“Вчера, в Белия дом влезе новият лидер на една велика демокрация!”
Така преди близо 30 години, започна външнополитическия коментар на Тома Томов по „Всяка неделя”. Трябва да е ставало въпрос за прясно избрания тогава нов президент Буш-старши.
Как е продължил нататък не си спомням, но това първо изречение го помня ясно, защото през 88-ма, по-шокиращо единствено щеше да бъде ако беше започнал с „Кур за комунизма!” ... примерно.
...
Всяко обяснение на явлението Тръмп, би трябвало да започне връщайки се към 80-те години, а не би било излишно и още двеста години назад. Точно това ще се опитаме да направим, в която ще се опитаме да дадем отговор на въпроса „Защо Тръмп?”.
Ако трябва да обясним с две думи какво е великото в демокрацията на Америка, тези думи ще са две – простота и прагматизъм.
Щатите възникват като независимо държавно образувание по чисто прагматични съображения, защото единствената причина за отделянето от метрополията е чисто икономическа – там няма нито етническа еднородност, нито кой знае каква политическа мисъл.
Точно тази идейна необремененост помага на американците, без безкрайните доктринерни спорове (характерни за натоварената с твърде много политически учения Европа) бързо да приемат една проста Конституция, която по структура и политическа сухота наподобява по-скоро устав на търговско дружество.
Но с две много важни особености.
Първата е ненадмината по своята оригиналност - американците, въздигат до ранг на конституционен акт едно политическо есе (което все пак е литература) - „Чистият разум” на Томас Пейн (други възможни преводи на заглавието Common sense (в оригинал) биха могли да бъдат „Здравият разум” или „Общественото чувство”).
Втората е, че американците поставят съдебната власт над останалите две, давайки и правото да го тълкува.
И понеже, както казахме вече, Конституцията е пределно кратка и регламентира единствено правомощията на държавните институции, регулирането на всички останали отношения е оставено в ръцете на съдебната власт, която да ги уреди във времето на възникването им.
Т.е. обществените отношения в новообразуваната държава започват да се развиват, изхождайки от отправната точка „Всичко, което не е изрично забранено е разрешено.”
И понеже, почти нищо не е било забранено, с това се заемат 12 honest men - всеки акт може да бъде отменен от тях, ако преценят, че... противоречи на чистият разум, здравият разум или общественото чувство – с една дума противоречи на духът на есето на Томас Пейн...
...което прави американската демокрация велика.
Ако някога сте се питали, защо в Америка никога не е имало ефективно ляво – това е причината – духът на Карл Маркс противоречи на духът на Томас Пейн. Точка по въпроса!
За разлика от Европа, където на сравнително малко пространство са се наблъскали различни народи, всеки един обсебен от собствената си мания за изключителност, Щатите имат географския шанс да са почти сами на огромно и слабонаселено пространство.
Трудно е да се каже, дали завареното население - индианците са закъснели в развитието си, или пък пришълците са подранили, но е факт, че отдалечеността на двете цивилизации една от друга е времева – става въпрос за няколко хиляди години.
Поради това, възникналите цивилизационни недоразумения, между мигриращите на запад преселници и индианските племена се разрешават по единственият възможен начин – със сила. Казвам недоразумения, имайки предвид следното - едните са нямали идея, че се заселват в ловните полета на индианците (които осигуряват препитанието им), а тези последните пък, изобщо не са знаели значението на думата собственост (например).
Първият рунд е безапелационно спечелен от кореняците, които избиват първите заселници. Това обаче изобщо не спира останалите – те се обединяват в кервани, продължават напред и основават свои поселища, сплотено бранейки с оръжие, парчетата си земя.
В крайна сметка, те устояват без почти никаква подкрепа от страна на централната власт, а индианците губят тази необявена война и то от противник, който всъщност, в чисто военно отношение не ги превъзхожда с нищо. „Синият войник” (редовната армия) идва години по-късно (след построяването на Юниън Пасифик) за да оправи сметката.
Докато експанзията на Запад тече с пълна сила, все повече започват да изпъкват разликите между аристократичния, плантаторски и консервативен юг с либералния, бързоиндустриализиращ се север.
В резултат на един чисто конституционен спор, избухва гражданска война, която е спечелена от Севера. Югът се признава за победен и безусловно приема федеративния принцип на управление, но у него и до днес остава убеждението, че тогава е защитавал правилната кауза.
