Тук ще се говори за млад симпатичен поп, рокер-палячо, Юл Бринър, никокири, Сьорен Киркегор, „интелигентен човек на мотор”, много Ницше (само между редовете) и за това „лек жанр” ли е уестърна.

 

 

High noon е класически уестърн от 50-те години, чието заглавие на български е „Точно по пладне”.

Накратко, историята е следната – шерифа, чиито мандат изтича на следващия ден, се е оженил и смята завинаги да напусне града. Това обаче е за следващият ден, а на същият се очаква да пристигне бандата на едикойси, когото шерифа преди време е тикнал в пандиза. Очаква се люта престрелка.

Въпреки че, жена му го навива да си тръгнат ден по-рано, шерифа смята да изпьлни мандата си докрай, но тьй като не може да се оправи сам с цяла банда, моли местните за съдействие. Те обаче отказват.

-          Заеби тея мухльовци да се оправят сами! – казва жена му.

Шерифа обаче остава, макар ясно да си дава сметка, че шансовете му да оцелее не са особено големи.

Тук трябва да кажем, че това не е типичен уестьрн, а по-скоро добре пипнат съспенс, ситуиран в Дивия запад.

В типичния уестьрн, да се справиш сам с четирима-петима не е голяма мьчнотия.

Да си припомним интрото в една друга уестьрн класика – няколко професионални стрелци чакат влака от който слиза Чарлс Бронсьн с хармониката.

-          Чакате ли ме?

-          О да – с ирония му отговарят те – както обаче виждаш, не сме довели кон за теб.

-          Това, което виждам е, че сте довели няколко коня повече.

Напрежение се изписва по лицата на посрещачите и това всъщност е последната емоция, която изпитват, защото в следващият момент колтът на Хармониката се озова в ръката му.

Това е уестьрна – гьрмящи дула, палячовщина (чието друго име е мачовщина) и ефектни реплики. В High noon всичко това липсва. Защото добрите уестърни не са само това.

Уестърните са като жените – добрата външност винаги върши работа, често съществува само тя, а понякога точно под нея се крие интересното. 

В High noon, шерифа обикаля напечените от слънцето, празни улици (мишките са се изпокрили по дупките), часовникът отброява минутите, а напрежението постепенно се напластява, че накрая започваш да го усещаш физически. Викате си – за кво па верно тоя шериф не си земе хубавата женичка и не си фане пътя, тъй и тъй се пенсионира.

Отговорът се крие в един диалог от най-палячовския и велик уестьрн за всички времена – „Великолепната седморка”.

-          Можеш да си трьгнеш веднага – казва Юл Бриньр на един от стрелците си – не дължиш никому нищо.

-          Да – замислено отговаря онзи – освен на себе си.

Уестьрн-философията е философия на сврьхкраен индивидуализьм. В решенията си, уестърн-героят се ръководи единствено от Аз-а си. Той би ви го обяснил по следния начин:

- Правя това, което АЗ считам за необходимо. Ако, по някаква случайност, по някакви ВАШИ критерии, то е морално, законно или правилно – това нито е мой проблем, нито пък ме интересува.

Крайно ли ви се струва?

Е, крайностите са чарът на цивилизацията.

Ако не бяха мрьсните и необразованите, безформените и абсурдните, хоризонтьт нямаше да е толкова широко усмихнат.

Забравил сьм откъде беше това – перефразирам по памет.

...

По High noon пред селското школО е пълно с паркирани коли. Обедното слънце напича, а пред портала кудкудякат набьрзо спретнали се никокири (това е гръцката дума за домакини) и баби с прически на кок. Мъжете, по правило, стоят встрани или чакат в колите, лениво подръпвайки фасовете. Само дворът е пуст и тьрпеливо чака звьнеца, който ще го напьлни с хлапетии.

С една дума, атмосферата е Lazy like a sunny afternoon.

Точно в този момент, с гръм и тряськ, в цялото си рокерско величие – обица, кърпа на главата, тъмни цайси, яке с отрязани ръкави и нашивка на ухилен горящ череп, кубинки и гьста тримесечна брада, ефектно се появява моя милост. Никокирите млъкват за секунда. Подминавам ги и паркирам под сянката на една смокиня.

Подпирам се на мотора и паля цигара.

В паркираната точно срещу мен кола седи млад поп и ме гледа втренчено. Кимам му, той също, а аз отмествам поглед към купчината никокири. Там добрата външност си е взела почивен ден (или почивна година), а какво се крие под наличната, някак не ме интересува. И тъй, погледът ми се врьща в изходна точка. Попьт продължава да ме гледа.

