Като си бях в България миналия месец, си взех за насам две книги – „Завладяването на Америка” на Цветан Тодоров и „Новата левица” на Айн Ранд.

Оказа се, че Цветан Тодоров е починал точно тогава (едва ли не същия ден, когато съм я купувал). Веднага да кажа – отдавна не съм изпитвал такова удоволствие докато четох... Цветан Тодоров е „емигрант” (с извинение към тъдявашните просяци)...

Айн Ранд е починала доста по-отдавна и докато я четох се сетих за другаря Брежнев...

Тук ще се опитам да споделя разочарованието си, без да претендирам, че съм разбрал всичко правилно. Но ако не съм го разбрал правилно, вината не е моя – аз съм добросъвестен и коректен читател – а на този който е писал.

         Айн Ранд е създател на философското течение Обективизъм, което формулира като основни ценности, правата на личността, индивидуализма, егоизма, разума и рационалното като контрапункт на колективизма, алтруизма, властта на емоциите и ирационалното...

В едно от есетата си, напомня че Ницше е изследвал двата типа поведение, олицетворявайки ги с Аполон и Дионисий, самата тя, определяйки се като последовател на първия (и малко странно за мен - определяйки Ницше като колективист, но както и да е).

         Айн Ранд също е известна (оказа се) и като възторжен почитател на капитализма, макар че, според нея той все още не съществува (съществува според нея, все още смесена система – демек и тук чакаме светлото бъдеще) и странно за мен (оказа се) противник на... държавата. Някакъв вид анархокапитализъм едва ли не... (или пънккапитализъм, ако трябва да бъдем още  по-саркастични).

         Бе нека пробваме и да сме по-саркастични...

         Начи, нека оприличим капитализма с панталони. Вероятно, никога не сте се замисляли върху това, колко съвършено и удобно нещо са джинсите (те наистина са) – имат джобове (предни и задни), капси на джобовете (за да не се късат), копчета, гайки за колана, шевове... Рабира се, никога няма да ви хрумне, да конструирате панталон само с един крачол или пък с три – в първия случай ще е неудобен, а във втория ненужен.

         Замисляли ли сте се обаче, че панталонът сравнително успешно би могъл да бъде заменен с две парчета плат (от док например) – ще ги увиете някак около краката си, ще ги попристегнете тук таме с безопасни и в общи линии, ще изпълни функцията да ви топли и да ви покрива голия задник. Тия две парчета плат (от док) са комунизма.

         Ако твърдите, че това последното е по-добро от панталоните, вие най-вероятно сте глупак, а ако превъзнасяте първото просто ще изглеждате тъпо, щото така или иначе, нищо по-добро от панталоните не е измислено. Тъй че, Айн Ранд ми е тъпа в любовта си към капитализма.

         Четейки я обаче, се усетиих като да чета нещо, дето съм го чел или слушал – патосът и убедеността в собствената правота нема начин да бъде сбъркана – със същата мания за монопол върху абсолютната истина говореха навремето другарите (с тая разлика, че и сами не си верваха)... тая обаче, май си верва...

 

        

И тъй, да започнем с разумът и рационализма, като висша ценност, около която се върти нейната философия.

Очевидно разумът, тук трябва да се дефинира по-широко, но аз не схванах, тя какво точно влага в това понятие. Според мен, основно проявление на Разумът (по скоро имам предвид интелекта) е способността да се импровизира – имам предвид като процес на преработка на наличната информация и взимане на решение (само го маркирам така, че да не се разпростирам).

Според Ранд (доколкото схванах) разумно е това, което е прието за рационално. Да дам пример – разумно е да се храниш здравословно, разумно е да не пушиш защото е вредно за здравето (тя обаче е пушила като комин) и т.н., продължете си го сами...

