„Клубът на купувачите от Далас” е новият „Полет над Кукувиче гнездо”, а Рон Удръф е новият Макмърфи!

            „Полет над кукувиче гнездо” е история, която би могла да бъде написана само от американец – жилав и жизнен американец, чиито дядовци току що са заселили Дивия Запад, разчитайки не на Бог, цар или на дяда Ивана, а на двете си ръце и на Колта.

            Всъщност, би могла да бъде написана и от българин, но не днес, а много отдавна...

            ... някъде по време на управлението на хан Тервел.

 

Обаче избързваме. Нека направим така...

           

            Завчера, прочетох едно мнение (което ще пусна по-долу), в което авторът съжалява за драгоценното време, което е изгубил, гледайки „Полет над кукувиче гнездо” и за да ви предпазя от това, днес ще процедираме по следният начин.

            Ще го направим като игра, а след всяко покрито ниво, ще предупреждавам, че по-нататъшното четене ще е необратима загуба на време.

Ок?

Почваме.

1-во ниво

            Можете ли да четете? Нека уточним - не питам „познавате ли буквите?” Има разлика!

Тъй че, ако само познавате буквите – спрете дотук, а ако можете да четете – преминете към

2-ро ниво.

            Тук вече става малко по-сложно.

Ако сте чели книгата/или гледали филма „Полет над кукувиче гнездо” вие вероятно мислите за това по някой от следните два начина:

 

1-ви вариант. Тук ще цитираме без съкращения, мнението, за което стана въпрос по-горе (То е по повод пиесата - в Народния, доколкото разбрах. Но нищо-изказването и без това не критикува от естетически позиции, а от идейни) на някакъв юнак (името му се пази в редакцията :), за да илюстрираме какво точно имаме предвид:

 

„Много ми е любопитно какво толкова Ви хареса тази постановка бе хора. Когато прочетох отзивите останах изключително впечатлен, също така имаше супер много отзиви Оскари и награди за филма, както и невероятни похвали за книгата.
Вчера ходихме с моята приятелка и майка и да я гледаме. Това беше най-отвратителната постановка която сме гледали - толкова безидейна и глупава постановка не бях гледал. Беше една огромна простотия без никаква идея , изпълнена със самоунищожение и пречупване на човешкият дух. Направо се чудя как подобен боклук може да стане такъв хит - дори се чудя какъв човек трябва да си за да ти хареса дори и част от тази постановка - може би трябва да си живял някога в клиника или в комуна и да си видял унищожението на велики хора и така да направиш някаква връзка с реалността - и дори и да е така това пак не би ми въздействало защото единственото нещо което имаше в тази постановка беше саморазрушение и сломяването на човешкият дух - а аз това в никакъв случай не бих го свързал с изкуство.
Тъй като постановката е огромен хит - сигурно много хора ще ме съдят за това мнение (б.а. – не бой се, няма да те съдим) - но аз просто искам да предупредя всички градивни личности, че това не е постановка която си заслужава вашето внимание. Съжалявам за инвестираното време и пари които трима интелигентни човека изгубихме.”

 

Ако мнението ви се покрива с това на автора на текста, значи вие:

папкате и слушкате;

ходите редовно да ви подстригват;

позволявате си най-много по едно-две малки, когато се съберете с приятели;

правите секс само с приятелката си;

цигари? – не, вредни са;

наркотици? – ама, моля ви се!

Вашето оставане тук, ще представлява чиста загуба на време!

Уважаеми „градивни личности”, за вас, написаното по-нататък ще бъде с египетски йероглифи, а понеже не вярвам да се казвате Шамполион, по-добре идете да „инвестирате” времето си в нещо друго – нещо градивно... с приятелката си и с майка и...

 

Ако ли пък, не се разпознавате в тази света тройца, преминете към

3-то ниво

2-ри вариант. Ако възторгът ви е няколко степени по-нисък или по-висок от следващото мнение (и тук, името на автора):

„Уникална игра, невероятно покъртителна история, изключителен финал!!! Аз се разплаках! БРАВО на актьорите, режисьорите, сценаристите и всички от екипа на този шедьовър!!!”
(лично на мен, тоя възторг ми се вижда малко телешки, но може пък и аз да съм безчуствено говедо)

            ...вие сте си съвсем наред.