Дискретно (иззад очилата, правейки се, че гледам встрани) го оглеждам и аз. Попът е трийсетинагодишен – хубав мъж (доколкото мога да преценя-мъжете все пак не влизат в кръга на естетическите ми интереси) – строен, с черна чуплива коса и добре оформена брада.

-          Какво сте ме зяпнали, отче? – естествено не го питам аз.

      -     Гледам те, чадо, с копнеж и съжаление за без време погубената си младост. Дощя ми се да съм Easy rider и вместо на литургия да ида на кръчма – естествено не ми отговаря той.

Бла, бла. Това са елементарни глупости за примитивни мозъци. Попа изглежда точен мъж, нека не го подценяваме, а ние като интелигентни хора да се опитаме да намерим друго обяснение.

...

Според Киркегор, животът на човек преминава в поредица от избори – на това какъв е и какво иска да бъде.

Условно, тези избори са три.

Първият е естетически – той е предимно плътски и сетивен - в него, човек е подвластен на удоволствията. Някои завинаги остават тук, но за Киркегор развиващият се човек преминава кьм следващ, по-висш стадий – нравственият. Тук вече водещо започва да става духовното. Изборът е обусловен от някакви морални критерии. Да го кажем по-елементарно – на човек започва да му пука за нещата.

А след това преминава в най-висшият – религиозния.

И тьй – да се върнем пред школОто – на пръв поглед, ние с попа сме в различни стадии. Аз се намирам в естетическия, а той е с двата крака в религиозния.

Дали обаче е така?

Нека пак поразсъждаваме.

За целта, ще си позволим няколко коментара. Първо – нека приемем, че няма правилен или неправилен избор, няма добър или лош (виж Ницше по въпроса). Има ИЗБОР – това е водещото – останалото са субективни подробности.

За да го обясним по-ясно и тук ще използваме уестьрн-тематиката. Много често срещан мотив е, че когато героите-антиподи се срещат, установяват, че всъщност имат един и същ избор, но се намират от различни страни на закона. Или на морала (който, както казахме по-горе е субективен критерий, а освен това е твърде разтеглив и менящ се през годините).

„Великолепната седморка”:

„...защо? – казва умиращият главатар на бандата (забележително изпълнение на Ели Уолъс) на Юл Бринър - ...мъж като тебе...” И точно тук издъхва. А ако не беше, би продължил така:

„...се е хванал с тези селяни. Та нали, единственият смисъл на съществуването им е да осигуряват храна за такива като мен и теб. Ние сме едни и същи! Не е морално това, което правиш!”

Гологлавият Юл знаеше това. Но по една случайност, този път се намираше от другата страна на морала.

Връщаме се при Киркегор - второ – според него, религиозния стадий е свързан с християнството.

Ние и тук ще си позволим да тълкуваме по-разширено.

Религиозността предполага отдаденост. Т.е., нещата, би трябвало да зависят от това. Каузата е без значение. Не иде да си рокер за уикенда. Или да слагаш расото само за Великден. Ако е така – няма начин да си в този стадий.

Т.е. когато направиш избора си, трябва да го следваш 24 часа в денонощието и 365 дни в годината. Иначе си микс или фейк. Ние доста сме притъпили сетивата си и трудно хващаме фейковете.

Ако всичко това почва да ви звучи прекалено сериозно – ще разведрим с една забавна история.

Возим се един ден с детето, когато ни задминава моторист, облечен с бяла риза и вратовръзка. Аз само го фиксирах, обаче тя се впечатли.

- Я – възкликна учудено – интелигентен човек на мотор!

-Че ние да не сме прости – хиля се аз.

-Е, не ама..

Разбира се, човекът има право да кара мотор, точно колкото и аз. Както и да го прави с каквито дрехи сметне за необходимо. Няма правилен или неправилен избор, както казахме по-горе.

На детето обаче (за разлика от мен), веднага му направи впечатление липсата на обичайния дрес-код.

Но да се върнем на мисълта си – оказва се, че двамата с попа (ако хипотетично приемем, че сме безусловно отдадени на изборите си), се намираме в един и същ стадий. Това, че единият носи расо, а другият - яке с ухилен череп е незначителна подробност.

Ние сме двама мъже, отдадени на каузите си. Уестърн-герои, които по някакво стечение на обстоятелствата се намират на различни брегове на реката, но всъщност са едни и същи.

...

Звънецът бие и дворът се напълва с дечурлига.

Хлапето на попа пристига. Мойто също се приближава. Понечвам да започна обичайния задължителен инструктаж преди качване.

-          Знам, знам – прекъсва ме тя и се мята отзад.

