Inspired by S.S. "- ...а сега може би ще разбереш защо закъснях.
- Каза, че е било нарочно?
- Да. Разкажи ми какво видя, когато влезе в кафенето?
- Първо видях, че те няма.
- Не е ли малко странно, че първото, което си видяла в кафенето, е било нещо, което е липсвало?" Юстайн Гордер "Светът на Софи" ... Влизам бавно в бензиностанцията и понеже няма коли оглеждам къде да спра. До първата колонка седи симпатичен местен чичак със засукани нагоре мустаци, на втората - една девойка, а на третата - някакъв бангладеш.
Насочвам се към девойката естествено.
- Как си? - питам, докато отвивам капачката на резервоара.
Девойката сбърчва неопределено устни и без да ми отговори ме пита:
- А, ти?
- Verry well!
- И кое му е толкова добрето? (Резонен въпрос - у Cyprus бушува невиждана икономическа криза, а аз - verry well - неприлично е некак.)
- Ми виж - времето е прекрасно, плажът е ей там оттатък улицата, а въздухът мирише на море...
Девойката вдига глава и ме поглежда с поглед, който казва:
"Whatta fucking idiot you are?"

Ние "виждаме" единствено това, което липсва, а настроенията ни се определят от това, което не се случва.  

та ми звучиш като разказ на Фокнър, ако ме разбираш ... :)

Иначе - не бях се замисляла точно над този аспект на нещата. Ерго - значи всичко си ми е ОК. :)
То човек най-често се замисля точно над нещата, които му липсват, а не над тези, които има. Логично е някак - това, което имаш ти се "полага" по закон Божи, а онова дето го нямаш - там вече има пръст Сатаната, защото пак ти се полагат, ама въпреки това ги нямаш. Ми не е честно някак!!! :)

Защо един човек като е до теб до приемаш за даденост. Няма защо толкова да го цениш, ей го тук - под ръка ти е, гледа те, слуша те, понякога ти е скучен и пр.
А като го заняма - ей го почнал да ти липсва, що тъй? Нали едвам го траеше, какво се промени? Избяга ти и мигом ти става интересен... Парадокс!

Ако девойката те беше изгледала с възхитен поглед, който казва: "Ти си страхотен пич!" дали щеше пост да й посветиш? :)

виж колко интересно!
Точно този аспект го нямах предвид, докато го пишех, но пък това му е хубавото на нещо, чиито край зее отворен.
За сравнението с Фокнър - не те разбрах. Не ми е много познат, да си призная даже не помня какво съм му чел. Останал съм с някакъв спомен за твърде тромав стил и тематика от дълбоката американска провинция. Но може и да съм попаднал на нещо неподходящо.
А като питаш, дали бих посветил пост на девойката се сетих за следното:
"Стихосбирка бих написал,
посветил ти бих куплет,
но въобще не съм поет.
...а съм прост тенекеджия..."

Интересно, я - как иначе. :)

За Фокнър - ами за стила си прав, но нямах това предвид. По-скоро споменът ми е за някаква тужна витаеща безизходност, неква тегава работа...

Я разкажи малко за "невижданата икономическа криза" - как е по кипърски туй явление?
Не ми се верва да е по-невиждана от наш'та си, ако кипърците бяха на наше място отдавна да са се гътнали.

такива са си жените, недоебани и депресирани