Бре!

За огромна моя почуда, творбата ми се е превърнала в бестселър. Едновременно с това, не мога да изразя задоволството си, че съм удостоен с толкова много минуси.

Винаги (благородно) съм завиждал на christof минусите, които получва под текстовете си. Е, доживех :)

Икономисте, изобщо не ми е идеята дискретно да натрапвам, чрез този човек, собствените си идеи и мисли за живота. Аз само предлагам един алтернативен поглед. Приеми го, че съм отворил един прозорец, през който да надникнем какво се случва в съседната стая. Нека не бързаме с изводите – да стигнем до края, пък ако искаш тогава да разсъждаваме. Мен никога не ме е интересувало какво пише един човек, а как го прави. Текстовете никога не се делят на правилни или неправилни, а единствено на добри и лоши.

Разбира се, чрез блога си, аз се опитвам да популяризирам (айде добре - да натрапя ако повече ти харесва) определен възглед за нещата от живота. Но не е ли това целта тука – да обменим мнения, информация или неква върховна мъдрост (ако сме способни)?

Защо некой от тези тукашни „старци” не сподели нещо в тоя смисъл (както този пич от Лестър)?

Защото са празни приятелю. Миналото е един бел лист хартия на който няма нищо написано. Има само настояще. Завчера настоящето беше украйна, вчера беше карикатурите във франция, а днес е сириза в гърция.

В тая връзка нека те питам нещо. Наистина ли смяташ, че повечето от нещата тук се пускат от загриженост и съчуствие? Аз не вярвам.

Източника на целия тоя изблик на „хуманизъм” е обоснован единствено от това дали пишещите симпатизират на колещите или на колячите. Т.е. тук убийствата се делят на „праведни” и „неправедни” - силно се любят праведните и силно се мразят неправедните.

Или ок, нека да не е така – но в добрия случай, всички тези писания не ти ли приличат на селски стенвестник, проснат на стената на кметството? Копнато малко от пресата, добавено некое остро коментарче от автора и ей ти го – предоставено за преживяне на съселянете. Отдел Пропаганда и агитация.

Кой от двата случая не е идиотизъм?

За мен е съвсем очевидно, коя е движещата сила на всичко това – злобата е, приятелю. Отвсякъде извира една отвратителна злоба.

А под тая злоба, съвсем ясно личи едно огромно разочарование – от пропуснати възможности, от пропилени шансове и от профукано бадева минало. А, сега трябва да се намерят виновните за това – те ще са я еврогейсъюза, я фашистите, я евреите, я седесето, я бойко... я комунистите, я орешарски, я путин и т.н.

Tit е уцелила нещата впрочем.

Susona – “динамиката на джангъра” е много яко :)

Но нека все пак да продължим и пак ще си говорим...

 

Роден съм през 1951 и израснах в семидитачхаус в Knighton, Лестър. Тогава това беше престижнен квартал, покрайнините на който сега се нарича Кларендън парк – бившия квартал на работническата класа и средната класа. Сега е обратното там сега е кварталът на студентите и юпитата и е престижната част на квартала. Това показва как се променят нещата за обозримо кратко време.

Живеехме в малка къща с голяма градина, която приличаше на джунгла. Беше прекрасно място за въображаеми приключения и с носталгия си спомням как живеех във фантазиите си играейки на Самотния рейнджър, Робин Худ или на други герои от филмите и телевизията.

Майка ми обичаше музиката и имахме огромен бакелитов „wireless” (Знам че сега се казва радио, но тогава това име звучеше твърде американско – до идването на Елвис, американците не бяха хич популярни в Англия. През 40-те даже имаше една приказка, че те са over paid, over sexed and over here. Гари Купър обаче си беше окей). От радиото имаше прекаран говорител и в съседната стая. Докато вършеше домакинската работа, майка ми обичаше да го пуска високо, поради което детството ми беше озвучено от лека оркестрова музика, усилено до ниво на което можеш да оглушееш. Обаче на мен ми харесваше. Това се превърна в саундтрака на живота ми и без съмнение беше по-добра опция, отколкото цял ден да зяпам телевизия, каквато всъщност и без това нямахме, докато не станах на 10 години.