         Като илюстрация, за отсъствието на всякакви наченки на здрав разум, използва интервюто на група деца за посещението им в Удсток – обясняват те – тръгнали на концерт, ама така и не стигнали (не чули музиката де-голям калабалък било), помотали се там два-три дена, пушили трева... такива неща – бе доволни останали с една дума.

За да не разказвам цялото, ще го маркирам само с един отговор, който, според мен обяснява целото лекомислие/липса на практичен разум – на въпроса „Взехте ли си храна?”, отговорът е „Носихме си една торба с моркови и една газирана вода.” (интересно, какво е очаквала мадам Ранд – да си носят чехли и пижами ли?).

         Знаете ли кога вече можете да се считате за остарели? Разбира се, тук може да има много отговори, но аз ще ви предложа един от тях.

         Когато добиете качеството предвидливост! Преди това, вие ще изпитвате очарованието да се губите из тъмни пътечки и да намирате пътя обратно, ще се озовавате на неочаквани места... тоест, вие ще сте изгубили способността да импровизирате (което, както казах по-горе е основната характерна черта на интелекта, ерго на разума (според мен).

         Всъщност, в един момент, съвсем сериозно се опитах да хвана някаква нишка от Обективизма. Е, не успях – всяка нишка, която подхващах винаги се късаше някъде. Г-жа Ранд се оказа изключително хлъзгава и способна да променя правилата на играта, именно когато си помислиш че си я заклещил в ъгъла.

         Ето ви един пример – като дава определение за диктатура, използвайки общоприетите характерни черти, тя добавя и нещо от себе си – национализация на частната собственост. Това обаче е характерно за левите диктатури, а лесно можем да посочим примери за диктатура и без това (дори и без да броим Хитлер и Мусолини)

         Та изхождайки от логиката на Айн Ранд (тя никъде не казва това, даже твърди обратното - просто теоретизираме) идеалната държава би била диктатура (власт на малцинството), покровителстваща индивидуализма, неприкосновеността на частната собственост и произтичащите от тях права на личността (тия последните са важни и основополагащи за обществото според нея). Но не би ли било логично тогава (именно на базата на покровителстваният индивидуализъм) да се появят конкуректни идеи, оспорващи тези основни принципи? В този случай, държавата ще бъде принудена да репресира тези идеи, защото оспорват правото на мнозинството да определя основните принципи, т.е. политическата му легитимност. Получава се парадокс – властта ще преследва нещо, което би било иманентно присъщо на индивидуализма (принцип, който сама е приела) и произтичащите именно от него права на личността. Т.е., защитавайки колективните права (Ранд отрича колективизма) ще посегнем на индивидуалните права (Ранд признава индивидуализма)! Нонсенс!

         Ето сега един на пръв поглед обратен пример – при една демократична държава (управление на мнозинството) – приела за основни същите принципи (повтаряме – индивидуализъм и частна собственост), не е ли логично да се появят оспорващи ги идеи? В този случай, държавата (вече по логиката на Айн Ранд) би била принудена да ги репресира, но вече на друго основание – на основание, опит за разрушаване на приетите по волята на мнозинството основни принципи. Т.е. тук атаката вече ще е от морална позиция (а не от политическа, доколкото в демократичното общество, наред с останалото върви и принципът на плурализъм на идеите, който пък е отхвърлен при диктатурата).

         Това което искам да кажа е, че и в двата случая, по нейната логика инакомислието би следвало да доведе ди репресия (но както казахме – в двата случая основанието на репресията би било различно).

Каква е разликата? (риторичен, за мен, въпрос).

Давам тея два примера (пак казвам, с уговорката, че не са нейни) само за да илюстрирам колко хлъзгаво става всичко, точно в момента в който си мислиш, че си стъпил на твърдо. Защото, както казах вече, тя не е привърженик на държавата – според нея, държавата трябва да играе ролята на арбитър в спазването на законите и правилата (а, по силата на това арбитриране би трябвало да изпълнява и репресивни функции(за нарушителите на правилата).

