„Буйни и сурови, те се оказаха в центъра на пълен със съблазни свят, който им замая главите и ги направи неспособни да се владеят. Те не знаеха какво да правят с властта и я поставиха в услуга на безчинството. Чужди на усилията, с които българската политическа демокрация извоюва свободите и правата си, днес те ги пилеят с едно чудовищно лекомислие. В захлас от обществените богатства, с които в съприкосновение ги постави управлението, те ги разхищават с безгрижието на дивака, който смята всяка по-голяма величина за неизчерпаема.”

          Ако някой (случайно) си помисли, че това е писано за управлението на ГЕРБ, ще трябва да го разочаровам. Писано е преди близо сто години за управлението на Стамболийски.

          Чудя се как точно да почна – мислех си първо да очертая характера на режима на Стамболийски, после да минем плавно към главните действащи лица и отношенията между тях, събитията, външните фактори, отношението на режима към другите политически сили по онова време и... и май ще се придържам към това, макар че, по наште ширини, подобно рязко разграничение е невъзможно – тук личните противоречия, често вземат връх над класовите и съсловните конфликти, външните фактори са незаобиколими, но то така май е навсякъде. Па и аз не съм марксист, че да поставям класовите и икономическите детерминанти като причина за едно или друго. Не че нямат значение де, но действат във взаимодействие с други фактори – лични отношения, странични обстоятелства и т.н.

          И точно наопъки на това, което написах дотук, правим един рязък завой и поставяме един абсурден от историческа гледна точка въпрос – Какво би станало, ако...

          ... превратът на 9 юни не се беше състоял?

          Ами нямаше да го има Септемврийското въстание и (твърде вероятно) атентатът в „Света Неделя!

          Тия две събития, според мен са най важните в новата българска история. Защо? Защото тия две събития практически комунизират България - всичко случило се след това - до 9 септември 44-та  е пряко следствие на тия две събития! Напълно възможно е дори и 9 септември да не се беше състоял!

          Ето ви сега една ирония – превратът на 9 юни, абсолютно и безусловно не е фашистки – като цяло идеята е била да се възстанови нарушената буржоазна конституционост, разбирана в смисъла на партийно управление (това, по принцип е смисъла на конституционализма изобщо).

          Иначе казано, буржоазията (да използваме Маркс за малко) , чрез акта на 9 юни, тактически печели победа, но стратегически се самоубива (макар и 20 години по-късно). Идеята ми е, че „Стамболийското левичарство” би могло да държи на здравословно разстояние от властта „болшевишкото левичарство”. Точно както, фашизма на Мусолини държи настрана комунизма на Грамши (който, персонално гние в затвора).

          Та като казвах, че превратът не е фашистки, имах предвид и точно обратното - че режимът на Стамболийски е бил от фашистки тип!

Без да влизам в подробности само да маркирам – идеята на Стамболийски е създаване на съсловна държава(което е малко по-различно от Марксовите класи) – идея, твърде подобна на Мусолинивата за „котрпоративна държава”. Още едно сходство – основния съперник на фашистите на Мусолини и на земеделците на Стамболийски (и на националсоциалистите на Хитлер) са комунистите. Защо – ми защото практически се борят за един и същ електорат (да го кажем по модерному). Още повече -  по времето на Стамболийски, комунистите са имали по-силно влияние в селата отколкото в градовете – т.е. това е същия терен на който са играели и земеделците. Т.е. – основната борба и на двете партии е за „селския пролетариат”. По селата, земеделци и комунисти са се биели непрекъснато, по избори особено (сериозно - съвсем буквално са се биели – чел съм бая селски хроники от онова време по въпроса).

Това, в което Хитлер и Мусолини успяват е, че привличат към идеите си по-широк кръг „електорат” (а оттам по-широка подкрепа). Иначе казано - ако приемем, че между двете (левичарски!) идеи – националсоциализъм и комунизъм – силите са изравнени, печели тази, която вземе на своя страна подкрепящите традиционните партии. Правя този извод на основата на изборите в Германия през 1932-ра!