Радиото беше основната медия по онова време. Имаше две станции на ВВС, Light Programme и Home Service, които по-късно станаха Радио 2 и 4. По-късно се появи и трета програма, където можеше да се слуша класическа музика. Хващаха се и радиостанции от цял свят, с които си прекарвах добре слушайки например радио Москва и други странни и прекрасни станции като радио Анкара! Да, глобализацията не е  нещо ново! Радио Люксембург беше единственото радио по което пускаха попмузика, комбинирана с реклами. Не винаги обаче се ловеше чисто – беше взависимост от състоянието на времето. По Light Programme пускаха предимно музика наживо, но имаха и две шоута с въпроси, в които също пускаха песни и бяха много популярни. Едното вървеше в неделя по обяд, а другото-в събота сутринта. Никога не ги пропусках. Тъй като песните от тези шоута ми оказаха голямо влияние в онези години, след време ги купих на СD за децата си и много странно, на тях взе че също им харесаха и сега заедно си споделяме детските спомени с тези прекрасни песнички. Яка работа!

Като цяло, децата израсли през 50-те години имаха повече свобода от днешните – имаше по малко коли и това правеше улиците някак изолирани и ние играехме на тях. Също, бяхме насърчавани да взимаме самостоятелни решения. Помня, че на 8 годишна възраст редовно ходех до магазина да купувам цигари за майка ми, а от много ранна възраст ходех сам на училище. Тревогите за децата, които съществуват днес, тогава ги нямаше защото сред хората беше много силно развито чувството за общност – наистина им пукаше един за друг.

В домовете не беше много разпространено слушането на музика или поне там където съм ходил. Но съседите ни членуваха в Армията на спасението и свиреха на духови инструменти. Те много ми помогнаха по-късно, когато се запалих по музиката.

Но повечето хора, които познавах нямаха отношение към свиренето. Според мен, считаха това за лукс без който можеха да минат. Разсъждаваха така – ако това нещо не ми носи пари, защо да го правя. Обаче всеки си имаше някакво друго хоби – футбол, риболов или каране на колела в неделите. За такива неща отделяха време.

Това бяха години, когато медиите имаха по-силно влияние даже и от сега. ВВС и ITV определяха вкусовете на хората. Бяха установили виртуален монопол и налагаха тип култура в центъра на която стоеше консуматорството. Същото беше валидно и за киното. Беше по времето, когато Теодор Адорно написа „Културната индустрия”, в която разглеждаше медиите като главни манипулатори за контрол над обществото и отделните индивиди. Иначе казано, пропагандата насаждаше един универсален перфекционизъм основно чрез прелъстителните реклами в набиращите скорост независими телевизии. Те учеха хората как е редно да постъпват и какво да притежават. Любопитно е, че идеята на Оруел за Министерството на истината в „1984” е възникнала по времето, когато е работил в ВВС.

За съжаление, много от популярните тв шоута популяризираха консуматорски, капиталистически начин на живот – рецептата за тоталния комфорт в чист дом, пълен с всякакви електронни джунжурии.

Точно когато завършвах началното училище попмузиката започваше да си пробива път. Pick of the Pops вървеше по радиото в неделните следобеди излъчвайки Топ 40. Все още нямах грамофон, нито пък можех да си позволя да си купувам плочи, но постепенно музиката започна силно да ме привлича. Любими ми бяха “Telstar”, “Apache”, “Sheila” and “Wooden Heart”.  По това време придобих умение, което си мислех че всеки притежава, но всъщност не беше така – можех да запаметя цялата песен и да я „пускам” отново и отново в главата си. С времето, дори започнах да я „подобрявам” и даже харесвах ‘виртуалната” си версия повече от оригинала.