Ето ви още един пример – с почуда разбрах, че е била противник на войната във Виетнам (очаквах да е обратното), вижте обаче на какво основание – както казах вече, тя прокламира егоизма, а според нея причината за намесата на Щатите е алтруизма. Би било логично, ако това е истинското основание. Обаче ако не е?

По същата причина се оказа, че е била и против участието на Шатите във Втората световна... Въобще – озовах се в някакъв лабиринт от който няма излизане.

Точно този тип измятане срещах непрекъснато. Е, питам аз в такъв случай – къде отиде Обективизма и не би ли било по-правилно да бъде заменем със Субективизъм?

Бъркотията става още по-голяма ако дадем определение за революция. Нека излезем от клишето, че революционерите по дифолт са някаква въоръжена пасмина, а най-общо да приемем, че са рушители на определено статукво (между другото, тя не отхвърля революциите, както вероятно се досещате).

И понеже Ранд споменава на едно място Рененсанса ( с положителен знак), та ни хрумва нещо. Ренесансът всъщност, към 15-ти век със сигурност е възприет като революционен акт, сравним културно със сюрреализма, да речем. Не се съмнявайте, че за широката публика е било изключително шокиращо изображението на триизмерния Господ на Микеланджело в Сикстинската капела. Ако папа Юлий беше послушал разума си (това което е означавало разум към онзи момент, защото разумът има свойството да еволюира), то би трябвало да замаже веднага тавана и да обяви Микеланджело за еретик. Емоцията, чувството го е въпряло да го направи!

Друга голяма тема е прогреса на технологиите, който разбира се (тук сме съгласни с нея) не може да бъде спрян.

Според Ранд обаче, тоя прогрес е и морален.

Тук само пътьом ще отбележа „Франкенщайн” на Мери Шели, където не става въпрос за нищо друго, освен за моралността на неограничения технологичен прогрес. „Франкенщайн”, между другото е един от шедьоврите на Романтизма, на когото Айн Ранд се оказа... фен (едва ли трябва да се учудваме вече).

Точно вчера, гледах „Ghost in the shell”, където наред с екшъна намираме и идеи за съотношението между дух и материя. Напредъкът на технологиите неминуемо, не само ще направи неразбираем вечният философски спор за дух и материя, но и ще го обесмисли окончателно.

Това обаче не е най-забавната последица ...

Време е на сцената да излезе Карл Маркс, част от чиито философски идеи май ще трябва да бъдат преразгледани наново.

Та значи, откак съществува технологичния прогрес (някъде от средата на 19 век насам), развитието му води до устойчиво и непрекъснато съкращаване на работни места – това което преди два века се е вършело от двайсе работника, днес се върши от един и то с несравнимо по-висока производителност.

Замисляли ли сте се къде са останалите 19?

Те са клиенти на бюрата по труда. Съвременния капитализъм счита, че му излиза по-евтино да им отпуска помощи, отколкото да ги назначи на работа. И точно тук, евтиното май ще излезе скъпо, защото безработието деморализира. Армиите, уж „воини на Ислямска държава” са всъщност деморализираните, затъпели от безработие наследници на първото поколение емигранти от северна Африка - не достатъчно бедни, че да не могат да си купят айфон, не достатъчно богати за да карат поршета и не достатъчно цивилизовани за да минат за бели. Нискоквалифицираните работни места, които родителите им са заемали, постепенно отпадат с напредъка на технологиите. Тези „воини” (на които им пука за исляма, колкото на нас с вас), всъщност са вечните мераклии за по-голям дял от баницата.