Важна последица от тази война е отмяната на робството, което Линкълн прокарва с ловки, често задкулисни политически маневри. Макар че, „Чичо Томовата колиба” е вярна и обективна книга, не се съмнявайте, че 27 години след гражданската война, отношението на бившите роби към робството е същото като на българите към тодорживковия комуизъм.
В началото на ХХ век, все повече емигранти от Европа прииждат към Америка, поради което икономическото развитие върви на пълна пара. Незаинтересоваността на американската политика към останалия свят е нарушена през Първата световна, а на обикновенния американец така и не става много ясна причината за участието му в нея. След което Америка се затваря отново за следващите двайсет години.
За тези двайсет години се случват няколко неща – американците прежияват невиждан икономически разцвет, невиждана икономическа криза, безпрецедентния сух режим, обезземляването на арендаторите от средния запад, което довежда до миграцията им на запад и наближаващата световна война.
Справянето с последиците от всичко това пада върху раменете на президента Рузвелт, който е единствения президент с три мандата (използвайки ловко една непълнота в Конституцията – там не е забранено кандидатирането за трети мандат, а както казахме по-горе, в Америка, всичко което не е изрично забранено е разрешено).
Америка, която виждаме днес е всъщност проектирана от Рузвелт. Преди него, това все още е една полудива страна – Дилинджър, гангстерски войни, продължаваща миграция, глад в Оклахома... след смъртта на Рузвелт с всичко това е свършило. Америка е вече модерна страна, а формирането на обща нация между идващите от различни страни емигранти е окончателно завършен.
За това последното, роля изиграва участието на Щатите във Втората световна.
В началото и, американците отново не са много наясно защо трябва да участват. Но веднъж въвлечени в нея, те започват да се записват масово като доброволци.
Може да намерите обяснението за това в новия филма на Мел Гибсън. На въпроса „Е, добре де, щом не искаш да носиш оръжие, що въобще искаш да участваш?” Ми за да помогна на другите – отговаря доброволецът.
И сега забележете – той няма предвид „Да помогна на поробените народи да се освободят от фашистко робство.”
Има предвид – да помогне на съучениците си и съседите си американци, които се записват доброволци. Това е поредната работа, която трябва да бъде свършена, и те трябва да я свършат заедно – защото е научен, че ако онзи до него бачка – бачка и той, а не седи отстрани и дава акъл.
Чак след като излизат победители, американците разбират интуитивно смисъла от участието си. В Италия и Франция са посрещнати като освободители, а от съветската окупационна зона, германците бягат масово в американската.
Войниците, които са влезли във войната като етнически италианци, ирландци и поляци са посрещнати като американци. Така те разбират, че това което ги обединява е идеята „Америка” – те, всички заедно са носители на нещо, което стои отвъд националността... и това им харесва.
Това е неочакваният бонус от войната – американската нация е окончателно формирана, не на основата на етническа еднородност, а на основата на обща идея.
...
Двайсет години по-късно, във Виетнам американците ще се опитат да върнат спомена за това славно усещане, но този път няма да им се получи...
За това обаче, другия път.
...
Защо изписах всичко това, при положение че в този текст става въпрос за Тръмп?
Защото за да бъде разбран Тръмп, трябва да е ясно каква е представата на американците за демокрация – как са се формирали идеите и как са внедрявани в живота.
А тя е различна от европейската, макар че корените и са оттам. Американската политическа мисъл е формулирана през годините не от салонни мислители като Волтер и Русо, а от земевладелци и кокалести квакери.
Формулирайки демократични принципи, европейците изхождат от абстрактни понятия като свобода, равенство и братство, които впоследствие пригаждат към получаването на някакъв чисто материален житейски екзистенц.
Американците тръгват по обратния път – формулират основни житейски потребности – хляб, добро уиски и веранда с люлеещ се стол и едва след това формулират общи принципи, които да ги осигурят. Всичко ненужно се изхвърля, защото са принудени да оцеляват в борба със сурова природа и във враждебна среда.
За разлика от европеецът, който търси общото на основата на етническа еднородност, американецът (бидейки етнически разнороден в генезиса си) търси общото в идеите. За него е без значение откъде идваш, но е важно какво е отношението ти към неговата ценностна скала.
Освен това има и коренно различно отношение към държавата. За разлика от европееца, за когото е някак логично държавата да се грижи за него – тя е формирана векове назад и затова е нещо чуждо, което стои извън него, а той съответно и принадлежи. Ние чакаме, хленчим и изискваме в очакване правителството да ни обещае някакъв социален модел, който ще ни направи по-богати.