Основната цел на музикалната индустрия беше да създаде музика, която да създаде у потребителите консуматорски рефлекси. От хлапетата се очакваше да си купят плоча, да я послушат, след което да я изхвърлят и да си купят нова. Това, което ги изненада, беше, че никой не си изхвърляше плочите. Те станаха ценност и източник на вдъхновение  за тогавашното поколение да създаде своя собствена музика. Това беше началото на нова ера на креативност за онези, които до този момент бяха изключени от кръга на медиите.

Така стигнахме до следващия етап от моя живот – гимназията и прекрасните 60-те – период, когато за кратко всичко изглеждаше възможно.

Времето в което твърдо реших да стана музикант.

Защо се учудваш, че първото писание е станало бестселър?
Пускай редовно писания носещи в себе си нискочестотна вибрация, и бъди сигурен, че щебъдеш най-четения. С това не искам да те упрекна или критикувам, просто излагам факти.
Много хора изпитват огромен глад за отрицателни емоций поради простата причина, че нямат положителни. Или не могат и не желаят да си ги създадат, или просто са мазохисти и предпочитат да живеят под напрежение.

Това е много интересно - никога не се бях замислял, а звучи съвсем логично.
Хубава идея ми даваш, ще я обмисля много внимателно.

Първо, че ме наричаш "приятелю"!Не зная с какво съм заслужил тази чест, но бъди внимателен. Ако си ми приятел ще си навлечеш много "неприятели" в този блог. :-)
Второ, че си ми отделил толкова много място в постинга си. Значи да не губя надежда. Значи все нещо от това което ти писах е стигнало до мишлярника ти! :-)
Да, ще чета и ще изчакам краят на споделеното от ингилизина / което е доста интересно и поглежда на музиката през очите не само на слушателя, а и на фена и музициращия /, но кой определя кои текстове са добри и кои лоши?
Нали и там е въпрос на субективна необходимост да се информираш за нещо което те интересува, да го пречупиш през твоите очила и да решиш за себе си, дали ти харесва или не! На тебе! Не на всички и не обезателно.
Съгласен за "плявата" която залива блога, но тя е функция на "багажа" на мелящите я.
Можеш ли им забрани?Или пък да ги насочеш в по човешка и хуманно - позитивна посока.
Ей на, на постинг за годишнината от рождението на Володя Висоцки четрима идиота отпарскаха минуси.На кого?На Висоцки или на мен?Или на двамата?
По някога и аз не издържам и съм рязък и непремерено саркастичен, дори груб. Но какво заслужават примитиви, които влизат в блогчето ми да настържат свинската си четина и да полекуват комплексите си.
Ей го в предният ти постинг пенсъра "гетманс", който мисли, че е много интЕлЕгентно да прави намеци за други и после да иска да се изсуче като връв.
Турците имат една поговорка."По лестно е да разплачеш някой, отколкото да го накараш да се замисли".
А да разплачеш кретените в блог.бг.е като да разплачеш плачеща върба!
А за времената няма да споря.Миналото не трябва да се забравя, въпреки, че е минало - свършено.Но в английският език, който владееш, надявам се знаеш, че най-употребяваното време е сегашно продължително.Даже бебетата проговарят на него.А в минало най-употребявано е минало просто!:-)
А злобата, завистта и отмъстителността са основни двигатели на прогреса!
Ти не унивай и не симпатизирай на никой, освен на себе си.

така...
всъщност като една случайно
(е не е случайно де, но тва е подробност)
преминаваща гражданка
се издразних
и не толкова от какво се случва
а от какво не се случва
като един кристален образец на зодията си
мразя да се чанча
но... като няма кой, просто сърце не ми дава да се скатая
та...
молим най-официално групата на мислещите фенове
на ramone
да поддържат относителна чистота
(за абсолютна знаем, че няма, пък и не бива)
като шибват по някоя интелектуална тояга
на напъните под постингите му.

