Прочетен: 1957 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 30.12.2012 12:54
Завчера навръх Коледа се натъкнах на прелюбопитна картинка в Гугъл. Знаете, в заглавната се помества понякога, вместо обичайния надпис, някаква весела анимацийка,с която се отбелязват значими дати и събития.Примерно такива бележити дати като рождения ден на Мария Кюри, например, където виждаме рисунка на Кюри с епруветка в едната ръка..
По случай рождения ден на Исус Христос обаче, картинката не беше на Йосиф, Мария, бебето Исус и тримата влъхви. Не беше дори на Санта Клаус и елена Рудолф. И на коледна елха даже не беше.
Вероятно, обзети от порив на религиозна толерантност, моделиращите общественото мнение идиоти бяха турили някаква нескопосана анимацийка, а като туриш мишката върху нея излиза политически коректния надпис Happy Holidays from Google.
Ден по-рано, с мойте хора пакистанците си пожелахме взаимно Merry Christmas и всеки отиде да празнува. В пицарията, дето бачкаме говорим на някакъв микс между английски, гръцки и румънски (персонала, с изключение на двамата пакистанци и мен е изцяло румънски). Когато с пакистанците си говорим за Бог употребяваме английското God. Имам усещането, че си говорим за един и същ Бог, по отношение на когото имаме известни доктринални различия.
Когато в пицарията, християните (в лицето на румънците) украсяваха коледното дърво по случай Рождество Христово, най-забавляващият се човек беше мюсюлманина Навид, който с детски ентусиазъм помагаше да се закачат лампичките.
Излиза, че на битово ниво, хората нямат нищо против божествата си, а ако говореха един и същ език, може би биха стигнали до извода, че разлика между тях почти няма. Проблемът е, че хората не се разбират помежду си, а са избрали за посредници в общуването помежду си банда алчни и корумпирани мошеници.
Преди около хиляда години, подкокоросани от от такъв алчен и корумпиран мошеник, християнски армии, събрани от цяла Европа се изсипали пред стените на Йерусалим. Било им казано, че са там за да освободят Светите места. Иначе причината била по- друга.
Йерусалим по това време представлявал истински мултикултурен мегаполис, където в мир и разбирателствно съжителствали християни, мюсюлмани и евреи. Всеки почитал собствените си Свети места и уважавал чуждите.
Християнските армии нахлули зад стените на града и изклали до крак местните без оглед на религията им. Малцината оцелели продали в робство. Хората се опитвали да обяснят, че всеки е свободен да почита собствените си Свети места, а отношенията между общностите се основават на взаимното зачитане и уважение. Безуспешно. Самите войници не разбирали езика им. Даже трудно комуникирали помежду тях си, защото говорели различни езици.
Няколко века по-късно, Източното Средиземноморие, отново станало арена на поредния сблъсък между християни и мюсюлмани. Разбира се, и този път доктриналните различия в религиите не били причината за конфликта, а контролът върху морските пътища, а оттам върху търговията.
Дотогава, турци, венецианци и генуезци търгували помежду си, като използвали за бази острови, населени с гръцкоговорящо население. За да се разбират помежду си, хората говорели някаква смесица между гръцки, турски и италиански(нещо подобно като нашто в пицарията). Този език станал известен като Лингва Франка. Образно казано - оставени да се оправят помежду си без помощтта на посредници, хората строяли мостове, а не дълбаели пропасти.
Лингва Франка обаче не помогнал, когато при завладяването на най-богатият град на Кипър Фамагуста, докато договаряли условията за предаването на града, преговярщите страни, неизвестно защо се скарали помежду си, а водачът на турците Мустафа Лала паша заповядал да изколят всички преговарящи от християнска страна с изключение на водачът им генерал Брагадино. Него подложил на тридневни мъчения.
Фамагуста по това време е бил перлата на Източното Средиземноморие. На всеки сокак може да видите руините на някаква църква. Има православни църкви, арменски, католически и квито още се сетите. Били са към 40 (говорим за площ приблизително с размерите на НДК и прилежащите му градинки). В центъра се намира катедрала, чиято фасада прилича на Уестминстър аби. С тая разлика, че в момента , от едната страна има забучено минаре.
Англичаните се оттеглили от Кипър през 1960 г.(били го получили като компенсация за попадналата в резултата на Руско-турската война в руската сфера на влияние България). Местните се ласкаят да мислят, че англичаните избягали в резултат на борбата им за независимост, която всъщност била една доста хлабава герила. Ако говореха един и същ език с „поробителите” си англичани, те биха прочели „Фермата на животните” на Оруел в оригинал, откъдето да научат, че борбите за независимост са бошлаф работа. Англичаните, с въздишка на облекчение си заминали (поддържането на ред в колониите е скъпа и трудоемка работа, а Великобритания вече не била империя) и оставили местното население, съставено от турскоговорящи мюсюлмани и гръцкоговорящи християни да се оправя помежду си, както намери за добре.
И тъй, подкокоросани от алчни и корумпирани люде, местните хора(които дотогава нямали спорове) намерили за добре да дърпат каруцата в различни посоки. Гръцкоговорящите искали да се обединят с Гърция, а турскоговорящите не искали. Гръцкоговорящите считали гърците, с които говорят горе долу един и същ език и живеели на хиляда мили от тях за по-близки тям, отколкото живеещите в съседната къща турскоговорящи съседи.
Накрая Гърция ритнала гърнето с млякото, а в отговор турска армия нахлула на острова, отцепила северната част и се обявила за защитник на интересите на турскоговорящото малцинство. В тази територия попаднала и Фамагуста. Всъщност гръцкоговорящите го наричат Амохостос, а турскоговорящите – Газимагуза.
Гръцкият квартал на Фамагуста – Вароша(на площ колкото всичките Младости приблизително) в момента еобезлюден, заграден и забранен за достъп. Изглежда като декор от филм, разказващ за деня след апокалипсиса.
