Не е чудно, че прочелият (и разбралият) „Винету” печели непрекъснато срещу прочелите Макиавели, Лок и Монтескьо.
...
Цветан Тодоров има една блестяща книга „Завладяването на Америка”. Най-интересното в нея е неговото обяснение защо испанците (които буквално са една шепа) не само оцеляват, а за нула време завладяват огромна империя. Обяснението е гениално просто - единствено заради умението си да импровизират.
...
„Аз съм прост и съм прочел една книга през живота си.” А непростите, твърдят, че има интуиция. Няма интуиция! Но има дарба за импровизациi.
...
Луи Наполеон взима властта във Франция, избран с огромно мнозинство, заменяйки кралят-гражданин Луи Филип (ако някой се сеща и ние имахме един цар-гражданин – също роднина на Бурбоните по неква случайност). Луи Наполеон модернизира Франция (днешния Париж не е Париж от тримата мускетари, а Париж на Луи Наполеон) – строи железници, универсални магазини (молове по модерному), създава градски транспорт и т.н. Управлението му е съпътствано непрекъснато от корупционни скандали. Един от „олигарсите” по негово време е някой си Ротшилд – това само за сведение.
Луи Наполеон умее да импровизира – ето един пример.
Най-популярното културно събитие по негово време е Салонът. Това е годишна изложба, където се допускат картини, одобрени от специалнa академична комисия. Изискванията на комисията са стриктни и тесногръди по отношение на изпълнение и сюжет. Група млади художници (които ще влязат в историята с името импресионисти), перманентно отхвърляни от комисията подават оплакване до императора.
Какво мислите прави той? Отговаря им, че „...този въпрос е от компетентността на комисията” и ги препраща там, щот нале, той там нема право да им се меси?
Не, разбира се! Просто нарежда на комисията да изложи всички (до една) предложени картини.
...
През лятото на 68-ма, след левичарски по същество и ирационални до абсурдност студентски окупации, остроумни лозунги и общи стачки, генерал Дьо Гол насрочва предсрочни избори, които печели с огромно мнозинство след което подава оставка и се оттегля.
Нашенския Наполеон, според мен не знае кой точно е генерал дьо Гол... просто импровизира...
...
Преди изборите за втори мандат на Никсън, срещу него се обединява цялата либерална преса от източния бряг (тя много го мрази, забравил съм по каква причина). В същото време вървят милионни митинги, обединяващи студенти, университетски преподаватели, протестиращи срещу войната във Виетнам, хипита, маоисти, ленинисти и всякакви пройдохи (Мейлър описва едно такова шествие в „Армиите на нощта”). Изглежда, че Америка е на прага на революция.
Никсън печели победа с най-голямото мнозинство в историята, подкрепен от реднеците от ръждивия пояс (същите тея, дето застреляха двамата от „Волния ездач”).
...
...Сега...да сме наясно... аз съм далече от мисълта да сравнявам кой да е нашенец с Никсън или генерал дьо Гол.
Тука го караме по Тодорживковски – кланяме се налево и надесно, крънкаме на Изток и на Запад, днеска се видиме с президента на Франция и правиме “Булгаррено”, утре се видиме с Леонид Брежнев и не правиме „Булгаррено”, строиме, режеме лентички, „мислиме за народа”... с една дума – „управля’аме, бе другари”...
...
Гледам, от известно време, се дъвче много темата за „Разделението на властите”. Тая тема от устата на президента звучи се едно аз да се изкажа по въпроси от ядрената физика.
Разделението на властите е измислено преди пет века с точно определена идея – да ограничи властта на краля. Идеята е била следната – законодателната власт се поема от парламента, изпълнителната власт остава в краля, а съдебната власт(която е назначена от краля), контролира законодателната. И така кръгът се затваря.
Сега, забележете, това е измислено преди да бъдат измислени партиите, а изпълнителната власт не се формира от мнозинство в парламента, а се предава по наследство.
При съвременните парламентарни демокрации, този принцип виси във въздуха, поради факта, че изпълнителната власт е функция на законодателната. Има някои исключение, но за тях – по-нататък.