Американецът има точно обратното разбиране – той е с ясното съзнание, че сам е направил държавата си, защото е имал нужда от това (както казахме, той е груб прагматик), а оттам, негово задължение е да се грижи с нея. Защото за себе си, той може да се грижи и сам с двете си ръце – никога не го е мързяло да върти лопатата, нито се е страхувал да използва пушката си. А, за това му е била нужна единствено свобода. И като така, тя е последното нещо, с което е бил склонен да се раздели.
Ако седнете да обяснявате марксизма на американеца, той вероятно би ви изслушал учтиво, но когато стигнете до нуждата от диктатура на пролетариата, би повдигнал вежди, репликирайки „Значи ми предлагаш, да ми вземеш нещо днес, в името на друго, което ми обещаваш евентуално да се случи утре?”
След което ще ви намаже с катран, оваля в перушина и ви изпрати обратно там откъдето сте дошли.
Когато избира президент, американецът не избира бащица, а гарант на правото му на хляб, добро уиски и веранда с люлеещ се стол.
Е, Тръмп явно изглежда като точно този гарант...
На гадина 38 и останлая мразь
говори Изида,предлагам ви Смъртта- на Eg...
Обаче пък интелигенцията нещо много го захапа, сега и наш Кристо се включил в бойкота, сигурно защото мераците им са доста по-големи, отколкото хляб, уиски и люлеещ се стол.
по смислен от цялата псевдо–интелектуална..полюция тук..
сорри, авторе..
така стоят нещата със Свободното демократично слово...
юлия
Всичко щеше да бъде баш така, ако не беше вярно ! Не, че всичко е пунт и пластика, но в основата си поста е досат идеалистичен и бих казал - розово мечтателен. Особенно за хората които знаят истината за сътворението на САЩ и най-вече причината за това сътворение.
И така, самият ти казваш, че обикновеният американос хич и не вдявал, за чии му е да се включва в ПСВ и ВСВ, но некак си го прави и то с голем ентусиазъм.
И точно тук е заровено кучето, мамка му и прасе !
Защото обикновенният американос дето знае да врътка лопатата и пищова, хич даже не е, еле пък неговите разбирания и ценности, в основата на това нещо наречено САЩ.
Чисто и просто, едни чичковци с големи портфейли си правят това което са си наумили и пет пари не дават за мнението на обикновеният бачкатор, па бил той и ерзац-американец.
И нещо за капак - Незная дали е известно на широката публика, но идеите на чичко Хинки са били бая добре приемани в САЩ. А те, идеите де, са били формирани близо до "Форин Офис" точно както идеите на Маркс.
Браво за постинга, такава дисекция на "мнимият болен" отдавна не бях чел!
Няма да коментирам нито "Общественото чувство на здравият разум" и здравата ръка с която "сините човечета" да обяснят на "червените не човечета" що е то частна собственост, особено, ако го направиш със силата на оръжието.
В наше време когато "зелените човечета" обясняват неща на коренното население на това "сините човечета" казват - агресия.
Но млъкни сърце! И за Маркс и Америка ми хареса - брилянтно! Само не ми е ясно пусти сенатор Макарти, какъв анти комунизъм го гони при мизерната КПС от около 200 000 члена и членки общо?
Но и това ....плюни и отмини,...но:
Прагматика у мен изпищя - хем люлеещ се стол с царевичен леб и царевично виски на тераста, хем задължение да се грижи за държавата?
Де го тоз хедонистичен патриотизъм, що за дуалистична шизоидно бравурно поведение на тези хем себични, хем общностни типове...?
Рамоне, Рамоне, Тръмп го харесаха просто защото им каза как е прее*ал Говърмента с едни данъци!
И го харесаха заради прагматичността да го направи законово и професионално.
А и още го харесаха защото е пикал на авторитети като артисти, педерасти, феминисти, нигери, латиноси и и прочее. Той не посяга на свободата им сами да изберат къде се намират, ако е в рамките на закона.
Ако не - ще се намират зад новопостроената стена.
Аз имам 10 годишна американска виза и ако искам утре мога да хвана самолета.
Но някои други дори с визи, още на "Кенеди" ще остават без визи.....просто демокрация!