И ето го сега Маркс, който казва, че присъщите за всеки строй вътрешни противоречия се развиват и нарастват и така подготвят идването на следващия строй (eдин вид, дремещ suiсidle tendency)

Ето ви го сега това, изведено като формула – егоизма на капиталистите (според Ранд) и покровителстваното от тях неограничено развитие на технологиите, насочено към по-голяма печалба ще изхвърли (направи ненужни) от пазара на труда огромни групи от хора (ония с айфоните, но без поршетата), които ще се превърнат в гробокопачи на капитализма. Иронията е, че Маркс е предвиждал, те да бъдат съзнателни работници, а не безработни африканци... нищо де – все пак ще се окаже прав  човека...

 

на лукавата стара чанта да отделиш...
ти, сериозно ли?
ако почетеш още малко..по нататък..
ще се съгласиш с мен, надявам се..
пАрите не миришат, и накрая на
бурния си, изпълнен с терзания и противоречие
живот, болната старуха/която, мирише на пепелник..
отива и се нарежда..на опашка..
за социална пенсия..
както често ми казваше моят Учител,
моят покоен любим съпруг,заклет индивидуалист..
„живота не се живее по книга, мила моя ..
весело настроение от мен..
юлия

която те тормози, рамоне?

Тормози ме, че Левски и тая година нема да е шампион

По стечение на обстоятелствата миналата година изчетох доста нейни книги. И аз си ги мислех тези неща. Дори се питах - да не е вербувана да възпява капитализма и да оплюва толкова упорито социализма. Тя е руска еврейка - нявсякъде евреи. Не че нещо, ама наистина са на всеки километър. Четох, че нейният роман "Атлас изправи рамене" стои във всеки американски дом на почит след Библията. Иначе пише интересно /то затова я и изчетох/, но много егоизъм, много нещо. Странни идеи - за мен, която все пак съм възпитана в противоположен дух.

за да разбереш..Айн Ранд/която изведнъж стана
мега популярна в бедна/и лява България ?!!!
трябва да прочетеш един изключителен бг.автор Никола Николов..
отдавна не бях го споменавала..
има го и в Интернет, а книгите ,разбираемо са..апокрифни..

"Маските на величията"
Новият ред
Световната конспирация -2
Тайните протоколи..

Изтегли от тук


Каталог: http://www.spiralata/booklist.php?fieldFrom0=340&LangID=0

в домашната ни библиотека и съм ги чела. Да. разбирам какво искаш да кажеш :)

Ха-ха, обективизмът на Айн Ранд или по-точно на Алиса Зиновиевна Розенбаум е толкова обективен колкото аз съм юпитерианец. Както и сравнението на капитализма с джинсите. Т.е. супер субективизъм.
Добре де, джинсите наистина са удабни панталони, но защо трябва да бъдат оприличени с капитализма ? По-скоро приличат на комунизма. И ако използвам един от постулатите на обиктивизма, а именно : "Всяко разсъждение, което не е логично, противоречи на правилната интерпретация на данните от сетивата, или е основано на недоказани или непоследователни идеи, е във висша степен подозрително. " (взето от Уикито) би следвало моето твърдение да е вярното. Защото: Джинсите са измислица на евреин - Ливай. Маркс тоже е евреин. А гореспоменатият цитат от обективизма е също дело на евреика. Следователно джинсите е интерпретация на комунизма. А онова нещо с един или три крачола си е капитализъм от секъде.
Т.е. капитализма е кофти работа от където и да го погледнеш, което от своя страна тотално противоречи на обективизма изповядван от руската еврейка Ранд и ебава майката на Маркс дето няма един ден трудав стаж и е живял на гърба на Енгелс и корема на г-жа Енгелс (буквално), но е писал за трудавите пративоречияв капиталистическото обществло.
Та, след целият този словесен каламбур които споко мога да нарека алабализъм (ново течение във философията) следва единственият извод - заебете олигофрениите писани от евреи. Те объркват тотално мозъка на ХОР-РА-та и са предназначени за идиоти.
Иде реч само и единственно за власт и нищо повече.
Маркс до някъде е прав в сентенцията си за наличито на огромна група аутсаидери, което от своя страна е оправдание за воденето на тотални световни войни с цел регулация на населението и тези тълпи от аутсайдери.
Най-вече последната към която устремно ни тласкат с именно такава цел.
И да не забравяме властта!
Илюзорната възможност да бъдеш БОГ.

