Начетох се на обяснения,  икономически анализи и форумни коментари по темата. Кои точни, кои неверни, кои откровено злобни – шарена работа. Добрите коментари изследваха експертно нещата, довели до настоящото дередже, но иконоческия подход обяснява по-скоро следствията, а не причините. Основно са в следните насоки: приемането на еврото, закупуването на гръцки държавни облигации, раздутия имотен балон, раздутия щат за държавни служители, та до предишния президент – тантурест, непредставителен човечец, комунист, с извинение... Всички те, вероятно са верни.

Аз, обаче, бидейки далеч от икономическата нАука (па и да си призная-не и вервам особено), ще си позволя един по-различен поглед и повдигайки килима, ще се опитам да открия какво е насметено под него.

                У българина се е напластила заблудата, че кипърците (по аналог с братята им гърци) са мързеливи и някой едва ли не наготово им е надвесил рога на изобилието („га ядохте кифтета не ривахте” е най-често срещания коментар из нашенските форуми – признак на най-долнопробна селска злоба, от която е за жалост обсебен нашенеца), за което сега трябвало да си платят сметката („хак да им е” – втория по честота коментар).

                Истината е по-различна.

                Кипърците са работлив, добронамерен и гостоприемен народ, съчетал весела средиземноморска екзотичност, привързаност към патриархалните ценности и убедена религиозност (имам предвид в генезиса си - глобализацията, както навсякъде, бавно настъпва и тук и лека-полека разрушава едно по едно всичко това).

 Ако се върнем назад в историята, основния поминък на местните (предимно селско население, уседнало основно в предпланинските и планински райони) са отглеждане на овце и кози и малко земеделие (което е ограничено, поради горещия климат и недостига на питейна вода). Градското население е било съсредоточено в двете големи пристанища Лимасол и Фамагуста и намиращата се във вътрешността Никозия, която е административен център и служи за свързване между отделните части на острова.

                Не съветвам някой да спори с мен по въпроса за работливостта на кипърците. Бачкал съм на две места в малки предприятия (освен това, имам доста широки наблюдения) и ви казвам, че се бачка почти от тъмно до тъмно(подчертавам, че става въпрос за малки предприятия, не в големи, къэдето е различно), понякога и съботите (никога на официални религиозни празници). В кръга на майтапа, това се дължи на две неща – проклетията на грозноватите местни жени (мъжете предпочитат да стоят по-далеч от тях, колкото може повече), а другата е, както се изрази един ден бангладешеца Хасан – „Майстора иска сичко да се свърши за един ден, та накрая да плати по-малко”. Ако забелязахте, тук  обръщението към началника не е„шефе”, а „майсторе”, който работи наравно с работниците си (ние с хасановците вършим черната работа). Същото е и в дюкяните – собственика седи на масичка отпред, пуши цигарка и пийва кафенце в очакване на клиенти.

                Всъщност, местните са това, което ние наричаме табиетлии - обичат да се събират в традиционните кафенета, да пият кафе (кафето което, ние наричаме турско, тук се нарича кипърско - винаги се сервира с чаша вода) и се приготвя в три варианта – скето(без захар), метрио(с една лъжичка) и глико (много сладко), по някоя и друга бира или да поиграят табла. Ако видите жена в тези традиционни кафанета, тя със сигурност не е местна.

                Макар да произвеждат доста качествена ракия и сравнително добро вино, кипърците не са пияници, а и нямат нужда да дигат градуса, за да попеят, потанцуват – т.е. сичко това което прави нас българите нормални човеци, когато подпийнем (а, когато се напием, ставаме нечовеци и свръхчовеци). За разлика от тях, ние сме сериозни, прагматични, пестеливи и разумни, поради което вероятно малко завиждаме, а оттам сме ги обявили за мързеливци.

                Местните са силно вярващи православни. Религия се учи в училищата, а всички религиозни празници се честват както подобава – с шествията му там, хоругвите – сичко. Попът е най-почитания човек в селото и винаги когато минава с малката си червена кола вдига ръка за благословия на всеки. В черквите мъжете и жените са разделени – мъжете сядат на предните редове, а жените и децата – на задните. Местните са толерантни към всяка религия (джамиите се поддържат, а знам къде се намира сградата на „Свидетели на Йехова”-лъжа е, че е забранена тук). За тях обаче, атеизма е напълно необясним. Ще разкажа един пример. Нещо беше станало въпрос и обяснявах на майстора за комунизма в България. Онзи кимаше с разбиране, докато не стигнахме дотам, че комунистите не вярват в Бог.

-Как така не вярват в Бог? – учудено и с леко недоверие ме прекъсна той.

-Ми, е така-не вярват.

-А, в какво вярват тогава?

-В Ленин-рекох му.

-Кой е Ленин?

Честита е тази държава, чието население не е чувало за Ленин!

Макар, както казах по-горе да гледат да са по-далеч от жените си, местните са привързани към семейството. В обязаностите на родителят на момиче, задължително влиза построяването на къща, където да живее, когато се омъжи. Това се прави от мерки за сигурност – в случай, че мъжът се увлече по някоя фуста, майката и децата да бъдат осигурени. Мъжете са склонни към шавливост и не пропускат да пофлиртуват, но го правят ненахално и ненатрапчиво.
               

 

Май се поолях с увода. Ше има начи втора част.

(следва продължение)

               

Но би ли описал какво е положението и в турската част на Кипър?

Северната част се води по принцип по-живописната, плодородна, с по-хубави плажове част на Кипър.
Тя обаче е доста по-слабо развита от южната. Тя се води самостоятелна държава, но е призната единствено от Турция. на картите се означава, като "район под турска окупация".
Много прилича на нашто Черноморие от средата на 90-те години. Аз се чуствах като пренесен с машина на времето - лоши пътища, липса на указателни табели, насред полето построен хотел-салтанат, а тоалетните са мръсни и платени (на юг - навсякъде са чисти и никъде платени).
Местните хора изглеждат добри, много любезни и трогателно се стараят да оставят хубаво впечатление у чужденците. На английски можеш горе-долу да се разбереш. Има и пришълци от турскоговорящите републики на съветския съюз (демек и на руски става). Можеш даже и нашенски турчин да срещнеш - видяхме един човечец, който много се зарадва като ни видя.
Иначе, северната част ми се видя малко отгоре милитаризирана (доста казарми има, а тук таме се срещат вишки и ДОТ-ове с наслагани чували за прикритие, което ти навява усещането че се намираш на фронтова линия) и излишно патриотизирана - току видиш некой огромен байряк да се вее - то не че нещо, ма мен ме дразни това. Както казах обаче, хората се стараят да компенсират с любезно отношение тези глупости.
Тва най-общо - дълго мога да разправям. Ако ми дойде музата може и отделен пост да пусна и снимки май имах заврени някъде