 

            А, ако след това, мислейки си за прочетенот/видяното, сте изпили една ракия (или две, три, четири, пет), а на сутринта, с измити зъби сте отишли на работа, спокойно можете да преминете към следващото,

4-то ниво.

            Всъщност, току-що, вие покрихте последното ниво! Поздравления!

Може да преминете нататък.

 

...

 

            И така, дами и господа, добре дощли в Лудницата...

            Там е чистичко, уютно и подредено. Лудите се забавляват (под час) с гледане на телевизия, игри на карти, кълване един-друг и общественополезен труд (чистят, мият-такива работи...). Хранят ги, поят ги, дават им хапчета.

Спорните въпроси се решават демократично, с гласуване под вещото ръководство на Сестрата, подпомогана от Черните момчета, които се използват, когато трябва да се пипне по-грубичко. Защото Сестрата никога не пипа грубо, тя даже не повишава тон.

Лудите в отделението се делят на Остри (подвижни) и Безмозъчни (неподвижни), а на горния етаж се намира отделението на Буйните. Там отиват тези от Острите, които не слушкат (Безмозъчните винаги слушкат, по дифолт). Ако някой от Буйните стане прекалено буен, отива на ремонт, на още по-горния етаж, от който се връща обратно, но вече като Безмозъчен.

            А, някъде наоколо, витае духът на Системата...

            ...Системата е неодушевен предмет, чиито части са напълно материални (лу. Т.е. тя е едновременно и дух и материя.

Лудите са болтчетата и гайките, които крепят отделните елементи на Системата. Т.е. без тях, тя ще се спихне. Болтчетата и гайките, дори и да искат, не могат да разрушат Системата – защото, както се досещате, не могат да се саморазвият.

Освен, че е дух и материя, Системата е изключително адаптивен, самофункциониращ механизъм, който има способността да се пренастройва.  Пренастройването става, чрез разместване местата на болтчетата и гайките. Така Системата придобива различни форми, но по същество си остава една и съща.

Върху Системата не може да се въздейства по никакъв друг начин освен с чук (но не в комбинация със сърп!).

            И точно тук, по гащи на бели китове, се появява един риж копелдак на име Рандъл Патрик Макмърфи - бачкатор, пияница, женкар, комарджия, и симулант по неволя.

            - Бре, пичове, така като ви гледам, ми се виждате съвсем нормални – констатира с изненада Макмърфи, оглеждайки лудите.

            А, след това, с още по-голяма изненада констатира, че всички тези, заекващо мрънкащи срещу системата болтчета и гайки си стоят там доброволно.

            - Е, що бе копелета? – не спира да пита Макмърфи.

            Защото ги е страх да се изтърколят извън Системата! Болтчетата и гайките се страхуват от живота извън нея... те дори не знаят, дали има живот извън Системата.

            А, после... после Макмърфи се заема да ги вади един по един от Мъглата...

            Доколко успява – всички знаете...

 

            ...

            И така, стигаме до „Клубът на купувачите от Далас”.

            А, там на Рон Удръф (прочетете пак описанието, дадено по-горе за Макмърфи-и тук важи), един хубав ден му съобщават, че е ХИВ-позитивен.

„Fuck off!”-казва им той, наема две курви и трясва няколко магистралки, които го връщат обратно в болницата, но вече с диагноза болен от СПИН. Т.е., часовникът е включен.

            Започват да лекуват Рон с някаква одобрена, експериментална шитня, от която насмалко не умира и той отново казва „Fuck off!”.

            И така, с помощта на един хипи-доктор с отнето разрешително, започва да изпробва върху себе си, комбинация от различни лекарства. С тази особеност, че тези лекарства не са одобрени от Системата и могат да бъдат внесени в Щатите, единствено нелегално.

            И така оглавява Клубът на купувачите от Далас, който всъщност представлява нещо като нелегална  взаимоспомагателна каса, която снабдява неизлечимо болните с все още неодобрени от Системата лекарства.