Която не е измислила нещо по-различно от класическите философи и икономисти, макар и да я титуловат за философ. Всъщност е забавна и интересна за четене и често достига до сериозни прозрения в житейски аспект. Наистина е последователна в непоследователността си и Миладинка е права, че е далеч по - образователно да се чете Никола Николов, за да се проумеят световните процеси. Що се касае за Маркс, той е прогнозирал, че капитализма сам създава гробокопачите си, но откъде да предполага, че в тази роля ще влязат туземците от колониите, които никой не е слагал в сметките. Но, процеса напредва и скоро всички ще се окажем такива...

Сърдечно и умилно ми стана като видях какъв труд си посветил на теми, които бих
нарекла времева казуистика. ;)))
Айн Ранд ще остане в световната съкровищница не заради философиите си /въпреки, че за времето си те са революционни, а и плод на лична неприязън към соца/, а заради моженето да напише роман като "Изворът". Всичко друго бледнее пред живото слово спасяващо отхвърлената хероика, сгъстила много живописната реч на авторката до пламъчен език, грабващ вниманието на четящият.
Животрептящото словото е рядък дар, а нейното е живо и актуално и днес.
Прочете ли "Изворът"? Защото ако не си прочел него е все едно какво друго си прочел. ;)))
Очаквах да видя повече от мнението ти за Цветан Тодоров, защото усетих, че го оценяваш по достойнство. Харесвам го като цяло, а и мисля, че е хегелианец по дух. Въпросът за личната и чуждата културна идентичност стои пред миналото и бъдещето, пред емигриралите и останалите, пред всички направили избор да живеят далеч от корените си, не защото имат плитки корени или са склонни да виреят в чужди почви, а защото са… изкоренени по един или друг начин с някакъв вид принуда, като плод на глобализацията. Но спирам до тук, защото ако продължа, ще ти изпонапрепоръчам книгата на друг любим български философ за парадоксите на общото – "Универсалиите срещу човека" на Любомир Христов.

Не знам дали достатъчно дебело подчертах, че аз всъщност не познавам философията на Айн Ранд. Позволих си да поразсъждавам само върху това което можах да схвана от есетата.
И хора, извинете, ама много под нивото ми е да коментирам Никола М. Николов.
@podvodni - твоя тип логика ми напомни за Умберто Еко. Та той, илюстрирайки един определен тип... състояние на духа, да кажем, беше дал за пример следната логическа конструкция (цитирам по смисъл) - всички жители на Пирея са атиняни, а всички атиняни са гърци. Следователно всички гърци живеят в Пирея.
Би било вярно, ако не знаехме че... сам си го довърши
@djani - аз не и отричам, че някои от идеите и ще допаднат на много широк кръг от хора - рационализма е универсален. Не и на мен обаче.
И изобщо не ми беше забавна за четене. "Моята борба" е далеч по-диалогична книга. И като е станало въпрос, то аз и със фюрера бих си стиснал ръката за поне половината от нещата, които пише там.
@wonder - е, попрочели сме все пак туй-онуй - едва ли Айн Ранд ще ме смае с художественото си слово. Всъщност нямаше никакъв шанс да прочета нещо от нея, ако съвсем случайно не видях заглавието "Новата левица" (тоя въпрос ме занимава от известно време). Мога и да се пробвам на "Изворът", щом казваш че толко струва.
Разбира се, писането (а и четенето) на горния текст си е чисто губене на време - това всъщност са част от нещата, които си мислех докато четох (то затва е толко хаотично, вероятно). Аз чета точно по този начин - спирам да пуша, премислям, споря, псувам... :)
Остави сега обаче мадам Ранд - наскоро видях текста ти за братя Грим, който ме леко учуди. Тъй че, очаквай гневът на Ахила Пелеев :) - мисля да те репликирам на тая тема в най-скоро време, ако не възразяваш.
И за накрая - обяснявах на детето каква е разликата между хора и растения (упражнение по мислене беше де). И питам я аз - ние растения ли сме? Не-отговорът. Защо? (мислене) Ми защото нямаме корен - не сме прикрепени към земята. Движението е естественото ни състояние.