Съвременните парламентарни демокрации са по модела на Флорентинската република. Там Синьорията (събрание на знатните граждани, формирано чрез избори) излъчва изпълнителен съвет, който се занимава с оперативното управление.
„Знатните” в Синьорията са условно разделени на две партии - старата поземлена аристокрация и новата буржоазия (търговци и банкери). С две думи – било е боричкане между два вида олигархии. С една особеност – имало е и трета партия, която е решавала къде да отиде властта – Партията на простите.
Това е положението!
...
В съвременните парламентарни демокрации, дълбоко окопала се власт с елементи на авторитарна диктатура се сваля по два начина – чрез избори или чрез преврат.
За избори се изисква да излезеш с ясен проект за това какъв свят предлагаш (ако щете нова конституция, но не глупостите на жена ти „категорично не”). За преврат се изисква яки топки и армия. На хоризонта не се виждат нито яки топки, нито армия, каквито е имало на 9 юни 1923-та.
...
Ще завършим със световното в Испания през 82-ра, когато ако преди него бяхте питали 10 човека „кой ще стане шампион?” и десетимата щяха да отговорят „Бразилия”. Никога отговорът на този въпрос не е бил толкова лесен.
До петия мач, всичко изглеждаше в кърпа вързано и журналистите питаха треньора на Италия, Беардзот: „Знаете ли как да спрете бразилците?” Не виждам как – отговори сеньор Енцо, лукаво усмихвайки се под лулата си. На следващия ден вестниците написаха „Беардзот развя бялото знаме!”, а на по-следващият бразилците си стегнаха багажа, изяждайки славен пердах от „развелите бяло знаме” италианци.
...
Питайте ме сега – може ли Бойко да спечели следващите избори?
Ми... не виждам как...
...
Има един клип в You Tube от мач на бистришките тигри. Там централният им нападател гняви топката успоредно на голлинията – спъва се от нея, пада, става и след като защитниците не могат или не искат да я изритат далече от вратата, онзи я набутва зад голлинията. Мното смешен клип!
Е, те това е българската политика...
...
Радев, завалията е истински грийнхорн. Той не умее да импровизира, а след речта-отговор на поредната борисова импровизация започва все повече да изпада в положението на Монтесума.
Тезата му, доколкото разбрах е следната – незабавна оставка, нови избори, а новия парламент да решава въпроса за Велико народно събрание.
Пита се сега в задачката - какво правиме ако Олд Шетърхенд отново спечели мнозинство? Щото най-вероятно така ще стане.
Би трябвало, поне съветниците, да са обяснили на Радев, че единственото му конституционно задължение (като оставим няколкото церемониални функции и няколкото административни назначения) е да отговаря за „единството на нацията” (каквото и да означава това). Е, питам аз – не е ли днешната му позиция (при положение, че и без избори е очевидно, че „нацията” е раделена на две) нарушение на Конституцията? Монтесума?
...
Радев, обаче все още има един силен контраход (пясъкът от часовника обаче, за него вече тече надолу). И понеже жена му няма как да го знае, аз ще му го подскажа. След малко.
...
Ерата „дьо Гол” започва по следния начин. През 1958-ма, Франция е в подобно (че и по-лошо) положение от това в наше село. Тогава, генералът предлага проект за нова Конституция, подлага я на референдум и го печели.
Идеята на Конституцията е проста – Франция, на практика, се превръща в изборна монархия. Изпълнителната власт е предоставена на президента, който излъчва министър-председател и кабинет. При това положение изпълнителната власт не е функция на законадателната, а е легитимирана от носителят и – президента, който е избран пряко. Ето ви го разделението на властите, така както го е мислил Джон Лок. Няма да се разпростирам по-подробно.
...
Това е в общи линии...
И нашата Конституция ще се фениксира, но се надявам да не е от този парламент.
Липсата на алтернативи след двете оставки, си е липса априорна.
Дупка в морето, решето в ценностната система на няколко поколения политически марионетки, кукуво лято на празни ясли от цъфнали налъми в очакване на Годо.
Немо дат кве нон хабет! - Не можеш да дадеш това, което нямаш!
А нашите политици нямат морал и е все едно какво друго имат.
