комфортно със себе си. Да не се прави на това което не е. Обратното е по скоро типично за пубертета :)
Ако мога да се изразя 'математично', количеството свободен избор а право пропорционално на доходите ти и обратно пропорционално на усилието което ти коства да ги добиваш.
Гинка просто има нужда от внимание, и често си го набавя по доста агресивен начин. Поздрави!

Щампите на поведение,живот,морал са различни през вековете.Не знам защо си мисля,че ако баба ми и дядо ми/примерно/са неизбежни жертви на своя си лайфстайл, са го прехвърлили върху своите деца,а те върху мен:)Т.е не излиза ли,че се боря освен с демоните на моя си лайфстайл:)и с насложените техни?Надявам се поне да е с новаторско отенък?!:))))))))
Поздрави за поста!

Хрумна ми,че снимката и аватрът ти ми приличат на онези картинки с обозначение ,,Открийте приликите/респективно/ разликите":)Поне двете общи:) - цигарата и коженото яке говорят за постоянство:)

е баш ти не пробутваш лайфстайл, защото не ти дреме достатъчно за онези, които ще ти "изконсумират" с очи моторчето, дънките, прическата, вятърът в косите и т.н. you get the picture, и ще ти лепнат лайк-че или не...Теб те интересува повече да се заявиш като осъзнал подлата суета на НЕизкуството. :)

да бъде с нещо по-различен ,креативен и т.н..ето ,ти си ми интересен , имаш музикален нюх,не разбрах дали си и музикант, нп,важното е, че се забавляваш и предаваш настроението си тук, а аз го долових..поздрав и дерзай!

@shaffi - ооо музикант съм и още как :))) Мерси, че ме подсети - сядам да пиша, да видиш ти :))

Иначе, много интересни коментари, обогатих си тезата, но поради технически причини не влизам често, за да коментирам. Друг път, може би, щото сега съм на друга вълна.