Присмиваш се на Никола Николов? Много жалко за теб, защото той е истински дисидент, а не като кръчмарските "бунтари", които смятат, че дисидентството е да слушаш рок и да люпиш семки на Герена. Едно време и аз подценявах Никола Николов, понеже не го разбирах, а не го разбирах, защото като теб наивно и повърхностно смятах, че всички истории за световна конспирация са фантасмагории. После се замислих над някои световни процеси и видях стотиците доказателства. Дано някой ден и ти да ги видиш. Айде със здраве!

че ще се включа,
защото нивото ми е далеч под твоето.
Опитах се да я чета, но не се получи.
Тя безусловно е писател,
но аз няма да й бъда читател.
Това кратичко, което намерих от нея
е разностранно и аз я разбирам,
но не съм съгласна с всичкото.
Намерих един филм с нея и го отворих
въпреки, че не зная английски,
за да видя излъчването й.
Няма да коментирам.

Но за да бъде разбрана трябва да се знае, че тя е родена на 2 февруари, сиреч водолей. После да се прочете за жена-водолей. И мозайката се подрежда.
Ето какво намерих в тази връзка и с повечето съм съгласна. Изключително интелигентни. Свободолюбиви и независими до откат!
https://yovko/aquarius/

Толкова много глупости има по света, защо точно г-жа Ранд да изследваме? Аз на времето един "Анти Дюринг" не събрах сили да прочета, поради което станах инженер, а не икономист. "Капиталът" прочетох след 40-годишна възраст, а Кейнс след 60, за да разбера, че Кейнс е един БЕЗДАРЕН плагиаг на Маркс... И индивидуализмът и колективизмът са необходими и на човека, и на обществото. Индивидуализмът - защото една НОВА идея, се ражда в ЕДНА глава. А колективизмът - защото и най-съвършеният човек не може да е щастлив в едно нещастно общество.

а и нямам желание.
Покрай изведнъж наложилата се в България нейна скорошна популярност и набедения Атлас, за когото не става ясно дали е изправил, повдигнал или е свил рамене, поради различните преводи и инсинуации, съм прелиствала нейни книги в книжарницата, но не са ме грабнали дотолкова, че да ги купя.
А това, че е руска еврейка и любимка на Рейгън покрай нейната "рационална философия" още повече не ме е подтикнал да я зачета.
Но след като wonder толкова нахвалва "Изворът" може и да се пробвам като го дръпна on-line. :)

Хахаххх... ми радвам се, че ще ме разГрим/ираш, но гневът ти Ахилесов да не се окаже пета? Каламбуркам се. ;)))
А коренът е свързан с рода на човека. Дори Природа значело "при рода". /както казва в "Господарката на Господ" Розмари де Мео/ - ако ти е интересно надник тук:
http://narichane/
И независимо, че сме пътешественици из времето и пространството, всички ние си имаме място на силата, а щастливците - по няколко.
Децата са извор на мъдрост. Хубаво е не само да ги слушаме, но и да ги чуваме.

Преди година гледах филм за нови роботи
и един от тях отделяше жълтъците от белтъците.
В една машина хвърчаха някакви яйца,
но нито едно не падна на пода.
Накрая казаха, че този робот отменял
230 човека. Не двайсет.
Тълпата безработни ще става все по-голяма.
Но какво от това? Кой го интересува?
Прогресът наистина трябва да бъде морален.
И този робот веднага трябва да се натроши.