            Системата процедира бавно, а тези на които часовникът тиктака, нямат време да чакат одобрението и. Затова се самоорганизират и започват да се лекуват на своя глава.

Рон чете за болестта, обикаля света и внася нелегално лекарства.

            Системата, обаче го погва - тя си е присвоила правото да има последната дума за това, с какво точно е позволено да продължиш живота си (или да го съкратиш съответно). Тук някъде, се намеква и за корупционни връзки между фармацевтичните компании и Системата.

            Конфликтът е налице и нещата отиват в Съда и там съдията казва буквално следното:

„Конституцията не казва, че имате право да бъдете психически или физически здрав, но казва че имате право да изберете как да се лекувате, но това се интерпретира като медицинска грижа от страна на Системата... а тя е създадена за да защитава хората, а не да ги спира да търсят помощ.” (б.а. – това обаче си е една оборима презумпция).

            А, по-нататък продължава:

            „Понякога, законът няма никакъв смисъл. Ако човек има неизлечима болест, би трябвало да приема всичко, което би могло да му помогне... но законът не казва това!”

           

            Та „Клубът на купувачите от Далас”, ако се абстрахираме от конкретния случай, представя конфликта „Човек – Система” от гледната точка на човека.

            Ако Системата направи филм за същата история, от нейна гледна точка нещата биха изглеждали по друг начин.

            Но на нас (не бидейки Системата), не би трябвало да пука за нейната гледна точка.

                       

           

 

           

 

 

Тъй като постановката е огромен хит - сигурно много хора ще ме съдят за това мнение (б.а. – не бой се, няма да те съдим) - но аз просто искам да предупредя всички градивни личности, че това не е постановка която си заслужава вашето внимание. Съжалявам за инвестираното време и пари които трима интелигентни човека изгубихме.”

знаеш ли кое ме изненадва
че има неща, които по някакъв странен начин
се промъкват
и асъл като чук разбиват бетона.
и че такива мнения като цитираното
са едва ли не дисидентски :D
луд свят...

Не бих препоръчала на никого да се запознава с класическо произведение чрез неговата интерпретация. Сашовите вариации трябва да се гледат отподире.

Виж, с "...купувачите от Далас" ме заинтригува!
Системата няма против да се бориш сам - така лесно те смазва. Системата е безскрупулна, когото помагаш другиму. Когато проявяваш причастност... Това плаши Системата.

@susona - много си права. И двата коментара ги гепих от страницата във Фейсбук на постановката. Разочарованото мнение изпъква и верно звучи дисидентски на фона на телешкия възторг от другите коментари, които пък ми дънят на кухо. От тях някак оставам с впечатлението, че Морфов е измислил Макмърфи.
Тва Кен Киси и щуротиите му, май никой не ги е чувал.

@tit - и ти си права за интерпретацията. За тая постановка чух от Венци, който не беше я харесал (а, аз повече вервам на него, отколкото на коментарите у ФБ, да ти призная :)
Колкото до Системата - аз не съм убеден, че има смисъл да се бориш със нея.
Първо - тя винаги ще намери начин да те преебе, и второ - твърде е голяма вероятността, лудите да те обявят за луд.
Филма го бива-гледай го.

добър анализ, но...по повод на първия филм и театралната постановка е като да дадеш качествено уиски на скитник и той да го глътне на един дъх, е ще му призлее и няма да може да го оцени..."Съжалявам за инвестираното време и пари които трима интелигентни човека изгубихме.”- интилигентния човек никога не си губи времето, ако се смята за такъв:). Даласката история я гледах два пъти/втория не по собствено желание:)/ От общия фон Система-човек, не си успял да се вгледаш в някои детайли, те ми харесаха повече от фона:))
За тези, които never give up:
Наздраве!

E, аз си натаманих нещата около тезата.
Забелязах още доста, даже и ги бях написал, но отпаднаха при крайния вариант, за да не стане водняво.
Със сигурност съм пропуснал други.
Чувствай се винаги добре дошъл да допълваш или коригираш, ако забележиш нещо.