          Съсловната теория на Стамболийски е била твърде капсулирана – тя не е била отворена (нито привлекателна) нито за лявото, нито за дясното. Т.е. на Стамболийски са му „точели ножа” и от ляво (затова по горе написах, че атентатът в „Св. Неделя”, само ВЕРОЯТНО не би се състоял-щото нищо не пречи и да се беше – по силата на теорията за „сваляне на управлението на селската буржоазия” – градска, селска – все буржоазия) и от дясно (чрез преврат, май не е имало другояче как). Именно затова, Стамболийски създава Оранжевата гвардия, която е била нещо като... ми да си го кажем направо – като щурмоваците на Хитлер.

          У нас, на всичкото отгоре е имало още един твърде сериозен фактор – ВМРО.

          Оттук-насетне, смятам, стана ясно, че правителството на Стамболийски е  имало неголеми шансове да остане дълго на власт – ако не беше атакувано отдясно, щеше да е от ляво. Ако ли пък не – от юг.

          И да обобщя всичко казано до тук – превратът на 9 юни (и последвалото след него, което да повторя е пряко следствие от преврата) отваря пътя на триумфалното идване на власт (макар и 20 години по-късно) на всинца омразните ни комунисти.

          Без тоя преврат, щяхме да минем само със съпоставимата по неграмотност и простащина, но струва ми се доста по-безболезнена Оранжева революция, която щеше да е естествена преграда (чрез широката си, левичарска по същество, подкрепа) на евентуалнатото комунистическо влияние.

 

          

Здравей Рамоне, ама моля ти се, недей да те мързи и за да те стимулирам за действие ето още един текст;

http://1997.blog.bg/politika/2020/06/09/devetoiunskiiat-prevrat-paravoennite-fashistki-otriadi-v-byl.1714368

Е, на фона на това чудо, Радева е като Арнолд Тойнби.
Този пък бил доктор по философия! :))) Според мен е некакъв талибан.
Даже не ща да го коментирам, само се чудя, барем добре ли плащат за подобни излагации.

Забравя ramone, че Стамболийски не е ПРЕВЗЕМАЛ властта. Той е ПОКАНЕН, ПОВИКАН на власт като БОРЕЦ и МЪЧЕНИК стещу ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВОЙНАТА. Като преграда срещу надигащия се ОБЩОНАРОДЕН БУНТ срещу виновниците за войната.
Ако ramone започнеше ретроспекция си от ПРЕДИ войната, щеше да се получи ПО-СИГУРЕН РЕЗУЛТАТ:
България е КАНЕНА в Антантата. И НАИСТИНА е виновна, че войната се проточва и става касапница. Без нея Турция щеше бързо да загуби, Русия вземаше ОБЕЩАНИЯ й Цариград, вместо Октомври щеше да има ОБЩА победа над Германия и Австро-унгария, България щеше да бъде НАГРАДЕНА а не НАКАЗАНА териториално, нямаше да има Добро Поле, владая, Стамболийски, 9-ти Юни, Септември 23 и 44. България и СВЕТЪТ щяха да са други.
Веднъж в историята ни се беше паднал ДЮШЕШ да сме балансьори, и нашият монарх, австрийски поручик и комаржия ИЗБРА грешния ход. Въпреки самоотверженото предупреждение на Стамболийски.

е, то по тая логика можеше да се върнем и преди Руско-турската война.
Никакъв дюшеш не ни се е падал никога - да си балансьор или неутрален не е въпрос на желание, а на привилегия. А, привилегия не се дава просто така - тя се печели.

Факт е, че сме ИМАЛИ ИЗБОР на чия страна да воюваме. И при изравнените сили в началото на войната, ТОВА е шансът на една ВСЕПРИЗНАТА ПЪРВОКЛАСНА АРМИЯ да ускори поражението на по-слабия, или да удължи агонията. Това е. Ние БЯХМЕ в положението на балансьор, но "избалансирахме" В СВОЯ ВРЕДА.