за мелодията на блога като цяло
ще цитирам Ай Хуй
ако чуеш прекрасна мелодия на флейта
не търси флейтиста, просто и се наслади
за разлика от масата блогове
истински ценните и дълбоко сродни на автора на този блог
само четат, не коментират.

Знаеш ли, напоследък взех да ценя хората по книгите, които са прочели. За моя жалост, не винаги и аз съм чел същите. Но ще се пробвам.

аз, де вика Су, само чета

Всички тези писания не ти ли приличат на селски стенвестник, проснат на стената на кметството? Копнато малко от пресата, добавено некое остро коментарче от автора и ей ти го – предоставено за преживяне на съселянете. Отдел Пропаганда и агитация.

Кой от двата случая не е идиотизъм?

За мен е съвсем очевидно, коя е движещата сила на всичко това – злобата е, приятелю. Отвсякъде извира една отвратителна злоба.

А под тая злоба, съвсем ясно личи едно огромно разочарование – от пропуснати възможности, от пропилени шансове и от профукано бадева минало. А, сега трябва да се намерят виновните за това – те ще са я еврогейсъюза, я фашистите, я евреите, я седесето, я бойко... я комунистите, я орешарски, я путин и т.н.

Че Apache толкова ли е стара?:о

...не разбирам що дразниш местното общество над тази определено интересна история?:(
Не е само до усещането за пропуснати възможности и пропилян живот, Рамоне.
Рядко се среща мъдрост в старостта. Великодушието на старците към живота и навиците на днешнте млади.
Животът днес не е такъв, какъвто беше преди 40/50 години и разликите са дълбоки като Каньона. Усещането, че оня живот няма, просто няма никога да се върне депресира. Човек трябва да е много широко скроен, за да приеме това с усмивка, опрощение и смирение...
Ето - и тоя мен от Лестър пази топли спомени от миналото и прави едни много човешки заключения от тях. Даже ми се струва, че ако имат търпението и акъла да те прочетат, някой съблогери ще го обвинят в ляв уклон!:):))

Та, занапред те моля да не ми прекъсваш "предаването" с реклама на личните ти констатации блогови!
Направи си отделен постинг и там се карайте и обяснявайте колкото щете. От рекламата на блоговите войни Лестърчанина само губи, вервай ми!;)

за да успокоя и теб и някоите съблогери ще издам, че лестърчанина си е ляв, та дрънка :)
В кръга на сериозното - особено във Великобритания (а и в Западна Европа до голяма степен), хората имат много силно развито чувство за социална принадлежност (това е особено характерно за тия години, за които става въпрос).
Там е абсурдно да си работническа класа или от долната половина на средната и да не гласуваш за лейбъристите. Както висшата и горната половина на средната (предимно собственици) - за консерваторите. Тяхната партийна система е основана точно върху това. Посланията на политиците са насочени всеки към собствената си социална основа и те много се стараят да си изпълняват обещанията, не за друго, а защото ако се отплеснат наляво или надясно ще унищожат (в смисъл източника на доходи на) потенциалните си поддържници. Заради това, там след като забогатееш веднага сменяш партията за която гласуваш, без грам носталгия и грам чувство за вина.
Там затова няма и други сериозни партии - обществото се дели на собственици и наемници.
Днес нещата са малко по-различни под въздействието на странични фактори (медии, емигранти, такива неща), но горе-долу пак е същото.
Нищо общо с бъркоча у наше село, където богатите са леви, интелектуаците - десни, а работническата класа е лумпенизирано националистическа.
Напълно съм съгласен с това дет казваш за старостта. Аз мисля по същия начин. Има един момент, в който човек просто трябва да се оттегли и да си пие бирата без много да се прави на умен, защото светът от една възраст насетне става все по-трудно разбираем (което не значи че е ненормален - съвсем нормален си е, просто ти вече не си в час).
Аз съм баш у тая възраст :)