Коефициента на полезност на Тръмп се определя като в числителя ще стоят интересите на бизнеса, а в знаменателя вътрешно икономическите интереси на САЩ. Сещаш ли се кога коефициента ще е близък до 1?
Поздрави......
Там въобще не става дума за войната в Европа и затова не може да се говори за "освобождаване на европейските народи".
Мотивацията на главния герой и на останалите доброволци е да защитим нашата демокрация и нация от подлите и диви японци, които ни нападнаха и искат да ни я отнемат.
та,в този аспект...
нищо не е случайно, и никой не е случаен..
в Холиууд..пардон Велика Демократична хАмерика..
avanti populu USR:))))
;)
26.01.2017 21:03
Още един пропуск:
Американците се опростачват по закона на Радой Ралин - сит търбух за наука глух. В България опростачването стана в резултат на хилридната война на Путин срещу нас, в Америка хората се опростачиха сами. Точно тези опростачени американци си избраха Тръмп. Защото той е техният символ - тъп, прост, богат, непоследователен, непредвидим за делата, които от страна на Америка са важни за целия свят.
- Свободата Санчо, свободата!
- И салама господарю, и салама си го бива!
Такива сме ние, историята си учим от романите, доводи ни са филмите и винаги моят моят салам най-си го бива и сме свободни само когато ни ... кажат, наш'те!
А, аз давам на публиката малко от моята простотия за фон, че гледам някои неистово гледат да блеснат.
Прочети още на: http://www.dnes/usa/2017/01/25/trymp-uvereno-napred-podpisva-ukaz-za-stena-s-meksiko.329824
Помнете на чичо ви Пешо думата- отвъд океана ще бъде глад, мизерия, разруха и полицейска държава много скоро.
Прочети още на: http://www.dnes/usa/2017/01/25/trymp-uvereno-napred-podpisva-ukaz-za-stena-s-meksiko.329824
Второ - уискито и люлеещият се стол, разбира се съм използвал като метафора, но точно тоя израз (или поне подобен) е използван от Торо. Също Торо казва, че ако държавата не работи по предназначението си, просто трябва да не и се подчиняваме (разбирай – да я премахнем). Толкоз по разбирането на американеца за връзката човек – правителство.
За да не отговарям на всеки поименно ще се опитам да групирам забележките на уважаемите читатели по следния начин – причини за избора на Тръмп, исторически заблуди, в които съм обвинен.
Да почнем първо с допълненията – това е само началото на една поредица и бързам да кажа, че отварянето на Америка, действително и носи материални позитиви и морални негативи. С натрупване, тия последните започват да се превръщат и в материални. Това, според мен е една от причините за избора на Тръмп.
Разбира се, такива могат да бъдат и това, че е разтропан бизнесмен, или па, щото е богат и нема да краде и (или) щото некога ловко е преебал държавата с едни данъци, и (или) щот пикае на педерасите и другите... всичко това е напълно възможно, но то нема как да е част от един идеалистичен текст. А, както вече казах, съвсем преднамерено съм взел тая линия. И мисля да продължавам така и нататък.
И сега за заблудите (ми).
Причината за маккартизма е не щото КП е била много популярна, а щото е третирана като съветска (антиамериканска) шпионска централа, каквато наистина е била.
Аз, разбира се съм чувал за масонската клетва на Мейфлауър и за останалите дивотии. От висотата на интелекта си обаче, не виждам причина да ги взимам под внимание.
За кога и защо са се явили идеите на Маркс съм го обяснявал барем десет пъти тука. Стига толкова – кой чел – чел.
Англичаните не джиросват Източна Европа на Сталин – Рузвелт го прави. За това има преобилна литература, документи и източници и от двете страни на Завесата. Требва да се чете – не става само да си чувал историята за салфетката в Ялта (много ми е забавно, когато такъв тип хора определят някого като тъп, прост, елементарен и т.н.).
Кого забравихме (цитат от Младият папа :)? А, индианците.
Ето един казус в тая връзка. Начи жизнено ни е необходимо да построим жп път. Единственото възможно място е тя да мине през пътя на бизоните, с които индианците се хранят.
Кво правим? Само да добавя, че се намираме в средата на 19 век.
П.с. Зимата тук е мека, ама чакам да се запролети. Не ми се кара за кеф у тва време, но нали тва бачкам все пак... демек карам само за пари :)
11:28
Нека изясним първо, че текста действително е съвсем преднамерено идеалистичен (даже прекалено) – умишлено е.