Права е – вече е голяма, а и това е третия мотор на който се вози.

Паля, включвам на първа и бавно потегляме.

Кимаме си за довиждане с негово преосвещенство.

 

Приятели нямам, врагове.....живи - също! :-)))

И според Кирето, животът на човек преминава в поредица от избори
Условно, тези избори са три. Протеини, протеини и топло през зимата...

Така е,добрата външност винаги върши работа.И съвсем не е без значение каква марка цигари пуши?!:)
Питам се в този така лейзи следобед,кой на кого е искал да зададе култовия въпрос-,,Защо мъж като тебе....."
Може би,ще ми помогнеш..?!:))))

че си с единия крак в етическия период
:)
иначе удоволствието от постинга е за нас, публиката
:)

Да,Рамоне е уникален и постингите му са размислящи:),но аз все още се надявам да дочакам отговор:)

- детето нямаше предвид точно това, а искаше да каже по-скоро "Я-сериозен човек на мотор". За нея, сериозен човек и мотор явно са невръзващи се понятия. И май е права. Аз, впрочем не съм и баща.
- в Точно по пладне пред училището аз съм палячото - "безформените и абсурдните, без които хоризонтът нямаше да бъде толкова усмихнат".
- "религиозността предполага отдаденост" съм съгласен, че звучи надуто и прекалено. Освен ако не говорим за религиозност в тесен смисъл - там е задължително.
Когато обаче правиш избор, винаги се лишаваш от нещо - нема начин иначе. Въпросът е дали това лишаване е въпрос на съзнателен или принудителен избор. А понякога, "нещото" е счело за необходимо да се лиши от тебе. Но това е доста обширна тема.
А снобизма понякога е неустоимо привлекателен.
- "а сме премного заети и отдадени на нужни и ненужни неща" - напълно съгласен.
-"Точно по пладне" има римейк с Крисчън Бейл и Ръсел Крроу, който е много качествен - ако не си гледала - препоръчвам.
- къде се намирам по скалата на Киркегор?
И трите опции, които даваш са коя повече, коя по-малко верни. Нека отговорим обаче като уестърн герой:
"Правя, това което ми харесва - ако по някаква случайност смятате, че то попада в някой от стадиите на Киркегор, това нито е мой проблем, нито ме интересува."
Със здраве. Мерси за коментара

Кой е Кирето?

Не, не. Тоя въпрос не мисля, че стоеше изобщо - попа си изглеждаше в хармония със себе си, аз надявам се също.
Па и не се намирахме в прахоляците на Дивия запад, а пред селското даскало.

И само такава философия създава индивиди, от които се формира здраво общество. Защото да се изправиш срещу Злото, колкото и безнадеждна да изглежда борбата ти ,е идейна позиция ,популярна и сега в американското общество до степен, че се е превърнала в холивудско клише. Дали индивида е журналистка,бореща се с престъпни картели, неподкупно ченге, воюващо с корумпираните си колеги, или джедай от бъдещето побеждаващ Тъмната страна, идеята е една - да се изправиш, да поемеш отговорността, да не се откажеш. У нас, където "преклонена главица, сабя не я сече", основния култ, станал на свой ред художествено клише, е Колектива. Да се слееш кротко в безличната маса, да си частица от"велик и славен народ" и да оставиш решенията и отговорността на Водача и по-малките вождчета. Затова и "Сам съм, други няма" е факт, а не опит за спасяване на другите. И как да класифицираш някого според Киркегор, когато този някой не само, че няма избор, ами е сетивно и умствено осакатен да го направи, дори и да му бъде даден. Ако си имал късмета , или ,може би нещастието, да се запазиш като индивид,насред огромния океан, наречен "народ", правиш всичко възможно, за да избягаш далеко от мътните му и застояли води. В това си бягство, дълбоко отвратен, стигаш до крайности. Яхаш мощен мотор, слагаш обица и кърпа на главата, надяваш яке без ръкави ,обуваш кубинки , пускаш тримесечна брада и подгонваш хоризонта. Или, ако нямаш тази възможност,или просто си друг темперамент, обличаш расо и засилваш душата си някъде по-далеко от Стадото, чийто пастир отдавна нямаш желание да бъдеш. И когато Рокера и Попа се срещнат , те не си говорят, не е нужно.И двамата знаят, че тяхното бягство е обречено и временно . Освен това знаят, че "Накрая селяните винаги печелят !" :)

Ехаа, супер си го написал!
На едно място и аз се бях изкушил да се хлъзна към тая тема, ма добре че не го направих. Нямаше да се справя по-добре.