„Газпром: Край с Южен поток, България изгуби 3 милиарда евро и 6000 работни места” Тази сутрин прочетох това заглавие в нетя и си спомних, как преди време загубих 1 милион евро.
Ето как стана това
Докато мързеливо отпивах от кафенцето си, наслаждавайки се на сутрешното слънце, пред кафенето спряха няколко черни джипа. Яки момчета с тъмни очила се изсипаха на тротоара и се разпределиха от двете страни, а след тях излезе... Роман Абрамович! Усмихна се свенливо, махна с ръка и се запъти към кафенето.
Обърнах се да видя на кого маха, а зад мен кафеджията стоеше опулил очи.
Г-н Абрамович спря пред масата и ми подаде ръка.
- Приятно ми е – Абрамович!
Леко се поизправям и смутолевям:
- Ramone…Johny Ramone… и на мен ми е приятно!
Не съм сигурен дали не се е объркал, но с жест го поканвам да седне.
- Едно кафенце да ви почерпя, г-н Абрамович? Как го предпочитате – със захар или без захар?
Махвам на ошашавения келнер да се размърда и онзи хуква да изпълни поръчката.
Седим, сръбваме от кафетата и си говорим за Челси.
- И по каква работа насам, г-н Абрамович? – решавам накрая да го запитам.
- Роман – поправя ме той.
- И по каква работа насам... ъъъ... Роман? – все още не мога да повярвам наистина ли се случва това.
- Знаеш ли, Johny, имам едно бизнеспредложение за теб.
Задавям се с кафето.
- За мен?
Продължавам да мисля, че ме бърка с някой.
- Да точно за теб. Знаеш, имам едно парцелче в Лондон, искам да строя на него, но ми трябва бизнес партньор.
- Аз ли..., чакай малко... а откъде си чувал за мен... Роман?
- Да ти призная, редовно чета блогбеге.
Асимилирам бавно това. Що не. Чете човека, интересува се.
Бързо превключвам на делова вълна.
- В какво се състои работата?
- Идеята е следната – правим съвместно дружество с участие 50 на 50...
- Нямам пари – не особено учтиво го прекъсвам аз (разговорите за пари винаги ме правят нервен).
- Знам приятелю – меко ми отговаря той – аз ще ти дам сумата, ти ще движиш целия проект, а след изпълнението на обекта и продажбата му ще ми ги върнеш. Печалбата ще разделим наполовина. Fair enough?
Тук махва на един от гардовете, онзи чевръсто бръква в Мерцедеса и вади от там една дебела чанта.
През следващите няколко часа, в кафенето, заедно с Роман Абрамович разглеждаме проектната документация – запознава ме с архитектурни планове, дискутираме тренда на цените на недвижимите имоти в Лондон, срока на строителство... личи си – добре е поработил човека – всичко е прецизно сметнато и икономически обосновано.
Хвърлям горделив поглед към събралата се пред кафенето тълпа, след което делово забивам показалец в архитектурния план и авторитетно питам:
- А, това тука какво е бе, Роман? Килер ли?
- Не, това е тоалетната в мецанина.
- Аха – кимам с разбиране.
Поглеждам си часовника.
- Да пием ли по една бира, че жега стана? – питам.
Струва си предложението на Роман – той ми дава назаем едни 5 милиона (другите 5 от него – целия билдинг струва 10), а след 2 години при актуалните цени на недвижимите имоти в Лондон (внимателно проверих дали Роман не ме работи нещо – не ме работи), ще реализираме печалба най-малко от 20% - демек, ще го продадем поне за 12 и ще делнем – смятам бързо наум – поне едни 2 милиончета! Не е зле, викам си.
- Дийл? – поглежда ме в очите Роман.
- Дийл! – отговарям му аз и си стискаме ръцете.
През следващите две години ми пламна главата - тичам из лондонските институции, уговарям разрешения за строеж, разправям се с арматуристи, зидаромазачи и фаянсаджии, изкарвам актове 15 и 16 и точно две години след срещата ни в кафенето, билдингът е готов. Билдинг за чудо и приказ – с тоалетна в мецанина и с шадраван отпред!
Седим с Роман пред шадравана, пушим и се любуваме на билдинга.
- Ей, екстра е станало – казва възхитено Роман. – Кофтито е, че за тия две години цените на недвижимите имоти паднаха с 30% и ако го продадем сега ще се вътрим с по половин милион. Викам да изчакаме цените да се качат, па тогава, а?
- Ми нема да го бързаме, Роман – почесвам се аз по оплешивялата си през тия две години тиква.
- Решено начи!
- Има още един малък проблем – по гласа му усещам, че се чувства неудобно.
- Кажи Роман, кажи какъв е проблема!
- Бе... как да ти кажа... проблема е, че тия 5 милиона дето ти ги дадох назаем в началото ми трябват спешно. Та ако можеш... тия дни...
Не мога да му ги върна разбира се – нямам ги.
След два дни продадохме билдинга. На загуба - за 9 милиона.
А сега имам да му връщам половин милион.
Нали ми даде човека в началото едни 5 милиона назаем...
Fair enough!
Важното е, не да имаш общ бизнес с някой, а да нямаш нищо общо с никой!
Но защо Абрамович? Че той не е руснак, а еврей! Така ще те изврътка и Бабинович от Америка!:-)))
Ти ако си правил бизнес с Бабинович от Америка, давай да чуем :)
